Каратеката Ивет Горанова: Голямата ми мечта през тази година е да донеса медал от Олимпиадата
19-годишната каратека Ивет Горанова бе оповестена за „ Спортист на годената 2019 ” в Плевен дружно с различен играч в бойните спортове – кикбоксьорът Димитър Пенчев. Ивет печели това самопризнание за трета поредна година. Тя се състезава от името на КБИ „ Петромакс ” с президент сенсей Русалин Русалинов.През предходната година Ивет Горанова завоюва златен орден на Европейските игри в Минск, трето място на Европейското състезание в Испания и седем първи места на национални шампионати и национални купи. Ето какво описа тя за себе си и за упоритостите си в спорта пред Actualno.com:
Ивет, от по кое време тренираш карате и за какво избра тъкмо този спорт ?
Тренирам от 2009 година Преди това играех национални танци. Започнах да упражнявам карате дружно със сестра ми. Стана инцидентно, само че след това се оказа, че това е моят спорт. Винаги са ми допадали бойните спортове. Първият ми треньор беше Деница Панталеева от Спортното учебно заведение „ Георги Бенковски ” в Плевен. Сегашните ми треньори са Ангел Ленков и Десислава Лачовска.
Откриваш ли нещо общо сред българските национални танци и японското карате?
Определено откривам общо сред двете. Българските хора доста ми припомнят на играта на татамито. Движението с краката би трябвало да е бързо и динамично – безусловно да танцуваш на татамито
Бойните спортове нормално са приоритет на мъжете. Това окуражи ли те да докажеш, че в тях си по-добра от „ мощния пол ”?
Мисля, че напоследък дамите в спорта са доста по-силни от мъжете. Както се потвърди в последните надпревари – освен в каратето, а във всички бойни спортове дамите печелят повече медали. Явно ние сме по-силни духом и имаме по-голям хъс за победа.
Философията на карате-до оказва помощ ли ти в живота по някакъв метод?
Помага, несъмнено. Учи ме на дисциплинираност, на непримиримост, на неизменност. Постоянството е значимо във всяко начинание, без него няма по какъв начин да успееш.
За 10 години имаш към този момент над 200 медала от надпревари. Кой от тях е най-трудно извоюваният?
Вече стопирах да броя медалите, тъй като в действителност станаха доста. Най-приятно преживяване за мен бяха Европейските игри в Минск предходната година. След спечелването на златния орден изпитах възприятие, каквото в никакъв случай до момента не бях изпитвала. Не по-малко значими за мен бяха и третото място на Световното състезание, което до момента е най-големият ми триумф, и третото място на Европейското състезание. Всичките ми победи са мъчно извоювани. Особено в последните години, откогато се състезавам при дамите, тъй като там конкуренцията е най-голяма – поради идната Олимпиада слаба състезателка няма. Нивото е доста високо и във всяка среща би трябвало да си съсредоточен 100 % и никакво подценяване.
Налагало ли се е да прилагаш спортните си умения в „ улични ” обстановки?
Като по-малка в учебно заведение ми се е случвало да се сбия, само че към този момент заобикалям такива обстановки, тъй като са много рискови. Не се знае какво може да се случи и да попречи на спортната ми кариера.
Какви са ползите ти отвън спорта?
От тренировки нямам време за непотребни други неща. Когато съм свободна, обичам да се разхождам и да излизам с другари. Така разпущам, това е моето развлечение. Честно казано, в този момент е интервал, в който доста ми се живее, излиза ми се вечер с другари и така нататък Но в случай че желая да реализира нещо, това би трябвало да го оставя на назад във времето. Когато реализира задачата си, ще има време за всичко. В последните месеци ходех малко по нощни заведения и треньорът ми се скара, тъй като би трябвало да съм съсредоточена върху подготовката поради Олимпиадата.
От какво друго се лишаваш, с цел да постигнеш тази цел?
Лишавам се от доста неща. Дори това, че съблюдаваме режим и смъкваме килограми, за мен е най-голямото лишаване. Време за персонален живот също нямам задоволително. Но, както се споделя, задачата оправдава страданието.
Освен олимпийска купа в Токио, какво друго си пожелаваш за 2020 година?
Най-вече здраве и да нямам травми. Всичките ми стремежи са фокусирани в Олимпиадата и стигат до олимпийски орден.
Родителите ти по какъв начин одобряват по какъв начин одобряват твоя избор? Притесняват ли се преди всяко съревнование?
Не се тормозят. Сама взимам решения за всичко. Рядко се допитвам до тях дали са съгласни. Правя това, което желая и което мисля, че е вярно за мен. Те ме поддържат и са дружно с мен, каквото и да се случи.
Как се виждаш след 10 години?
