Денят 5 август в българската история
1901 година - закрива се деветият конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател – военачалник Иван Цончев.
2014 година
Министерството на културата награждава с оценката „ Златен век “ – щемпел на Симеон Велики, художникът Симеон Спиридонов.
2002 година
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски е на работно посещаване в Ливан и Йордания за възобновяване на икономическите връзки с тях и стимулиране на вложения.
1958 година
Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
1943 година
Отправя се писмо на " Петорката " (Никола Петков, Кимон Георгиев, Кръстьо Пастухов, Цвятко Бобошевски и Венелин Ганев) до царя за смяна на вътрешната и външната политика на страната.
1938 година
Подписан е протокол за френски външен заем за България в размер на 375 000 000 франка.
1903 година
По самодейност на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с ръководител Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и консултант доктор Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет. На 7 август на взаимно съвещание с Благодетелната комисия излъчват делегация от професорите Любомир Милетич и Иван Георгов, която търси поддръжка в Петербург, само че получава отвод от съветското държавно управление. На 13 август двете комисии провеждат огромен протест в София в поддръжка на Илинденско-Преображенското въстание, а на 14 септември (Кръстовден) – траурно шествие от 20 000 души.
Александър Николов Протогеров е български офицер, генерал-лейтенант (от 03 октомври 1918 г.), политик, един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация. Роден е на 23 февруари 1867 в Охрид. Завършва Военното учебно заведение в София през 1887 година Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна работа като офицер е от 1887 година до 1912 г.; напуща армията като подполковник. Участва интензивно в легалното македонско освободително движение; един от създателите на македонските братства (1893 г.) и член на ВМОРО. Войвода е на чета в Горноджумайското въстание (1902 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). През 1911 година е определен за член на Централен комитет на ВМОРО. Заедно с Т. Александров провежда атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които стават мотив за Балканската война (1912 година – 1913 година ). През 1912 година е назначен за помощник-командир и пълководец на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 година е член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация. По време на Първата международна война е боен губернатор на Моравската област. От 1917 година е шеф на Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност, генерал-майор. Като боен комендант на София през септември 1918 година провежда потушаването на войнишкия протест. През 1919 година дружно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда Вътрешна македонска революционна организация. Организира изпращането на чети в Македония. Подписва Майския манифест на Вътрешна македонска революционна организация във Виена (1924 г.) и последователно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. Присъства на убийството на Т. Александров (31 август 1924 г.). Четири години организацията проверява неговото отношение и присъединяване в убийството на Т. Александров и потвърждава дейната му роля в това закононарушение. Осъден е на гибел от Вътрешна македонска революционна организация и е погубен на 7 юли 1928 година в София.
1901 година
Закрива се деветият конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател – военачалник Иван Цончев.
Стоян Николов Михайловски е български публицист. Син е на Н. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Роден е на 7 януари 1856 година в гр. Елена. Завършва Галатасарайския колеж в Цариград през 1872 година и правни науки през 1879 година Той е арбитър, журналист, преподавател и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската освободителна война и се връща в България. Работи като юрист в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на вестник “Народен глас ” в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция през 1883 година Преподава френски език и литература, история в СУ “Св. Климент Охридски ” (1892 година – 1895 г.). Доцент е по всеобща литературна история. Дописен член на Българска академия на науките (от 1882 г.), автентичен член на Българска академия на науките (от 1898 г.). Народен представител в III Велико народно събрание (1886 година – 1887 г.). Заради публикацията “Потайностите на българския замък ”, оповестена през 1904 година във вестник “Ден ”, е наказан и уволнен. Умира на 3 август 1927 година в София. Негови творби са “Поема на злото ” (1889 г.), “Novissima verba ” (1889 г.), “Сатири ” (1893 г.), “Философски и сатирически сонети ” (1895 г.), “Книга за българския народ ” (1896 г.), “Когато боговете се смеят ” (драма, 1922 г.) и други Много известни са неговите басни. Автор на известния български химн за св. св. Кирил и Методий “Върви, народе възродени! ” (1892 г.), “Политически и философско-религиозни размисли ” (1999 г.).
