Проверяват здравината на “чинията” на Бузлуджа - ще я отварят за туристи
185-те хиляди $, които фондацията на милиардера Гети даде за обекта, ще се употребяват за основаване на онлайн платформа, в която ще бъдат качени лазерни сканирания на монумента и архивни материали
Ще има и акция, която да покаже, че паметникът е част от националното завещание и шедьовър на архитектурното инженерство
“Винаги съм казвала, че този монумент не би трябвало да разделя, а да сплотява нацията. Идеята е той да бъде обследван, обезопасен и отворен за туристи - първоначално най-малко в тази му част, която би била безвредна ”.
Мнението е на регионалния шеф на Стара Загора Гергана Микова. Тя и нейната партия НФСБ натиснаха през 2017 година държавното управление да откаже на следващото искане на Българска социалистическа партия да й бъде даден за стопанисване за 10 година някогашният Дом монумент на Българска комунистическа партия, на старопланинския връх. Затова страната се зае с него.
По закон регионалният шеф е принципал на обекта, откакто той бе одържавен още в края на 1991 година по Закона за конфискацията на имуществото на тоталитарните партии и организации.
Домът монумент на Бузлуджа е открит 1981 година по случай 90 година от основаването на Българска комунистическа партия.
Има разнообразни сведения за неговата стойност. Най-достоверно наподобява, че строителството и обзавеждането е коствало 12 млн. лв.. Голяма част от тях - събрани посредством дарения от народа, въпреки и не постоянно доброволни.
След одържавяването домът монумент, прочут като “чинията ” поради футуристичната му форма от плана на арх. Георги Стоилов, е зарязан на произвола. Няма защита, никой не се грижи за постройката.
Повече от 25 година тя се разрушава и ограбва. През годините е имало разнообразни хрумвания по какъв начин да се употребява “чинията ” - от площадка за кацане на хеликоптери до казино и обществен дом, само че нищо на процедура не е осъществено.
В същото време ползата към нея като туристически обект изключително в чужбина пораства. Много хора се пробват да обхванат вътре по нерегламентиран път, което е рисково за живота им заради окаяното положение на паметника.
Това принуди регионалната администрация в Стара Загора първо да затвори формалния вход, като го завари, а по-късно и да възвърне от 1 май м.г. полицейската защита. Тъкмо по данни на тези служители на реда имало случаи в почивните дни идват по 300-400 души, през делничните - на половина, и всички желаят да влязат в монумента.
Преди да постави защитата обаче страната се сети, че от изоставения обект може да се печели, без той да е претрупан идеологически. Подсказа го самият живот: появиха се частни екскурзоводи, които против 50 евро на човек оферират превоз до върха, както и достъп до “чинията ” посредством странични отвори - да вземем за пример през тръбите на въздухопровода. В интернет бяха оповестени предложения за продажба на откраднати части от мозайката на паната, а съобразителен фотограф даже направи сватбена фотосесия на младоженци измежду разрухата.
Първа по-конкретно и действително за това по какъв начин да се запази “чинията ” заприказва младата архитектка Дора Иванова, която отбрани дипломна работа по тази тематика в Берлин през 2014 година Нейната концепция е постройката да бъде консервирана, а не възстановявана. Според изчисленията ѝ за задачата ще са нужни 2 млн. лева
Арх. Иванова е на мнение, че за времето на социализма у нас, което е непознато за нейното потомство, би трябвало да се приказва обективно и действително, сериозно, само че без крайности, които възхваляват или жигосват, като се показват всички гледни точки.
Тя е в основата американската фондация Getty, учредена от милиардера Жан Пол Гети /1892-1976 г./, да отпусне на България за монумента на Бузлуджа безплатно Щатски долар 185 хиляди - вест, която в края на предходната седмица изненада мнозина. Чрез учредената от нея фондация “Проект “Бузлуджа ” арх. Иванова кандидатства напролет за тези средства. Те ще бъдат вложени за осъществяване на желанието един ден обектът да бъде консервиран и отворен за туристи. С тази концепция е склонен и създателят на плана на " чинията " арх. Георги Стоилов, настояват нейните създатели.
