1891 г. - В ПОДНОЖИЕТО НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА СЕ ПРОВЕЖДА

1891 година - В ПОДНОЖИЕТО НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА съдебна експертиза ПРОВЕЖДА ТАЙНО СЪБРАНИЕ, НАРЕЧЕНО ПО-КЪСНО БУЗЛУДЖАНСКИ КОНГРЕС, С КОЕТО съдебна експертиза СЪЗДАВА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП). 
Идеологията на партията е марксизъм и социалдемокрация, а политическата? позиция е ляво-центристка. Централен управителен орган на БСДП е Общият съвет, който се избирана на конгресите на партията. Събранието приема стратегия и правилник на Българска социалдемократическа партия. В програмата, формирана по вида на стратегиите на Френската и Белгийската работен партии, са изложени главните учения на марксизма. За управителен орган на партията е определен Общ съвет на БСДП със седалище в Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури – „ Българска социалдемократическа библиотека “, чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев „ Що е социализъм и има ли почва у нас? “, а за социалистическа агитация да се употребява редактираното от Янко Сакъзов списание „ Ден “.
1903 година – В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ИЗБУХВА ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ, ОРГАНИЗИРАНО ОТ ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕСТНИТЕ БЪЛГАРИ.
Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната битка на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, поради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България. След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на интернационалната дипломацията. Започват следени от европейските страни промени съгласно Мюрцщегската реформена стратегия. Въпреки промените, в България всички схващат, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която стартира още през 1904 година.
1924 година – РОДЕН Е ИЗВЕСТНИЯТ СЦЕНАРИСТ ХРИСТО ГАНЕВ (УМИРА 2021 Г.).
Той е участник в комунистическото съпротивително придвижване по време на Втората международна война. Български кино деятел, сценарист и режисьор. Участва в комунистическото съпротивително придвижване по време на Втората международна война. Партизанин от Втора средногорска бригада „ Васил Левски “.
След 9 септември 1944 година работи във филмопроизводството като режисьор и сценарист.
През януари 1971 година Христо Ганев е изключен от Българската комунистическа партия дружно с няколко други писатели - Благой Димитров, Гочо Гочев, Валери Петров, Марко Ганчев, откакто гласоподават с „ въздържал се “ за декларация на Съюза на българските писатели против присъждането на Нобелова премия за литература на сериозния към комунистическия режим съветски публицист Александър Солженицин.
1911 година – УМИРА БЪЛГАРСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕР АПОСТОЛ ВОЙВОДА (РОДЕН 1869 Г.)
Апостол Петков Терзиев, прочут като Апостол или Постол челник, е български бунтовник и бунтовник.[1] Започнал своята битка с Османската империя в края на XIX век като бунтовник, в 1897 година Апостол челник е притеглен от водача на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и последователно се трансформира в съществена фигура на организацията в Солунски революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. На 2 август 1911 година Апостол челник дружно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката умират в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият въстаник и секретар на четата Тодор Чифтеов ги отравя в дома си,[71] след което телата им са пренесени сред лозята и старите гробища и е инсценирано стълкновение с турския войник.