Нино - за десети път под петте преплетени кръга
19 септември 1988 година, интернационалният стрелбищен център Таенюн, втори спортен ден на Олимпийските игри в Сеул. Финал на състезателен револвер при дамите. След оспорваната подготовка две състезателки водят в класирането. Във финала едната от тях е съвсем съвършена – 99 точки от 100 вероятни, и победи с олимпийската купа. Тя е Нино Салуквадзе и на извънредно нежната за този спорт възраст – 19 години, носи втория златен орден от Игрите за Съветския съюз. За стрелбата тя не е ново име, само че в света на спорта родената в Тбилиси състезателка става известна за първи път.
26 юни 2023 година, съвсем 35 години по-късно, стрелбищният център във Вроцлав, шести ден на Европейските игри, на които Полша е хазаин. Финал на състезателен револвер при дамите. Във втората полуфинална група една 54-годишна състезателка устоява на напрежението и се класира за финалната четворка. Следват усмивки, сълзи от наслада, поздравления от всички съпернички, които безгранично доста я почитат. Тя реализира нещо невиждано – печели олимпийска квота, която и дава правото да започва за десети път на най-големия състезателен конгрес. Това е Нино Салуквадзе.
Родена през 1969 година Нино от дребна се среща със стрелбата. Както тя самата споделя – у дома постоянно имаше револвери. Причината е татко й Вахтанг – занаятчия на спорта и първенец на Съветския съюз, а след това и треньор. Пътят ѝ като че ли наподобява предначертан, само че това напълно не е по този начин. Първо стартира с баскетбол и това е спортът, който тренира 4 години. Успоредно с това се занимава с танци и музика. Изведнъж зарязва всичко и след известно време майка ѝ споделя на татко ѝ: " Тя има доста свободно време, по през целия ден е на двора, за какво не я вземеш със себе си "
В началото преходът от баскетбола към стрелбата е сложен. За Нино това е като че ли си в две разнообразни вселени: " В баскетбола всичко е радостно и развлекателно, а на стрелбището е друго – би трябвало да си спокоен, да не приказваш, да не се смееш. Това за мен беше тежко и непривично ". Две години по-късно тя печели спартакиадата при юношите и това отваря пътя им към огромната пукотевица. Баща ѝ Вахтанг става и неин треньор и това продължава и до през днешния ден. Започва участия на огромни шампионати и слага първите си международни върхове за девойки. Но да си откри място в извънредно мощния тим на Съветския съюз, изключително за самостоятелната конкуренция, не е по никакъв начин лесна задача. Пък и да гласуваш доверие и да изпратиш на Олимпийски игри едно младо момиче в спорт, в който опитът е толкоз значим, не е известно решение. Тя убеждава треньорското управление, че точно тя е верният избор на международната купа в Москва през юни 1988 година, където печели първото място. Така получава билет за Сеул.
O feito do dia foi a vaga de Nino Salukvadze da Geórgia em.
Aos 54 anos, ela ficou em 4° na pistola 25m dos. Como as 3 melhores já tinham vaga olímpica, o resultado a classificou para sua 10ª Olimpíada! Ela foiem Seul 1988 pela União Soviética!
— Márcio Melo (@marciohmmelo)
На Олимпийските игри Салуквадзе е във вихъра си. В обичаната ѝ дисциплинираност състезателен револвер дели първото място в квалификацията с Ясна Шекарич от Югославия, само че във финала е безкомпромисна – десетка след десетка. Едно-единствено отместване на ръката я дели от безспорното съвършенство от 100 точки. На 19 години реализира най-желания връх в спорта, за който мнозина се борят с години. Тя е като зашеметена, както след това споделя: " След олимпийската купа нито можех да дремя, нито можех да хапвам ". Във втората си дисциплинираност – въздушен револвер, слага международен връх в квалификациите – 590 т., само че във финала е изпреварена точно от Шекарич и печели сребро.