Но до тогава има да се свърши доста работа. Дарените в този момент пари ще бъдат вложени, с цел да бъдат осъществени градивни експертизи и лабораторни проби, посредством които ще бъде обследвано и изяснено положението на носещата структура на тогавашния Дом монумент на Българска комунистическа партия. Това изследване към този момент стартира с труда на преподаватели и студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, които се заеха със задачата по покана на регионалния шеф на Стара Загора Гергана Микова.
Оттам споделиха за “24 часа ”, че парите от Америка надалеч няма да стигнат, с цел да бъдат приключени предпроектните изследвания и бъде направен абстрактен план за консервиране. За да се търсят още пари обаче, първо би трябвало да приключи почналата през предишния август от Министерството на културата процедура за оповестяване на монумента за монумент на културата от национално значение.
Очаква се до края на месеца експерти от фондацията и от УАСГ да влязат в “чинията ”, с цел да огледат ситуацията и да набележат ограничения за обезопасяване на маршрутите, по които ще се движат тези, които ще стартират същинската работа на терен през септември. Най-вероятно тя ще продължи година.
През това време ще бъде основана цифрова база данни, в това число настоящи чертежи. В взаимозависимост от положението на носещата структура ще се пресметна до каква степен тя може да бъде непокътната и по какъв начин би трябвало да бъде укрепена. На тази база ще бъде направен идейният план за консервация, като задачата е паметникът отсега нататък да носи доходи и да се самоиздържа като туристически обект.
Част от средствата на Жан Пол Гети ще се употребяват за основаване на онлайн платформа, в която ще бъдат качени лазерни сканирания на монумента и архивни материали. Заложено е още провеждането на акция, която да покаже, че паметникът на Бузлуджа е част от националното завещание и шедьовър на архитектурното инженерство, неразделна част от българската история.
Парите, отпуснати в този момент за Бузлуджа, са част от сумата, която от Getty са възнамерявали за реализация на програмата “Запазване на съвременността ” през тази година. По нея ще бъдат направени проектите за консервацията, запазването и бъдещето потребление на общо 10 знакови архитектурни обекта на територията на България, Аржентина, Литва, Мозамбик, Испания и Уганда. Всички те са основани през предишния век. Сред тях има църква, жп гара, изложбена зала, конгресен център, химическа лаборатория. От 2014 година, когато е стартирала програмата, до момента фондацията е подкрепила общо 64 плана.
Кураж, че концепцията за превръщането на “чинията ” в туристически обект не е химера, дадоха и от най-голямата европейска федерация от неправителствени организации за културно завещание “Европа Ностра ”, която през предходната година призна паметника за един от 7-те най-застрашени обекта на културното завещание в Европа. Президент на тази федерация е световноизвестният оперен артист Пласидо Доминго, който дефинира дома монумент като “изключително богатство на Европа ”. Заговори се, към този момент повече на смешка, че когато обектът бъде подготвен за визити, ще поканят артиста да изнесе в него концерт.
От 2013 година 29 застрашени обекта от културното завещание на Европа в 19 страни са били включени в тази стратегия на “Европа Ностра ”, като задачата е с европейска помощ да бъдат избавени от по-нататъшна съсипия и върнати на хората.
През септември 2018-а по линия на “Европа Ностра ” обектът на Бузлуджа бе посетен от трима нейни специалисти. Гостите не скриха, че са в потрес от видяното, само че и оптимизма си, че този монумент, “построен от хора за хората, отново може да служи на хората ”. Те считат, че за него се знае прекомерно малко в Европа.
По думите на французина Леви-Строс, лекар по социология, заемал 15 година длъжността зам.-директор на “Културно завещание ” в ЮНЕСКО паметникът може да мине под закрилата на ЮНЕСКО, само че откакто се консервира и възвърне.
“Няма спор за това, че първоначално той би трябвало да бъде консервиран и непокътнат в настоящето си положение, с цел да стане приложим. Но без да се възвръща напълно, той може да стане атракция от международно равнище и в него да се употребяват 3D технологиите. Следва да има покрив и прозорци, да може да се седне вътре и да се употребява. Но ликовете на хората вътре и мозайките не би трябвало да се възвръщат, тъй като и в този си тип те са част от историята.