1900 година
Приключва почналият на 30 юли седми конгрес на македонските братства в София, на който участват 91 делегати. Върховният македоно-одрински комитет е обединяване на Върховния комитет, Македонския комитет и сдруженията " Странджа ". На състоялия се конгрес ръководител е Борис Сарафов, а подпредседател - Тома Давидов.
1894 година
Взето е решение за възобновяване на Либералната партия. На 6 август е определено управление (седмочисленици): Петко Каравелов, Алеко Константинов, Иван Славейков, доктор Георги Калинков, Коста Арсениев, Христо Горанов и К. Димов. От 18 август 1894 година стартира да излиза в. " Знаме ".
Петко Стойчев Каравелов е български общественик, брат на Любен Каравелов. Роден е на 24 март 1843 година в гр. Копривщица. През 1860 година постъпва в Московския университет. Следва в Историко-филологическия и в Юридическия факултет. Подпредседател е на Учредителното национално заседание (1879 г.), взе участие в изработването на Българската (Търновска) конституция. Министър-председател е в годините сред 1880 година – 1881 г.; 1884 година – 1886 година и 1901 г.; играе решаваща роля в Съединението (1885 г.) и в Сръбско-българската война. Регент дружно със Стефан Стамболов и военачалник С. Муткуров (1886 г.). През 1891 година е упрекнат в убийството на министър Белчев и е наказан на затвор; амнистиран през 1894 година Водач е на Либералната партия в годините сред 1879 година – 1893 г.; от 1896 година до 1903 година е ръководител на Демократическа партия. Умира на 24 януари 1903 година в София.
На тази дата са родени:
1950 година
Родена е Маргарита Йорданова Пешева – български мъдрец, критик по всеобщи връзки, медиен специалист, публицист. Завършва компетентност " Философия " в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” през 1972 г.; специализира в МГУ " М. В. Ломоносов " (1977 г.) и Санкт Петербург (1990 г.). Преподавател е във Философския факултет на Софийски университет ”Св. Климент Охридски ” до 1982 година и теоретичен помощник в Институт по философия при БАН; ст. н. с. II ст. (от 1991 г.); от 1997 е доцент в УНСС. Между 1995 година и 1996 година води ТВ обзор във вестник " Телевизия и радио ". Член на Съвет за електронни медии и първи негов ръководител (ноември 2001 година – ноември 2002 г.). Нейни книги са " Художествената просвета и младежта " (1985 г.), " Художествен синтез " (1989 г.), " Телевизията – перископ в обществения океан " (1990 г.), " Телевизията – политическата машина " (1993 г.), " Телевизионното махало " (1993 г.), " Дворецът на Дедал: Телевизионният лабиринт. Опит за история на Българска телевизия " (1995 г.), " Телевизия в преход " (1998 г.), и други
1940 година
Роден е Ивайло Знеполски – български критик и откривател на киното, професор. Завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Преподава " Анализ на кино лентата " във ВИТИЗ (1980 година – 1984 г.). Преподавател е в Софийския университет по семиотика, просвета и всеобщи връзки. Ръководител е на катедра " Културология " (от 1984 г.). Професор в Парижкото висше учебно заведение за обществени науки (1997 година – 1999 г.). Заместник-министър на културата в държавното управление на Димитър Попов и министър в държавните управления на Любен Беров и Ренета Инджова. Работи както в региона на оперативната рецензия, по този начин и в областта на сериозните научни проучвания: " Пътища и пътеки на българското кино " (1972 г.), " Между отчуждението и насилието " (1973 г.), " Умберто Еко и " Името на розата " (1988 г.), " Катастрофата като кино метафора " (1993 г.).