В идващите години завоюва безпроблемно трофеи и медали. Междувременно светът като че ли става различен. Съветският съюз се разпада, а това поражда доста въпроси. На идващите олимпийски игри – в Барселона, новите страни въпреки всичко вземат участие за последно като общ тим – Общността на самостоятелните страни. От Салуквадзе се чака нищо по-малко от орден. Но тя остава отвън първите 8 на въздушен револвер, а на състезателен револвер прави най-слабия резултат от всички финалистки и приключва пета.
През 1993 година печели първата европейска купа в стрелбата за родната си Грузия. По това време доста въпроси пораждат в главата на Нино. Към нея валят предложения от разнообразни страни за промяна на националността – от Южна Африка до Швейцария. Но татко ѝ Вахтанг е безапелационен: " Искам да бъда благополучен в личната си страна ". И по този начин тандемът Салуквадзе продължава да се състезава и носи популярност за Грузия. Условията за тренировки обаче към този момент не са толкоз положителни, каквито са били в Съветския съюз. Олимпийската шампионка от Сеул е безапелационна, че в случай че имат по-добра база за подготовка, резултатите неизбежно ще се покачат. На Олимпийските игри в Атланта през 1996 година тя е пета в пневматичното оръжие и 7-ма на състезателен револвер. В Сидни през 2000 година остава отвън финалите. В Атина през 2004 година е осма на 25 м, а на въздушен револвер остава на крачка от финалите – десета.
Междувременно сърцето на Салуквадзе попада в плен на ръгбиста Гочей Мачавариани. Между олимпийските игри тя ражда щерка си, която също носи нейното име и синът си Цотне.
Идват Игрите в Пекин през 2008 година В навечерието им сред Грузия и Русия избухва боен спор във връзка със самообявилата самостоятелност република Южна Осетия. Силите са неравностойни и обстановката е извънредно комплицирана. Току-що пристигналият в Китай грузински тим обмисля отдръпване от надпреварите. Във втория ден на Игрите Нино Салуквадзе взе участие на 10 м въздушен револвер. Печели бронзов орден след представителката на домакините Гуо Венюн и Наталия Падерина от Русия. Веднага след надпреварата Салуквадзе и Падерина се поздравяват и прегръщат. Този жест сред двете демонстрира силата на спорта, като знак на другарството, а тогавашният президент на МОК Жак Рох дефинира прегръдката сред двете като " същинско проявяване на олимпийския дух в неговата същина ".
La tiradora de Nino Salukvadze será la 2ª persona en la historia de los y 1ª mujer en participar en 10 ediciones tras ganar ayer la plaza para su país en los, que muy probablemente será para ella al no haber mejores tiradoras en su país
— Historias de los Juegos (@HistoriasdlosJJ)
Олимпийските участия не престават да се натрупат. Следва Лондон, където дружно с Ясна Шекарич стават първите състезателки по пукотевица със 7 старта на най-мечтаната спортна конкуренция. Горе-долу по това време в стрелковото семейство се включва и синът ѝ Цотне Мачавариани. Нино доста е желала той да стане ръгбист като татко си и 4 години той е упражнявал един от най-мъжките спортове, който в Грузия има сериозна известност. За жал травма прекъсва стремежа му в ръгби-спорта, а по това време той върви и с майка си на стрелбището. Всичко стартира като на смешка, до момента в който на едно съревнование за юноши той реализира, както самата Нино споделя " непривично висок за него резултат ". Цотне стартира да тренира съществено, макар че самичък осъзнава огромната отговорност, която пада на плещите му: " Аз знам, че в никакъв случай няма да изляза от сянката ѝ. Всички ще чакат по кое време ще стартира да изстрелвам като великата Нино Салуквадзе ".
