Евротунелът: Между Париж и Лондон за два часа
185 години са нужни за довеждане докрай на концепцията Англия и Франция да се срещнат посредством подводен тунел , минаващ под Ламанша (проток, отделящ Англия от континенталната част на Европа).
Конструкцията е наричана „ Седмото знамение на модерния свят ” . През 2013 година печели международната премия за инженерно достижение като „ Най-голям цивилен инженерен план за последните 100 години ” . Тя се дава от Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC).
/ Gulliver/Getty Images
В този лист са водноелектрическа централа и язовир на границата сред Бразилия и Парагвай, Панамският канал, Кулата на Торонто в Канада, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, мостът " Голдън Гейт Бридж " в Сан Франциско, проектът " Делта " в Холандия, представляващ голям комплекс от шлюзове, които защищават от наводнения южната част на страната.
/ Gulliver/Getty Images
Първата концепция за връзка сред двете страни е на френския инженер Алберт Матю . През 1802 година той показва концепцията за построяването на подводен тунел под най-тясната част на пролива . Проектът му включвал конструирането на тунел, осветлен от газени лампи, през който пътуващите са транспортирани от конски каруци. В средата на канала Матю възнамерява неестествен остров - значима спирка за отмора.
В последвалите десетилетия обаче не се случва нищо за реализацията на концепцията , въпреки тя да е публично показана на Световното ревю в Париж от 1867 година До 1945 година плановете за построяването на подобен тунел остават единствено идейни, само че след Световните войни става все по-осезаема потребността от „ топла връзка ” сред съдружниците.
/ Gulliver/Getty Images
Създаването на Европейската общественост през 1957 година изважда фантазията за подводен път още веднъж на дневен ред. Създадена е интернационална проектантска група , която изготвя четири разновидността на сухоземен път под Ламанша : въжен мост, композиция сред мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен превоз и последният план, който на процедура е утвърден - железопътен тунел.
През 1973 година френският президент Жорж Помпиду и министър-председателят на Англия Едвард Хед подписват контракт за построяването на „ Евротунел ” - подводен жп път с дължина към 50 км, който свързва френския град Кале с английския град Фолкстоун под протока Ла Манш.
/ Gulliver/Getty Images
Финалният план е показан през 1986 година и още на идната година строителството на подводния път стартира по едно и също време от двете страни . През 1990 година двата екипа се срещат в спешния тунел. Четири години по-късно - през 1994 година, английската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват публично инженерното откритие.
/ Gulliver/Getty Images
24 години след построяването му дистанцията сред Париж и Лондон (около 460 км) се изминава за 2 часа и 15 минути . Високоскоростните мотриси се движат с 300 км/ч, в подводния тунел понижават скоростта си съвсем двойно - до 160 км/ч. Комфортът на пътуващите е обезпечен с всички улеснения - в това число бар, ресторант, мобилен интернет.
Конструкцията е наричана „ Седмото знамение на модерния свят ” . През 2013 година печели международната премия за инженерно достижение като „ Най-голям цивилен инженерен план за последните 100 години ” . Тя се дава от Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC).
/ Gulliver/Getty Images В този лист са водноелектрическа централа и язовир на границата сред Бразилия и Парагвай, Панамският канал, Кулата на Торонто в Канада, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, мостът " Голдън Гейт Бридж " в Сан Франциско, проектът " Делта " в Холандия, представляващ голям комплекс от шлюзове, които защищават от наводнения южната част на страната.
/ Gulliver/Getty Images Първата концепция за връзка сред двете страни е на френския инженер Алберт Матю . През 1802 година той показва концепцията за построяването на подводен тунел под най-тясната част на пролива . Проектът му включвал конструирането на тунел, осветлен от газени лампи, през който пътуващите са транспортирани от конски каруци. В средата на канала Матю възнамерява неестествен остров - значима спирка за отмора.
В последвалите десетилетия обаче не се случва нищо за реализацията на концепцията , въпреки тя да е публично показана на Световното ревю в Париж от 1867 година До 1945 година плановете за построяването на подобен тунел остават единствено идейни, само че след Световните войни става все по-осезаема потребността от „ топла връзка ” сред съдружниците.
/ Gulliver/Getty Images Създаването на Европейската общественост през 1957 година изважда фантазията за подводен път още веднъж на дневен ред. Създадена е интернационална проектантска група , която изготвя четири разновидността на сухоземен път под Ламанша : въжен мост, композиция сред мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен превоз и последният план, който на процедура е утвърден - железопътен тунел.
През 1973 година френският президент Жорж Помпиду и министър-председателят на Англия Едвард Хед подписват контракт за построяването на „ Евротунел ” - подводен жп път с дължина към 50 км, който свързва френския град Кале с английския град Фолкстоун под протока Ла Манш.
/ Gulliver/Getty Images Финалният план е показан през 1986 година и още на идната година строителството на подводния път стартира по едно и също време от двете страни . През 1990 година двата екипа се срещат в спешния тунел. Четири години по-късно - през 1994 година, английската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват публично инженерното откритие.
/ Gulliver/Getty Images 24 години след построяването му дистанцията сред Париж и Лондон (около 460 км) се изминава за 2 часа и 15 минути . Високоскоростните мотриси се движат с 300 км/ч, в подводния тунел понижават скоростта си съвсем двойно - до 160 км/ч. Комфортът на пътуващите е обезпечен с всички улеснения - в това число бар, ресторант, мобилен интернет.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