19 юни 2014 година. Валя дъжд почти цял месец. Кротко

10 години от опустошителния потоп в Аспарухово

19 юни 2014 година.

Валя дъжд съвсем цялостен месец. Кротко и безшумно. Сякаш плачеше, че нещо ужасно ще се случи, а ние не разбирахме.

Роптаехме, че не можем да вървим на плаж.

Денят бе като всички други. До следобяд.

Излезе невиждана най-малко от мен стихия. Сякаш небето се разцепваше с цел да излее с невиждана гняв тонове вода, а вятърът кършеше клони без благосклонност.

До нашата махала пристигна вода до колене. Токът спря... Беше злокобно и безшумно. Нищо не помръдваше, даже птиците не изпълняваха постоянния си репертоар.

Знаех, че нещо става. Но не знаех какво.

Водата все по този начин прииждаше от някъде, някак виново и безшумно. Не се замислих даже какви бели е сторила. Бяхме си вкъщи... излязох, взех решение, че съм задоволително смела...

обух гумени ботуши и пушек да ме няма.

Вървях из тинята и лепнех, мъчно мърдах краката си...

Накрая заседнах. Лепнеше извънредно и не можех да шавам повече. Ивадиха ме двама мъже, съседи.

" Навсякъде е пъкъл, има удавени хора " - споделиха те.

Не повярвах. В този регион нямахме визия, че Адът е настъпил в Аспарухово.

Стигнах до магазина на ъгъла, чух още митове и се прибрах. С тиня в ботушите.

Започнаха да звънят родственици, приятели;... към момента не разбирах.

Накрая разбрах - приливна вълна над 2м е заляла квартала. Има удавени, а дете е открито до полицията. Мъртво...

Сърцето ми се сви... усетих, по какъв начин прокърви. Детето ми добродушно спеше в кошарката, а аз го взех спящо и го стиснах в ръцете си. Благодарях на Господ, че цялото ми семейство си бе вкъщи и, че резервира детето ми.

Стана грозно безшумно и мрачно.

На другия ден аз и приятелката ми излязохме към центъра. Колкото повече стигахме до пазара, толкоз повече сълзите ми тежаха в очите и не можех да ги " нося "...

Стигнахме пазара.....разплаках се. Не можех да допускам какво се е случило. Разрухата бе цялостна. Сякаш някой бе бомардирал квартала ми, който толкоз обичам. Спогледахме се двете... сълзите тежаха и в нейните очи...

Плачехме безшумно, а хората събираха остатъците от живота си, пръснати из целия регион. Колите бяха като детски играчки една върху друга, като от детски филм.

Пълната съсипия запечата в сърцето ми онази болежка, дето не забравяш и понякога боли.

Аспарухово бе опустошено. Останаха тонове тиня...

Мисля, че в никакъв случай няма да забравим.

Няма да не помни болката, тишината злокобната мрачевина и плачът на хората, които събираха остатъците от живота си...

Помолих за амнистия децата, които починаха неуместно и грубо. Защото не не заслужаваха да си идат от този свят, поради нас и нашите неточности. Не виждам да сме се поучили.

Трябва да се научим, че природата е жестока с тези, дето не я пазят.

Загинаха 13 души, а 4 от тях - деца...

Днес се навършват 10 години от опустошителното наводняване, което сполетя квартал " Аспарухово ". Хората там споделят, че са чакали от морето неволя, само че не и вода да пристигна от гората, която е над квартала.

След тъгата, пристигна калта. А с нея и добрината на българина. Хиляди доброволци се стекоха на помощ на Аспарухово. Всякакви хора и от разнообразни краища на България подадоха ръка на изпадналите в неволя и уплашени аспаруховци.

Днес регион " Аспарухово " помни тази дата като " през вчерашния ден ". Няма и диря от онази цялостна съсипия, само че хората в никакъв случай не не помниха кофите, лопатите и калните усмихнати лица.

По данни на Националния институт по метеорология и хидрология на 19 юни 2014 година от 18,30 часа до 19 часа на един квадратен метър са паднали 138,8 литра превалявания. Те образуваха вълна с височина над 2 метра.

Наказателното дело за бедствието бе прекратено от Апелативния съд във Варна. Според магистратите основната причина за потопа е екстремността на естественото събитие. Факторите свлачища, битови и строителни боклуци, построени постройки по протежението на дерето и в него не са главната причина за фрапантния размер на нанесените вреди на инфраструктурата, както и за гибелта на жертвите.