Няколко години по-късно двамата реализират нещо неповторимо – стават първите майка и наследник, които вземат участие на Олимпийски игри. До момента е имало разнообразни фамилни комбинации – татко и щерка, баща и наследник, майка и нейната наследничка, само че Нино и Цотне вършат олимпийски дебют в този фамилен вид. Двамата се готвят за Игрите в Рио де Жанейро в мазето на спортното министерство на Грузия, където Салуквадзе към този момент работи. Тя сама е платила за оборудването на спонтанното стрелбище. Там има цяла стена с купи и медали, само че могат да се приготвят най-много петима души. Семейство Мачавриани са единствените стрелци от Грузия на игрите в бразилския град. Пътуват сами – за 85-годишния треньор Вахтанг Салуквадзе, бащата на Нино и дядото на Цотне, пътуването и климатът в Рио биха били рискови за здравето. Нино съумява да се класира за осми олимпийски край при осмото си присъединяване на игрите. На 47 години тя се класира шеста на състезателен револвер. Едва 18-годишният Цотне няма този късмет, той приключва 15-ти в по-силната си дисциплинираност – малокалибрен револвер. За присъединяване си в Рио Нино споделя, че това е сбъднатата фантазия на татко ѝ Вахтанг и тя е пристигнала даже по-рано, в сравнение с той е очаквал. 3 години по-късно двамата започват като тим на Европейските игри в Минск, където приключват пети.
През 2021 година в Токио Нино Салуквадзе става първата спортистка, която взе участие в девет издания на Олимпийските игри. Тогава тя афишира, че напуща стрелбата след игрите по здравословни аргументи. Физическата и психическата ѝ устойчивост са на високо равнище, само че лявото ѝ око, с което толкоз години се е прицелвала, стартира да отслабва. Времето неизбежно оставя своите белези. Остава надалеч от финалите. И още едно отчаяние за семейство Мачавриани. Цотне не съумява да се класира за Игрите и това несъмнено нанася удар по неговото самочувствие, който незабавно е париран от майка му. " Тя ми сподели, че не е значимо, че не съм постигнал нужния резултат. Важното е да съм добър човек и да оказвам помощ на хората към себе си ".
В началото на 2022 година обаче името на Нино Салуквадзе още веднъж се появява в стартовите описи. Кое я връща още веднъж на стрелбището? Две простички фрази, които Нино чува от индивида, който цялостен живот е бил за нея като пътеводна светлина: " Баща ми Вахтанг ми сподели – ти постоянно си била мъдро момиче. До Игрите в Париж има единствено 3 години ". Разбира, че е на прав път на международното състезание в Кайро, където с Цотне приключват пети в смесените тимове на 50 м револвер, а в самостоятелните дисциплини е наоколо до финалите. Докато не идват Европейските игри в Полша. Трудно класиране за финала на състезателен револвер – с финален резултат. На финала най-близкият човек е до нея в качеството си на треньор – Цотне. Баща ѝ Вахтанг към този момент не пътува по надпревари поради напредналата му възраст – 92 години. Разпределя се една единствена олимпийска квота. Другите девойки, които към този момент са се класирали за финалната четворка – Антоанета Костадинова, Анна Коракаки от Гърция и Дорийн Фенекамп от Германия са си обезпечили място на Игрите през 2024 година и е значимо кой ще заеме заветното четвърто място. Последна серия, в която Салуквадзе съумява три пъти в петте си изстрела да уцели резултат над 10,2 и това ѝ подпечатва билета за Париж. Тя разперва ръце, чиито пръсти демонстрират заветния брой – 10. Всички в залата за пукотевица се прекланят пред подвига на тази същинска легенда на стрелбата и международния спорт. Нино Салуквадзе е на път изравни върха на канадския ездач Иън Милър, който също има 10 участия, само че тя ще стане първият състезател с 10 следващи олимпийски старта.
След близо 40 години в стрелбата, след купа, три медала и 8 олимпийски финала, след 6 международни трофеи и общо 9 медала, 4 победи на европейски шампионати и 12 пъти на подиума, 26 победи на международни купи, от тях 9 на финалите, на 55 години Нино Салуквадзе в Париж през 2024-та ще извърши една от огромните си и непостигани от никого фантазии – да започва за десети следващ път на Олимпийски игри – за наслада на татко си Вахтанг, за тласък на сина си Цотне, за горделивост на цялата грузинска нация, с цел да реализира още един неизкачван връх в международния спорт.
