181 години от рождението на Апостола
Днес се навършват 181 го
181 години от рождението на Апостола
Днес се навършват 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово. В доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад на Васил му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът Вазов за него: "Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече!". И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в Първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че "Нашето дело зависи от нашите лични усилия". Турците го търсят непрестанно. Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент: "Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее".
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия. Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите.
"Нашата работа зависи от нашите лични усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски. /БГНЕС
Днес се навършват 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово. В доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад на Васил му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът Вазов за него: "Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече!". И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в Първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че "Нашето дело зависи от нашите лични усилия". Турците го търсят непрестанно. Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент: "Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее".
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия. Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите.
"Нашата работа зависи от нашите лични усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