1924 година
Роден е Емил Томов Петров – български литературовед. Завършва право в София. Работи като организатор и редактор във вестник " Литературен фронт " (1947 година – 1958 г.), в сценарната комисия на Българска кинематография (1949 година – 1952 г.), ръководител на Съюза на кинодейците (1953 година – 1955 г.) и основен редактор на списание " Киноизкуство " от 1955 година Печата за пръв път във вестник " Заря " (1938 г.). Автор на годишни прегледи на литературната и кинопродукцията. Член е на жури на интернационалните фестивали на игралното и документалното кино в Москва, Карлови Вари и други Умира на 6 ноември 2002 година в София. Съчинения: " Поезия и псевдопоезия " (1956 г.), " Поезията в нахлуване " (1961 година ), " Силата на поезията " (1961 година ), " Бяло и черно " (1971 г.), " Литература. Киноизкуство " (1974 г.), " Подемът " (1981 г.), " Вибрации ", в 2 т. (1984 г.), " Разумът на пристрастеността " (1988 г.) и други
1911 година
Роден е Григор Угаров (псевдоним на Григор Ангелов Кошев) – български публицист. Завършва Земеделски институт в Хаслев, Дания (1932 г.). От 1935 година работи като библиотекар в Окръжния софийски съд, в правосъдната палата и в съвета на адвокатската гилдия. Началник е на отдел “Култура ” при Районния национален съвет “В. Левски ”, София. Редактира библиотека “Огнище ”. Автор е най-вече на произведения за юноши и деца с приключенска и научна тема. Умира на 30 септември 1983 година Негови съчинения са “Горското дете ” (1937 г.), “Малкият странник ” (1938 г.), “Черният принц ” (1941 г.), “В страната на бурите ” (1943 г.), “По следите на заточеника ” (1956 г.), “Търсачи на съкровища ” (1961 г.), “Малкият септемвриец ” (1963), “Къщата на бухалите ” (1965), “Невидимият риф ” (1965 г.), “Пътеписни бележки за антична и модерна Сирия ” (1976 г.), “Опашката ”, приказка (1978 г.), “Бодливка ” (1981 г.), “Боят при Марков камък ” (1980 г.), “Лисичето ” (1985 г.), “Момъкът с белия кон ” (1984 г.), “Несподелени изповеди. Есета ” (1986 г.), “Тайната на отряда. Повест ” (1981 г.), “Тайните на дядовото село. Разкази ” (1985 г.), “Щъркът на дядо Йордан Московеца. Разказ ” (1984 г.) и други
1862 година
Роден е Иван Симеонов (И. С. Кушинов) – боен деятел, полковник. Завършва Военното учебно заведение в София (четвърти випуск – 1883 г.) и постъпва на работа в 4-ти пехотен Плевенски полк. В Сръбско-българска война (1885 г.) е пълководец на рота от полка и взе участие в боевете при Сливница (5 ноември – 7 ноември), където е тежко ранен. Присъединява се към протеста на офицерите русофили в Силистра (1887 г.), а след потушаването му емигрира в Русия. Постъпва на работа в съветската войска. След разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос (1898 г.) се завръща в България и служи в 24-ти пехотен Черноморски полк (1900 г.). По-късно е помощник-командир на 17-ти пехотен Доростолски полк (1911 г.). Участва в Балканската война (1912 година – 1913 г.) като дружинен пълководец в 4-ти пехотен Плевенски полк и се бори на Чаталджа. Умира на 14 декември 1930 година в Плевен.