Автор: Евгени Генов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
26 юни 2023 година, съвсем 35 години по-късно, стрелбищният център във Вроцлав, шести ден на Европейските игри, на които Полша е хазаин. Финал на състезателен револвер при дамите. Във втората полуфинална група една 54-годишна състезателка устоява на напрежението и се класира за финалната четворка. Следват усмивки, сълзи от наслада, поздравления от всички съпернички, които безгранично доста я почитат. Тя реализира нещо невиждано – печели олимпийска квота, която и дава правото да започва за десети път на най-големия състезателен конгрес. Това е Нино Салуквадзе.
Родена през 1969 година Нино от дребна се среща със стрелбата. Както тя самата споделя – у дома постоянно имаше револвери. Причината е татко й Вахтанг – занаятчия на спорта и първенец на Съветския съюз, а след това и треньор. Пътят ѝ като че ли наподобява предначертан, само че това напълно не е по този начин. Първо стартира с баскетбол и това е спортът, който тренира 4 години. Успоредно с това се занимава с танци и музика. Изведнъж зарязва всичко и след известно време майка ѝ споделя на татко ѝ: " Тя има доста свободно време, по през целия ден е на двора, за какво не я вземеш със себе си "
В началото преходът от баскетбола към стрелбата е сложен. За Нино това е като че ли си в две разнообразни вселени: " В баскетбола всичко е радостно и развлекателно, а на стрелбището е друго – би трябвало да си спокоен, да не приказваш, да не се смееш. Това за мен беше тежко и непривично ". Две години по-късно тя печели спартакиадата при юношите и това отваря пътя им към огромната пукотевица. Баща ѝ Вахтанг става и неин треньор и това продължава и до през днешния ден. Започва участия на огромни шампионати и слага първите си международни върхове за девойки. Но да си откри място в извънредно мощния тим на Съветския съюз, изключително за самостоятелната конкуренция, не е по никакъв начин лесна задача. Пък и да гласуваш доверие и да изпратиш на Олимпийски игри едно младо момиче в спорт, в който опитът е толкоз значим, не е известно решение. Тя убеждава треньорското управление, че точно тя е верният избор на международната купа в Москва през юни 1988 година, където печели първото място. Така получава билет за Сеул.
O feito do dia foi a vaga de Nino Salukvadze da Geórgia em.
Aos 54 anos, ela ficou em 4° na pistola 25m dos. Como as 3 melhores já tinham vaga olímpica, o resultado a classificou para sua 10ª Olimpíada! Ela foiem Seul 1988 pela União Soviética!
— Márcio Melo (@marciohmmelo)
На Олимпийските игри Салуквадзе е във вихъра си. В обичаната ѝ дисциплинираност състезателен револвер дели първото място в квалификацията с Ясна Шекарич от Югославия, само че във финала е безкомпромисна – десетка след десетка. Едно-единствено отместване на ръката я дели от безспорното съвършенство от 100 точки. На 19 години реализира най-желания връх в спорта, за който мнозина се борят с години. Тя е като зашеметена, както след това споделя: " След олимпийската купа нито можех да дремя, нито можех да хапвам ". Във втората си дисциплинираност – въздушен револвер, слага международен връх в квалификациите – 590 т., само че във финала е изпреварена точно от Шекарич и печели сребро.
В идващите години завоюва безпроблемно трофеи и медали. Междувременно светът като че ли става различен. Съветският съюз се разпада, а това поражда доста въпроси. На идващите олимпийски игри – в Барселона, новите страни въпреки всичко вземат участие за последно като общ тим – Общността на самостоятелните страни. От Салуквадзе се чака нищо по-малко от орден. Но тя остава отвън първите 8 на въздушен револвер, а на състезателен револвер прави най-слабия резултат от всички финалистки и приключва пета.