В последна сметка един паметник, който е реставриран, приказва толкоз доста, колкото и един паметник, който не е реставриран ”, разясниха тогава специалистите. Те акцентираха, че тяхната организация не обезпечава непосредствено пари, само че може да помогне да бъде направен безплатно избавителен проект и да показа разновидности за финансиране на работата по паметника. /24chasa.bg
Ще има и акция, която да покаже, че паметникът е част от националното завещание и шедьовър на архитектурното инженерство
“Винаги съм казвала, че този монумент не би трябвало да разделя, а да сплотява нацията. Идеята е той да бъде обследван, обезопасен и отворен за туристи - първоначално най-малко в тази му част, която би била безвредна ”.
Мнението е на регионалния шеф на Стара Загора Гергана Микова. Тя и нейната партия НФСБ натиснаха през 2017 година държавното управление да откаже на следващото искане на Българска социалистическа партия да й бъде даден за стопанисване за 10 година някогашният Дом монумент на Българска комунистическа партия, на старопланинския връх. Затова страната се зае с него.
По закон регионалният шеф е принципал на обекта, откакто той бе одържавен още в края на 1991 година по Закона за конфискацията на имуществото на тоталитарните партии и организации.
Домът монумент на Бузлуджа е открит 1981 година по случай 90 година от основаването на Българска комунистическа партия.
Има разнообразни сведения за неговата стойност. Най-достоверно наподобява, че строителството и обзавеждането е коствало 12 млн. лв.. Голяма част от тях - събрани посредством дарения от народа, въпреки и не постоянно доброволни.
След одържавяването домът монумент, прочут като “чинията ” поради футуристичната му форма от плана на арх. Георги Стоилов, е зарязан на произвола. Няма защита, никой не се грижи за постройката.
Повече от 25 година тя се разрушава и ограбва. През годините е имало разнообразни хрумвания по какъв начин да се употребява “чинията ” - от площадка за кацане на хеликоптери до казино и обществен дом, само че нищо на процедура не е осъществено.
В същото време ползата към нея като туристически обект изключително в чужбина пораства. Много хора се пробват да обхванат вътре по нерегламентиран път, което е рисково за живота им заради окаяното положение на паметника.
Това принуди регионалната администрация в Стара Загора първо да затвори формалния вход, като го завари, а по-късно и да възвърне от 1 май м.г. полицейската защита. Тъкмо по данни на тези служители на реда имало случаи в почивните дни идват по 300-400 души, през делничните - на половина, и всички желаят да влязат в монумента.
Преди да постави защитата обаче страната се сети, че от изоставения обект може да се печели, без той да е претрупан идеологически. Подсказа го самият живот: появиха се частни екскурзоводи, които против 50 евро на човек оферират превоз до върха, както и достъп до “чинията ” посредством странични отвори - да вземем за пример през тръбите на въздухопровода. В интернет бяха оповестени предложения за продажба на откраднати части от мозайката на паната, а съобразителен фотограф даже направи сватбена фотосесия на младоженци измежду разрухата.
Първа по-конкретно и действително за това по какъв начин да се запази “чинията ” заприказва младата архитектка Дора Иванова, която отбрани дипломна работа по тази тематика в Берлин през 2014 година Нейната концепция е постройката да бъде консервирана, а не възстановявана. Според изчисленията ѝ за задачата ще са нужни 2 млн. лева
Арх. Иванова е на мнение, че за времето на социализма у нас, което е непознато за нейното потомство, би трябвало да се приказва обективно и действително, сериозно, само че без крайности, които възхваляват или жигосват, като се показват всички гледни точки.
Тя е в основата американската фондация Getty, учредена от милиардера Жан Пол Гети /1892-1976 г./, да отпусне на България за монумента на Бузлуджа безплатно Щатски долар 185 хиляди - вест, която в края на предходната седмица изненада мнозина. Чрез учредената от нея фондация “Проект “Бузлуджа ” арх. Иванова кандидатства напролет за тези средства. Те ще бъдат вложени за осъществяване на желанието един ден обектът да бъде консервиран и отворен за туристи. С тази концепция е склонен и създателят на плана на " чинията " арх. Георги Стоилов, настояват нейните създатели.
Но до тогава има да се свърши доста работа. Дарените в този момент пари ще бъдат вложени, с цел да бъдат осъществени градивни експертизи и лабораторни проби, посредством които ще бъде обследвано и изяснено положението на носещата структура на тогавашния Дом монумент на Българска комунистическа партия. Това изследване към този момент стартира с труда на преподаватели и студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, които се заеха със задачата по покана на регионалния шеф на Стара Загора Гергана Микова.