На тази дата умират:
1998 година
Умира Тодор Христов Живков – български общественик. Роден е на 7 септември 1911 година в с. Правец (днес град). Има две деца- наследник Владимир и щерка Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 година е признат за член на Български комунистически младежки съюз. През 1932 година постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в незаконната активност на Българската комунистическа партия. През 1934 година е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, само че скоро е възобновен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 година отбива военната си работа като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна тайфа в София. От юли 1938 година до ноември 1942 година обитава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци. През юни 1943 година като член на Софийския областен комитет на Българска комунистическа партия провежда партизанското придвижване в Ботевградско. През 1944 година е изпратен в партизанския отряд " Чавдар " като прокурист на ОК на Българска комунистическа партия. Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 година отпътува за София. През юли 1944 година става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 година оглавява оперативно бюро за защита на основния удар на шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 година командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 година е политически началник на щаба на Народната милиция. През 1945 година е кандидат-член на Централния комитет на Българска комунистическа партия. От 1948 година до декември 1989 година - член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1948 до 1990 година е депутат. От 1948 година до 1949 година е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, ръководител на Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 година е ръководител на Столичния градски национален съвет. През 1950 година става секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1951 година до ноември 1989 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От март 1954 до април 1981 година е първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 19 ноември 1962 година до юли 1971 година е ръководител на Министерския съвет. От юли 1971 до ноември 1989 година - ръководител на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април 1981 година до 10 ноември 1989 година е Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия (11-13 декември 1989 г.) е изключен от Българска комунистическа партия. След 1990 година Главна прокуратура стартира против него 5 каузи. През 1990 година е формирано дело за насилствената промяна на имената на българските турци и насилственото им изселване от 1984 година до 1989 година До 1998 година Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 година е упрекнат за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на Народна република България за интервала от 1962 година до 1989 година Арестуван е на 18 януари 1990 година През юли 1990 година мярката за неотклонение е сменена с домакински арест. На 25 февруари 1991 година стартира развой поради нелегално разпределяне на жилища, коли и представителни пари от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. На 4 септември 1992 година Върховният съд го признава за отговорен и го осъжда на 7 години отнемане от независимост и да върне на страната 7 млн. лв.. През януари 1994 година присъдата е доказана. На 9 февруари 1996 година общото заседание на наказателните колегии анулира присъдата му. На 8 юни 1993 година е формирано делото за така наречен “Лагери на гибелта ”. Привлечен като обвинен и по делото за разпределяне на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по така наречен дело “Фонд Москва ” за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година
1962 година
Умира Данаил Дечев (Д. Д. Недев) – български художник. Роден е на 20 август 1891 година в гр. Разград. Завършва приблизително професионално текстилно учебно заведение в Сливен, в живописта е самообразован. Запознава се с изкуството на някои европейски галерии и музеи. Работи с маслени бои най-вече в региона на пейзажа, в който разкрива най-пълно самобитния си гений. Отделя изключително внимание на връзката сред природата и индивида, с което пейзажът му се приближава до битовата картина. Изкуството на Дечев е очебийно национално. Създава тематични цикли – Тракийски, Карловски, Морски, Софийски, характеризиращи се с проникновено прозрение в българската природа, поетично възприятие и картинно майсторство. Сред по-известните му произведения са: " Пейзаж пролет " (около 1936 г.), " Пролетна градина " (1938 година и 1958 г.), " Пейзаж из Асеновград " (1938 г.), " Тракийски пейзаж " (около1938 година – 1940 година, и 1952 г.), " Пред портите на Бачковския манастир " (около1941 г.), " Карловски пазар " (1941 г.), " Къща от Созопол " (1946 г.), " Пловдив " (1951 г.), " Пейзаж от Лудогорието " (1953 г.), " Пролет в Княжево " (1956 г.), " Копривщица " (1958 г.), " Старият орех " (1959 г.), " Пейзаж от Балчик " (1959 г.) и други
1924 година
Умира Теодор Иванов Теодоров – български държавник, журналист, политик, общественик. Роден е на 27 март 1859 година Учи в Априловската гимназия и в гр. Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж. Работи като областен прокурор в София и член на Апелативния съд, юрист (от 1899 г.). Един от водачите на Народната партия и на Обединената народнопрогресивна партия. Министър на правораздаването е в годините сред 1896 година – 1897 година, на финансите - за интервала 1897 година – 1899 година, 1911 година – 1913 година Министър-председател и Министър на външните работи и изповеданията е от 1918 година до 1919 година Ръководи българска делегация на Парижката мирна конференция. Влиза в Демократическия сговор (1923 г.). Народен представител е в VIII, IХ, ХI-ХIV, ХVI-ХХI Народно събрание; ръководител на VIII Народно заседание (1894 година – 1896 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2014 година
Министерството на културата награждава с оценката „ Златен век “ – щемпел на Симеон Велики, художникът Симеон Спиридонов.