През 1993 година печели първата европейска купа в стрелбата за родната си Грузия. По това време доста въпроси пораждат в главата на Нино. Към нея валят предложения от разнообразни страни за промяна на националността – от Южна Африка до Швейцария. Но татко ѝ Вахтанг е безапелационен: " Искам да бъда благополучен в личната си страна ". И по този начин тандемът Салуквадзе продължава да се състезава и носи популярност за Грузия. Условията за тренировки обаче към този момент не са толкоз положителни, каквито са били в Съветския съюз. Олимпийската шампионка от Сеул е безапелационна, че в случай че имат по-добра база за подготовка, резултатите неизбежно ще се покачат. На Олимпийските игри в Атланта през 1996 година тя е пета в пневматичното оръжие и 7-ма на състезателен револвер. В Сидни през 2000 година остава отвън финалите. В Атина през 2004 година е осма на 25 м, а на въздушен револвер остава на крачка от финалите – десета.
Междувременно сърцето на Салуквадзе попада в плен на ръгбиста Гочей Мачавариани. Между олимпийските игри тя ражда щерка си, която също носи нейното име и синът си Цотне.
Идват Игрите в Пекин през 2008 година В навечерието им сред Грузия и Русия избухва боен спор във връзка със самообявилата самостоятелност република Южна Осетия. Силите са неравностойни и обстановката е извънредно комплицирана. Току-що пристигналият в Китай грузински тим обмисля отдръпване от надпреварите. Във втория ден на Игрите Нино Салуквадзе взе участие на 10 м въздушен револвер. Печели бронзов орден след представителката на домакините Гуо Венюн и Наталия Падерина от Русия. Веднага след надпреварата Салуквадзе и Падерина се поздравяват и прегръщат. Този жест сред двете демонстрира силата на спорта, като знак на другарството, а тогавашният президент на МОК Жак Рох дефинира прегръдката сред двете като " същинско проявяване на олимпийския дух в неговата същина ".
La tiradora de Nino Salukvadze será la 2ª persona en la historia de los y 1ª mujer en participar en 10 ediciones tras ganar ayer la plaza para su país en los, que muy probablemente será para ella al no haber mejores tiradoras en su país
— Historias de los Juegos (@HistoriasdlosJJ)
Олимпийските участия не престават да се натрупат. Следва Лондон, където дружно с Ясна Шекарич стават първите състезателки по пукотевица със 7 старта на най-мечтаната спортна конкуренция. Горе-долу по това време в стрелковото семейство се включва и синът ѝ Цотне Мачавариани. Нино доста е желала той да стане ръгбист като татко си и 4 години той е упражнявал един от най-мъжките спортове, който в Грузия има сериозна известност. За жал травма прекъсва стремежа му в ръгби-спорта, а по това време той върви и с майка си на стрелбището. Всичко стартира като на смешка, до момента в който на едно съревнование за юноши той реализира, както самата Нино споделя " непривично висок за него резултат ". Цотне стартира да тренира съществено, макар че самичък осъзнава огромната отговорност, която пада на плещите му: " Аз знам, че в никакъв случай няма да изляза от сянката ѝ. Всички ще чакат по кое време ще стартира да изстрелвам като великата Нино Салуквадзе ".