Оттам споделиха за “24 часа ”, че парите от Америка надалеч няма да стигнат, с цел да бъдат приключени предпроектните изследвания и бъде направен абстрактен план за консервиране. За да се търсят още пари обаче, първо би трябвало да приключи почналата през предишния август от Министерството на културата процедура за оповестяване на монумента за монумент на културата от национално значение.
Очаква се до края на месеца експерти от фондацията и от УАСГ да влязат в “чинията ”, с цел да огледат ситуацията и да набележат ограничения за обезопасяване на маршрутите, по които ще се движат тези, които ще стартират същинската работа на терен през септември. Най-вероятно тя ще продължи година.
През това време ще бъде основана цифрова база данни, в това число настоящи чертежи. В взаимозависимост от положението на носещата структура ще се пресметна до каква степен тя може да бъде непокътната и по какъв начин би трябвало да бъде укрепена. На тази база ще бъде направен идейният план за консервация, като задачата е паметникът отсега нататък да носи доходи и да се самоиздържа като туристически обект.
Част от средствата на Жан Пол Гети ще се употребяват за основаване на онлайн платформа, в която ще бъдат качени лазерни сканирания на монумента и архивни материали. Заложено е още провеждането на акция, която да покаже, че паметникът на Бузлуджа е част от националното завещание и шедьовър на архитектурното инженерство, неразделна част от българската история.
Парите, отпуснати в този момент за Бузлуджа, са част от сумата, която от Getty са възнамерявали за реализация на програмата “Запазване на съвременността ” през тази година. По нея ще бъдат направени проектите за консервацията, запазването и бъдещето потребление на общо 10 знакови архитектурни обекта на територията на България, Аржентина, Литва, Мозамбик, Испания и Уганда. Всички те са основани през предишния век. Сред тях има църква, жп гара, изложбена зала, конгресен център, химическа лаборатория. От 2014 година, когато е стартирала програмата, до момента фондацията е подкрепила общо 64 плана.
Кураж, че концепцията за превръщането на “чинията ” в туристически обект не е химера, дадоха и от най-голямата европейска федерация от неправителствени организации за културно завещание “Европа Ностра ”, която през предходната година призна паметника за един от 7-те най-застрашени обекта на културното завещание в Европа. Президент на тази федерация е световноизвестният оперен артист Пласидо Доминго, който дефинира дома монумент като “изключително богатство на Европа ”. Заговори се, към този момент повече на смешка, че когато обектът бъде подготвен за визити, ще поканят артиста да изнесе в него концерт.
От 2013 година 29 застрашени обекта от културното завещание на Европа в 19 страни са били включени в тази стратегия на “Европа Ностра ”, като задачата е с европейска помощ да бъдат избавени от по-нататъшна съсипия и върнати на хората.
През септември 2018-а по линия на “Европа Ностра ” обектът на Бузлуджа бе посетен от трима нейни специалисти. Гостите не скриха, че са в потрес от видяното, само че и оптимизма си, че този монумент, “построен от хора за хората, отново може да служи на хората ”. Те считат, че за него се знае прекомерно малко в Европа.
По думите на французина Леви-Строс, лекар по социология, заемал 15 година длъжността зам.-директор на “Културно завещание ” в ЮНЕСКО паметникът може да мине под закрилата на ЮНЕСКО, само че откакто се консервира и възвърне.
“Няма спор за това, че първоначално той би трябвало да бъде консервиран и непокътнат в настоящето си положение, с цел да стане приложим. Но без да се възвръща напълно, той може да стане атракция от международно равнище и в него да се употребяват 3D технологиите. Следва да има покрив и прозорци, да може да се седне вътре и да се употребява. Но ликовете на хората вътре и мозайките не би трябвало да се възвръщат, тъй като и в този си тип те са част от историята.
В последна сметка един паметник, който е реставриран, приказва толкоз доста, колкото и един паметник, който не е реставриран ”, разясниха тогава специалистите. Те акцентираха, че тяхната организация не обезпечава непосредствено пари, само че може да помогне да бъде направен безплатно избавителен проект и да показа разновидности за финансиране на работата по паметника. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