2002 година
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски е на работно посещаване в Ливан и Йордания за възобновяване на икономическите връзки с тях и стимулиране на вложения.
1958 година
Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
1943 година
Отправя се писмо на " Петорката " (Никола Петков, Кимон Георгиев, Кръстьо Пастухов, Цвятко Бобошевски и Венелин Ганев) до царя за смяна на вътрешната и външната политика на страната.
1938 година
Подписан е протокол за френски външен заем за България в размер на 375 000 000 франка.
1903 година
По самодейност на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с ръководител Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и консултант доктор Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет. На 7 август на взаимно съвещание с Благодетелната комисия излъчват делегация от професорите Любомир Милетич и Иван Георгов, която търси поддръжка в Петербург, само че получава отвод от съветското държавно управление. На 13 август двете комисии провеждат огромен протест в София в поддръжка на Илинденско-Преображенското въстание, а на 14 септември (Кръстовден) – траурно шествие от 20 000 души.
Александър Николов Протогеров е български офицер, генерал-лейтенант (от 03 октомври 1918 г.), политик, един от ръководителите на Вътрешна македонска революционна организация. Роден е на 23 февруари 1867 в Охрид. Завършва Военното учебно заведение в София през 1887 година Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна работа като офицер е от 1887 година до 1912 г.; напуща армията като подполковник. Участва интензивно в легалното македонско освободително движение; един от създателите на македонските братства (1893 г.) и член на ВМОРО. Войвода е на чета в Горноджумайското въстание (1902 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). През 1911 година е определен за член на Централен комитет на ВМОРО. Заедно с Т. Александров провежда атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които стават мотив за Балканската война (1912 година – 1913 година ). През 1912 година е назначен за помощник-командир и пълководец на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 година е член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация. По време на Първата международна война е боен губернатор на Моравската област. От 1917 година е шеф на Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност, генерал-майор. Като боен комендант на София през септември 1918 година провежда потушаването на войнишкия протест. През 1919 година дружно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда Вътрешна македонска революционна организация. Организира изпращането на чети в Македония. Подписва Майския манифест на Вътрешна македонска революционна организация във Виена (1924 г.) и последователно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. Присъства на убийството на Т. Александров (31 август 1924 г.). Четири години организацията проверява неговото отношение и присъединяване в убийството на Т. Александров и потвърждава дейната му роля в това закононарушение. Осъден е на гибел от Вътрешна македонска революционна организация и е погубен на 7 юли 1928 година в София.
1901 година
Закрива се деветият конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател – военачалник Иван Цончев.
Стоян Николов Михайловски е български публицист. Син е на Н. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Роден е на 7 януари 1856 година в гр. Елена. Завършва Галатасарайския колеж в Цариград през 1872 година и правни науки през 1879 година Той е арбитър, журналист, преподавател и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската освободителна война и се връща в България. Работи като юрист в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на вестник “Народен глас ” в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция през 1883 година Преподава френски език и литература, история в СУ “Св. Климент Охридски ” (1892 година – 1895 г.). Доцент е по всеобща литературна история. Дописен член на Българска академия на науките (от 1882 г.), автентичен член на Българска академия на науките (от 1898 г.). Народен представител в III Велико народно събрание (1886 година – 1887 г.). Заради публикацията “Потайностите на българския замък ”, оповестена през 1904 година във вестник “Ден ”, е наказан и уволнен. Умира на 3 август 1927 година в София. Негови творби са “Поема на злото ” (1889 г.), “Novissima verba ” (1889 г.), “Сатири ” (1893 г.), “Философски и сатирически сонети ” (1895 г.), “Книга за българския народ ” (1896 г.), “Когато боговете се смеят ” (драма, 1922 г.) и други Много известни са неговите басни. Автор на известния български химн за св. св. Кирил и Методий “Върви, народе възродени! ” (1892 г.), “Политически и философско-религиозни размисли ” (1999 г.).
