Парите все по-малко ми стигат: 19 на сто от българите не могат да си позволят месо или риба през ден
19 % от популацията на България - съвсем всеки пети, не може да си разреши да се храни с месо или риба през ден. По този индикатор страната ни е преди всичко измежду страните членки на Европейския съюз, сочат данните на Евростат за 2024-а година. Основната причина за невъзможността на хората да се хранят пълноценно се крие в ниските приходи и растящите цени.
Едва ли е пресилено да се каже, че да се пазари на промоция се трансформира в нещо като народен спорт в последно време. Правят го и по-заможните, освен тези, които броят левчетата до пенсия или заплата. Наскоро излязоха данните на Националния статистически институт за потреблението на семействата и се оказа, че консумираме повече зеленчуци, самун, месо, яйца и кисело мляко приблизително на човек през второто тримесечие на 2025 г. в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Въпреки тази статистика, обаче, са факт и други данни – на Евростат за предходната година, които сочат, че 8,5% от популацията на Европейския съюз не може да си разрешат храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент през ден. В България в това състояние са 18.7% от популацията и по този индикатор страната ни е водеща в нерадостната ранглиста, съобщи БНР.
Възможността човек да си разреши упоменатото пълноценно хранене според методологията на европейската статистическа работа, е извънредно значима, защото е един от детайлите, които се следят на равнище домакинство, с цел да се пресметна процентът на хората, които живеят в тежки материални ограничения. Това е един от съставените елементи на знака за хора в риск от беднотия или обществено изключване, изясни заместник-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания и образование към КНСБ Виолета Иванова.
" Приблизително всеки трети българин живее в риск от беднотия. Това е така наречен смесен знак ".
Слаба разтуха е по-детайлната разбивка на Евростат за хората, които са в риск от беднотия и не могат да се хранят обикновено – тогава България се подрежда на второ място след Словакия с дял от близо 38 %:
" Българското население се лимитира и няма обикновено хранене, за да може да отдели повече средства за други разноски, които са също жизненоважни ".
А по какъв начин дефинират хората цените на храните по магазините, оправят ли се с приходите си, с цел да се хранят пълноценно, ще чуем анкетата на сътрудника Момчил Драганов – опитахме се в нея да обхванем и по-млади хора, и такива в по-напреднала възраст:
" Парите все по-малко ми стигат ".
" Непоносимо за българина ".
" Съобразявам се с промоциите ".
Прогнозират ли още повишаване в цените:
" Най-вероятно ще се завишат ".
За на следващия ден е планувано съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, на което бизнесът и синдикатите ще разискват новата линия на беднотия за следващата година. Предложението на държавното управление е тя да бъде 764 лева, която подхожда на линията на беднотия от проучването " Статистика на приходите и изискванията на живот ". В съпоставяне с миналата година размерът на препоръчаната линия на беднотия нараства с 19.7% (126 лева.).
Преди дни беше оповестен за публично разискване и планът на държавно разпореждане за размера на минималната работна заплата за следващата година, като се планува тя да бъде 1213 лв.. Независимо от годишния растеж и на двата упоменати параметъра обаче страната ни продължава обичайно да е в челните редици в нерадостните европейски ранглисти по огромни неравенства, ниски приходи и население в клопката на недоимъка и мизерията. И, както споделя Виолета Иванова, бедността се възпроизвежда:
" Нямаме политики, които да са ориентирани към тези рискови групи. Бедността продължава да пораства ".
Иначе, и на идното съвещание на тристранката от КНСБ ще се опитат да убедят бизнеса и държавното управление, че трябват корекции в методиката на пресмятане на линията на бедността в посока актуализирането й най-малко с инфлацията на дребната потребителска кошница. Изчисленията на синдиката демонстрират, че по този метод обективната линия на беднотия за 2026 година би трябвало да бъде 782 лева (400 EUR), т.е. – с 18 лв. над оферти от държавното управление размер от 764 лева Защото, в последна сметка задачата на тази линия, изключително в изискванията на България, е освен да дава ориентир за нивото на беднотия, а да насочва и политиките, осигуряващи финансова поддръжка на нуждаещите се.
