19 000 български граждани са се завърнали в България през

19 000 български жители са се завърнали в България през предходната година от разнообразни страни. За аргументите за това завръщане БГНЕС потърси специалиста Магдалена Костова и историка Кристиян Шкварек.

„ Най-много българи се връщат от Германия, Англия, Испания и Турция. Малко повече са дамите – 51%, а 49% са мъжете. Най-много са на възраст 15-64 години, 60% от тези, които са се завърнали са в тази възрастова група “. Това съобщи в изявление за БГНЕС Магдалена Костова, шеф на дирекция „ Демографска и обществена статистика “ в Национален статистически институт.

„ Почти 103 000 души са сменили своя сегашен адрес в границите на страната през 2022 година 55% от сменилите своят сегашен адрес са дами, а 45% са мъже “, добави Костова. Тя посочи, че доминира популацията във възрастовата група 20-39 години, като те обгръщат максимален дял – 31%. „ Следват тези, които са сред 0-19 години и минимален е делът на популацията на 60 и повече години. Като цяло най-вече хора мигрират в най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Като най-вече са в София. 17 000 души са избрали през предходната година да живеят в столицата “, добави Магдалена Костова.

„ Има един развой, който стартира във всички източноевропейски страни преди може би към 15 години. Поетапно с покачването на виталния стандарт започнаха да се прекатурват миграционните трендове. Естония беше първата страна, която стартира да си връща повече емигранти, след това бяха Чехия, Полша, Унгария и в един миг беше естествено и България да стигне до такава степен. В България това е натурален развой. През последните 30 години свикнахме, че е обикновено повече хора да напущат, в сравнение с да се връщат, само че не е по този начин, в множеството страни по света не е по този начин. Нещата се възстановяват “, изясни Кристиян Шкварек.

Той напомни, че в Полша е имало огромни държавни акции за поощряване на връщането на хората назад в страната. „ Има си стратегии, които са ориентирани в Източна Европа, изключително във Вишеградската четворка, целеустремено за връщане на мигрантите, а в България няма безусловно нищо такова или най-малко с тези размери “, означи историкът.

Шкварек разяснява, че не е несъмнено, че се връщат главно младежи

„ Връщат се чисто механично повече хора, в сравнение с напущат. Не е несъмнено, че не се връщат хора, които към този момент са се пенсионирали, хора, които са си икономисали пари на Запад или западни пенсионери, то не е казано, че множеството от тези хора са български жители. Структурата на това дали ни напущат младежи и се връщат остарели не е доста изяснена към момента “, посочи той.

Според него има два метода, с които можем да подтикваме повече хора да се връщат в страната. По думите му едната рецепта за това е чисто материална. „ Това е страната – тези държавни политики, държавни стратегии за връщането на хората, подобряването на средата на живот “, изясни Шкварек. Има и още един фактор, който оказва въздействие. „ Има един детайл, който е оттатък формалната политика и това е чувството за горделивост, за авторитет в една страна. Има страни, в които се живее по-зле, в сравнение с в България и хората не напущат толкоз доста, има доста елементи от Съединени американски щати, където се живее извънредно, само че хората не напущат. Едно от обясненията е престижността на това да живееш в една страна “, разясни историкът.

Той даде образец с Полша, Унгария и Турция. „ Народи като поляците, унгарците заложиха на това да създадат влиятелно това да си поляк или маджарин. Дори в Турция има повече хора, които се връщат, в сравнение с я напущат, тъй като там имаше една дълготрайна политика на налагане на това, че да си турчин е влиятелно. В България не е влиятелно да си българин и да се върнеш в България, тъй като нямаме тази културна политика да постановяваме това “, сподели Шкварек.

Според него ключът за съживяването на районите в страната е инфраструктурата

„ В България методът да съживим райони, като да вземем за пример северозапада, е единствено и само с инфраструктура. Представете си една бърза скорострелна жп линия от тези, които летят с 300 км в час, с която можеш да работиш в центъра на София и да живееш във Враца или Видин и да се връщаш у дома за един час, неща които са направени на Запад. Инфраструктурата, свързването на страната е методът да не се постанова на хората да напущат провинцията и да се скупчват в градовете “, сподели още Кристиян Шкварек.