1900 година
Приключва почналият на 30 юли седми конгрес на македонските братства в София, на който участват 91 делегати. Върховният македоно-одрински комитет е обединяване на Върховния комитет, Македонския комитет и сдруженията " Странджа ". На състоялия се конгрес ръководител е Борис Сарафов, а подпредседател - Тома Давидов.
1894 година
Взето е решение за възобновяване на Либералната партия. На 6 август е определено управление (седмочисленици): Петко Каравелов, Алеко Константинов, Иван Славейков, доктор Георги Калинков, Коста Арсениев, Христо Горанов и К. Димов. От 18 август 1894 година стартира да излиза в. " Знаме ".
Петко Стойчев Каравелов е български общественик, брат на Любен Каравелов. Роден е на 24 март 1843 година в гр. Копривщица. През 1860 година постъпва в Московския университет. Следва в Историко-филологическия и в Юридическия факултет. Подпредседател е на Учредителното национално заседание (1879 г.), взе участие в изработването на Българската (Търновска) конституция. Министър-председател е в годините сред 1880 година – 1881 г.; 1884 година – 1886 година и 1901 г.; играе решаваща роля в Съединението (1885 г.) и в Сръбско-българската война. Регент дружно със Стефан Стамболов и военачалник С. Муткуров (1886 г.). През 1891 година е упрекнат в убийството на министър Белчев и е наказан на затвор; амнистиран през 1894 година Водач е на Либералната партия в годините сред 1879 година – 1893 г.; от 1896 година до 1903 година е ръководител на Демократическа партия. Умира на 24 януари 1903 година в София.
На тази дата са родени:
1950 година
Родена е Маргарита Йорданова Пешева – български мъдрец, критик по всеобщи връзки, медиен специалист, публицист. Завършва компетентност " Философия " в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” през 1972 г.; специализира в МГУ " М. В. Ломоносов " (1977 г.) и Санкт Петербург (1990 г.). Преподавател е във Философския факултет на Софийски университет ”Св. Климент Охридски ” до 1982 година и теоретичен помощник в Институт по философия при БАН; ст. н. с. II ст. (от 1991 г.); от 1997 е доцент в УНСС. Между 1995 година и 1996 година води ТВ обзор във вестник " Телевизия и радио ". Член на Съвет за електронни медии и първи негов ръководител (ноември 2001 година – ноември 2002 г.). Нейни книги са " Художествената просвета и младежта " (1985 г.), " Художествен синтез " (1989 г.), " Телевизията – перископ в обществения океан " (1990 г.), " Телевизията – политическата машина " (1993 г.), " Телевизионното махало " (1993 г.), " Дворецът на Дедал: Телевизионният лабиринт. Опит за история на Българска телевизия " (1995 г.), " Телевизия в преход " (1998 г.), и други
1940 година
Роден е Ивайло Знеполски – български критик и откривател на киното, професор. Завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Преподава " Анализ на кино лентата " във ВИТИЗ (1980 година – 1984 г.). Преподавател е в Софийския университет по семиотика, просвета и всеобщи връзки. Ръководител е на катедра " Културология " (от 1984 г.). Професор в Парижкото висше учебно заведение за обществени науки (1997 година – 1999 г.). Заместник-министър на културата в държавното управление на Димитър Попов и министър в държавните управления на Любен Беров и Ренета Инджова. Работи както в региона на оперативната рецензия, по този начин и в областта на сериозните научни проучвания: " Пътища и пътеки на българското кино " (1972 г.), " Между отчуждението и насилието " (1973 г.), " Умберто Еко и " Името на розата " (1988 г.), " Катастрофата като кино метафора " (1993 г.).
1924 година
Роден е Емил Томов Петров – български литературовед. Завършва право в София. Работи като организатор и редактор във вестник " Литературен фронт " (1947 година – 1958 г.), в сценарната комисия на Българска кинематография (1949 година – 1952 г.), ръководител на Съюза на кинодейците (1953 година – 1955 г.) и основен редактор на списание " Киноизкуство " от 1955 година Печата за пръв път във вестник " Заря " (1938 г.). Автор на годишни прегледи на литературната и кинопродукцията. Член е на жури на интернационалните фестивали на игралното и документалното кино в Москва, Карлови Вари и други Умира на 6 ноември 2002 година в София. Съчинения: " Поезия и псевдопоезия " (1956 г.), " Поезията в нахлуване " (1961 година ), " Силата на поезията " (1961 година ), " Бяло и черно " (1971 г.), " Литература. Киноизкуство " (1974 г.), " Подемът " (1981 г.), " Вибрации ", в 2 т. (1984 г.), " Разумът на пристрастеността " (1988 г.) и други
1911 година
Роден е Григор Угаров (псевдоним на Григор Ангелов Кошев) – български публицист. Завършва Земеделски институт в Хаслев, Дания (1932 г.). От 1935 година работи като библиотекар в Окръжния софийски съд, в правосъдната палата и в съвета на адвокатската гилдия. Началник е на отдел “Култура ” при Районния национален съвет “В. Левски ”, София. Редактира библиотека “Огнище ”. Автор е най-вече на произведения за юноши и деца с приключенска и научна тема. Умира на 30 септември 1983 година Негови съчинения са “Горското дете ” (1937 г.), “Малкият странник ” (1938 г.), “Черният принц ” (1941 г.), “В страната на бурите ” (1943 г.), “По следите на заточеника ” (1956 г.), “Търсачи на съкровища ” (1961 г.), “Малкият септемвриец ” (1963), “Къщата на бухалите ” (1965), “Невидимият риф ” (1965 г.), “Пътеписни бележки за антична и модерна Сирия ” (1976 г.), “Опашката ”, приказка (1978 г.), “Бодливка ” (1981 г.), “Боят при Марков камък ” (1980 г.), “Лисичето ” (1985 г.), “Момъкът с белия кон ” (1984 г.), “Несподелени изповеди. Есета ” (1986 г.), “Тайната на отряда. Повест ” (1981 г.), “Тайните на дядовото село. Разкази ” (1985 г.), “Щъркът на дядо Йордан Московеца. Разказ ” (1984 г.) и други
1862 година
Роден е Иван Симеонов (И. С. Кушинов) – боен деятел, полковник. Завършва Военното учебно заведение в София (четвърти випуск – 1883 г.) и постъпва на работа в 4-ти пехотен Плевенски полк. В Сръбско-българска война (1885 г.) е пълководец на рота от полка и взе участие в боевете при Сливница (5 ноември – 7 ноември), където е тежко ранен. Присъединява се към протеста на офицерите русофили в Силистра (1887 г.), а след потушаването му емигрира в Русия. Постъпва на работа в съветската войска. След разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос (1898 г.) се завръща в България и служи в 24-ти пехотен Черноморски полк (1900 г.). По-късно е помощник-командир на 17-ти пехотен Доростолски полк (1911 г.). Участва в Балканската война (1912 година – 1913 г.) като дружинен пълководец в 4-ти пехотен Плевенски полк и се бори на Чаталджа. Умира на 14 декември 1930 година в Плевен.