Сега съм единствено 19-годишна и мога да се състезавам най-малко още 10 години. След това – още не съм решила. Може би ще остана в спорта като треньорка. Имам желание да аплайвам в Академията на Министерство на вътрешните работи. Все още не съм се концентрирала върху това и съм го оставила на назад във времето. Като му пристигна времето, ще го мисля.
Ивет, от по кое време тренираш карате и за какво избра тъкмо този спорт ?
Тренирам от 2009 година Преди това играех национални танци. Започнах да упражнявам карате дружно със сестра ми. Стана инцидентно, само че след това се оказа, че това е моят спорт. Винаги са ми допадали бойните спортове. Първият ми треньор беше Деница Панталеева от Спортното учебно заведение „ Георги Бенковски ” в Плевен. Сегашните ми треньори са Ангел Ленков и Десислава Лачовска.
Откриваш ли нещо общо сред българските национални танци и японското карате?
Определено откривам общо сред двете. Българските хора доста ми припомнят на играта на татамито. Движението с краката би трябвало да е бързо и динамично – безусловно да танцуваш на татамито
Бойните спортове нормално са приоритет на мъжете. Това окуражи ли те да докажеш, че в тях си по-добра от „ мощния пол ”?
Мисля, че напоследък дамите в спорта са доста по-силни от мъжете. Както се потвърди в последните надпревари – освен в каратето, а във всички бойни спортове дамите печелят повече медали. Явно ние сме по-силни духом и имаме по-голям хъс за победа.
Философията на карате-до оказва помощ ли ти в живота по някакъв метод?
Помага, несъмнено. Учи ме на дисциплинираност, на непримиримост, на неизменност. Постоянството е значимо във всяко начинание, без него няма по какъв начин да успееш.
За 10 години имаш към този момент над 200 медала от надпревари. Кой от тях е най-трудно извоюваният?
Вече стопирах да броя медалите, тъй като в действителност станаха доста. Най-приятно преживяване за мен бяха Европейските игри в Минск предходната година. След спечелването на златния орден изпитах възприятие, каквото в никакъв случай до момента не бях изпитвала. Не по-малко значими за мен бяха и третото място на Световното състезание, което до момента е най-големият ми триумф, и третото място на Европейското състезание. Всичките ми победи са мъчно извоювани. Особено в последните години, откогато се състезавам при дамите, тъй като там конкуренцията е най-голяма – поради идната Олимпиада слаба състезателка няма. Нивото е доста високо и във всяка среща би трябвало да си съсредоточен 100 % и никакво подценяване.
Налагало ли се е да прилагаш спортните си умения в „ улични ” обстановки?
Като по-малка в учебно заведение ми се е случвало да се сбия, само че към този момент заобикалям такива обстановки, тъй като са много рискови. Не се знае какво може да се случи и да попречи на спортната ми кариера.
Какви са ползите ти отвън спорта?
От тренировки нямам време за непотребни други неща. Когато съм свободна, обичам да се разхождам и да излизам с другари. Така разпущам, това е моето развлечение. Честно казано, в този момент е интервал, в който доста ми се живее, излиза ми се вечер с другари и така нататък Но в случай че желая да реализира нещо, това би трябвало да го оставя на назад във времето. Когато реализира задачата си, ще има време за всичко. В последните месеци ходех малко по нощни заведения и треньорът ми се скара, тъй като би трябвало да съм съсредоточена върху подготовката поради Олимпиадата.
От какво друго се лишаваш, с цел да постигнеш тази цел?
Лишавам се от доста неща. Дори това, че съблюдаваме режим и смъкваме килограми, за мен е най-голямото лишаване. Време за персонален живот също нямам задоволително. Но, както се споделя, задачата оправдава страданието.
Освен олимпийска купа в Токио, какво друго си пожелаваш за 2020 година?
Най-вече здраве и да нямам травми. Всичките ми стремежи са фокусирани в Олимпиадата и стигат до олимпийски орден.
Родителите ти по какъв начин одобряват по какъв начин одобряват твоя избор? Притесняват ли се преди всяко съревнование?
Не се тормозят. Сама взимам решения за всичко. Рядко се допитвам до тях дали са съгласни. Правя това, което желая и което мисля, че е вярно за мен. Те ме поддържат и са дружно с мен, каквото и да се случи.
Как се виждаш след 10 години?
Сега съм единствено 19-годишна и мога да се състезавам най-малко още 10 години. След това – още не съм решила. Може би ще остана в спорта като треньорка. Имам желание да аплайвам в Академията на Министерство на вътрешните работи. Все още не съм се концентрирала върху това и съм го оставила на назад във времето. Като му пристигна времето, ще го мисля.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