Няколко години по-късно двамата реализират нещо неповторимо – стават първите майка и наследник, които вземат участие на Олимпийски игри. До момента е имало разнообразни фамилни комбинации – татко и щерка, баща и наследник, майка и нейната наследничка, само че Нино и Цотне вършат олимпийски дебют в този фамилен вид. Двамата се готвят за Игрите в Рио де Жанейро в мазето на спортното министерство на Грузия, където Салуквадзе към този момент работи. Тя сама е платила за оборудването на спонтанното стрелбище. Там има цяла стена с купи и медали, само че могат да се приготвят най-много петима души. Семейство Мачавриани са единствените стрелци от Грузия на игрите в бразилския град. Пътуват сами – за 85-годишния треньор Вахтанг Салуквадзе, бащата на Нино и дядото на Цотне, пътуването и климатът в Рио биха били рискови за здравето. Нино съумява да се класира за осми олимпийски край при осмото си присъединяване на игрите. На 47 години тя се класира шеста на състезателен револвер. Едва 18-годишният Цотне няма този късмет, той приключва 15-ти в по-силната си дисциплинираност – малокалибрен револвер. За присъединяване си в Рио Нино споделя, че това е сбъднатата фантазия на татко ѝ Вахтанг и тя е пристигнала даже по-рано, в сравнение с той е очаквал. 3 години по-късно двамата започват като тим на Европейските игри в Минск, където приключват пети.
През 2021 година в Токио Нино Салуквадзе става първата спортистка, която взе участие в девет издания на Олимпийските игри. Тогава тя афишира, че напуща стрелбата след игрите по здравословни аргументи. Физическата и психическата ѝ устойчивост са на високо равнище, само че лявото ѝ око, с което толкоз години се е прицелвала, стартира да отслабва. Времето неизбежно оставя своите белези. Остава надалеч от финалите. И още едно отчаяние за семейство Мачавриани. Цотне не съумява да се класира за Игрите и това несъмнено нанася удар по неговото самочувствие, който незабавно е париран от майка му. " Тя ми сподели, че не е значимо, че не съм постигнал нужния резултат. Важното е да съм добър човек и да оказвам помощ на хората към себе си ".
В началото на 2022 година обаче името на Нино Салуквадзе още веднъж се появява в стартовите описи. Кое я връща още веднъж на стрелбището? Две простички фрази, които Нино чува от индивида, който цялостен живот е бил за нея като пътеводна светлина: " Баща ми Вахтанг ми сподели – ти постоянно си била мъдро момиче. До Игрите в Париж има единствено 3 години ". Разбира, че е на прав път на международното състезание в Кайро, където с Цотне приключват пети в смесените тимове на 50 м револвер, а в самостоятелните дисциплини е наоколо до финалите. Докато не идват Европейските игри в Полша. Трудно класиране за финала на състезателен револвер – с финален резултат. На финала най-близкият човек е до нея в качеството си на треньор – Цотне. Баща ѝ Вахтанг към този момент не пътува по надпревари поради напредналата му възраст – 92 години. Разпределя се една единствена олимпийска квота. Другите девойки, които към този момент са се класирали за финалната четворка – Антоанета Костадинова, Анна Коракаки от Гърция и Дорийн Фенекамп от Германия са си обезпечили място на Игрите през 2024 година и е значимо кой ще заеме заветното четвърто място. Последна серия, в която Салуквадзе съумява три пъти в петте си изстрела да уцели резултат над 10,2 и това ѝ подпечатва билета за Париж. Тя разперва ръце, чиито пръсти демонстрират заветния брой – 10. Всички в залата за пукотевица се прекланят пред подвига на тази същинска легенда на стрелбата и международния спорт. Нино Салуквадзе е на път изравни върха на канадския ездач Иън Милър, който също има 10 участия, само че тя ще стане първият състезател с 10 следващи олимпийски старта.
След близо 40 години в стрелбата, след купа, три медала и 8 олимпийски финала, след 6 международни трофеи и общо 9 медала, 4 победи на европейски шампионати и 12 пъти на подиума, 26 победи на международни купи, от тях 9 на финалите, на 55 години Нино Салуквадзе в Париж през 2024-та ще извърши една от огромните си и непостигани от никого фантазии – да започва за десети следващ път на Олимпийски игри – за наслада на татко си Вахтанг, за тласък на сина си Цотне, за горделивост на цялата грузинска нация, с цел да реализира още един неизкачван връх в международния спорт.
Автор: Евгени Генов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