На тази дата умират:
1998 година
Умира Тодор Христов Живков – български общественик. Роден е на 7 септември 1911 година в с. Правец (днес град). Има две деца- наследник Владимир и щерка Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 година е признат за член на Български комунистически младежки съюз. През 1932 година постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в незаконната активност на Българската комунистическа партия. През 1934 година е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, само че скоро е възобновен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 година отбива военната си работа като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна тайфа в София. От юли 1938 година до ноември 1942 година обитава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци. През юни 1943 година като член на Софийския областен комитет на Българска комунистическа партия провежда партизанското придвижване в Ботевградско. През 1944 година е изпратен в партизанския отряд " Чавдар " като прокурист на ОК на Българска комунистическа партия. Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 година отпътува за София. През юли 1944 година става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 година оглавява оперативно бюро за защита на основния удар на шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 година командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 година е политически началник на щаба на Народната милиция. През 1945 година е кандидат-член на Централния комитет на Българска комунистическа партия. От 1948 година до декември 1989 година - член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1948 до 1990 година е депутат. От 1948 година до 1949 година е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, ръководител на Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 година е ръководител на Столичния градски национален съвет. През 1950 година става секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1951 година до ноември 1989 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От март 1954 до април 1981 година е първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 19 ноември 1962 година до юли 1971 година е ръководител на Министерския съвет. От юли 1971 до ноември 1989 година - ръководител на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април 1981 година до 10 ноември 1989 година е Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия (11-13 декември 1989 г.) е изключен от Българска комунистическа партия. След 1990 година Главна прокуратура стартира против него 5 каузи. През 1990 година е формирано дело за насилствената промяна на имената на българските турци и насилственото им изселване от 1984 година до 1989 година До 1998 година Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 година е упрекнат за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на Народна република България за интервала от 1962 година до 1989 година Арестуван е на 18 януари 1990 година През юли 1990 година мярката за неотклонение е сменена с домакински арест. На 25 февруари 1991 година стартира развой поради нелегално разпределяне на жилища, коли и представителни пари от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. На 4 септември 1992 година Върховният съд го признава за отговорен и го осъжда на 7 години отнемане от независимост и да върне на страната 7 млн. лв.. През януари 1994 година присъдата е доказана. На 9 февруари 1996 година общото заседание на наказателните колегии анулира присъдата му. На 8 юни 1993 година е формирано делото за така наречен “Лагери на гибелта ”. Привлечен като обвинен и по делото за разпределяне на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по така наречен дело “Фонд Москва ” за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година
1962 година
Умира Данаил Дечев (Д. Д. Недев) – български художник. Роден е на 20 август 1891 година в гр. Разград. Завършва приблизително професионално текстилно учебно заведение в Сливен, в живописта е самообразован. Запознава се с изкуството на някои европейски галерии и музеи. Работи с маслени бои най-вече в региона на пейзажа, в който разкрива най-пълно самобитния си гений. Отделя изключително внимание на връзката сред природата и индивида, с което пейзажът му се приближава до битовата картина. Изкуството на Дечев е очебийно национално. Създава тематични цикли – Тракийски, Карловски, Морски, Софийски, характеризиращи се с проникновено прозрение в българската природа, поетично възприятие и картинно майсторство. Сред по-известните му произведения са: " Пейзаж пролет " (около 1936 г.), " Пролетна градина " (1938 година и 1958 г.), " Пейзаж из Асеновград " (1938 г.), " Тракийски пейзаж " (около1938 година – 1940 година, и 1952 г.), " Пред портите на Бачковския манастир " (около1941 г.), " Карловски пазар " (1941 г.), " Къща от Созопол " (1946 г.), " Пловдив " (1951 г.), " Пейзаж от Лудогорието " (1953 г.), " Пролет в Княжево " (1956 г.), " Копривщица " (1958 г.), " Старият орех " (1959 г.), " Пейзаж от Балчик " (1959 г.) и други
1924 година
Умира Теодор Иванов Теодоров – български държавник, журналист, политик, общественик. Роден е на 27 март 1859 година Учи в Априловската гимназия и в гр. Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж. Работи като областен прокурор в София и член на Апелативния съд, юрист (от 1899 г.). Един от водачите на Народната партия и на Обединената народнопрогресивна партия. Министър на правораздаването е в годините сред 1896 година – 1897 година, на финансите - за интервала 1897 година – 1899 година, 1911 година – 1913 година Министър-председател и Министър на външните работи и изповеданията е от 1918 година до 1919 година Ръководи българска делегация на Парижката мирна конференция. Влиза в Демократическия сговор (1923 г.). Народен представител е в VIII, IХ, ХI-ХIV, ХVI-ХХI Народно събрание; ръководител на VIII Народно заседание (1894 година – 1896 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