18% от българите смятат, че има случаи, в които домашното

18% от българите считат, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо. Според 13% пък удрянето на пестник не е домашно принуждение.

Това демонстрира изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа “, отдадено на домашното принуждение. Изследването е осъществено в интервала сред 17 и 24 януари 2024 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1016 души.

В същото време допитването открива висока сензитивност към домашното принуждение – 82% от хората считат, че то е сериозен проблем в българското общество. Над две трети или 69% са на мнение, че има форми на експанзия в фамилията, които се одобряват за естествени в обществото ни.

11% пък считат, че има форми на домашно принуждение, които могат да бъдат оправдани.

Статистиката продължава с това, че 48% от хората считат, че проблемите в фамилните връзки би трябвало да се позволяват единствено в фамилията, като повече мъже поддържат това изказване.

Има и форми на експанзия, които остават подценени за част от обществото. 20% от участниците считат, че деянията на ревнивост са симптом на обич. 15% пък мислят, че е обикновено да проверяваш телефона, чатовете и позвъняванията на колегата си. Мъжете са по-съгласни с това изказване, както и ниско образованите, показва „ Тренд “.

25% от хората считат за недопустимо поддържането на другарски връзки с противоположния пол, когато си привързан. Консервативните настройки са по-характерни за мъжете, хората над 60 година, нискообразованите и жителите на дребните градове и селата.

25% считат, че обидите, псувните и заканите не са форма на домашно принуждение.

18% споделят, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо, а 11% - че жертвите на домашно принуждение сами са си отговорни.

25% считат, че контролът върху метода на обличане не е форма на домашно принуждение.

13% настояват, че заканите, обществената изолация/ограничаването на контактите, в това число и удрянето на пестник, не се включват към графата „ домашно принуждение “.

Сексуалният контакт без предпочитание на колегата в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно принуждение. Въпреки това, 7% от обществото не го приема като такова.

Сред водещите фактори за насилието съгласно българите са злоупотребата с алкохол и опиати (81%), психически проблеми (64%) и финансови затруднения/зависимост (60%).

4 от 10 души признават, че се е случвало на техен близък/близка или познат/позната да бъде обект на домашно принуждение. Това споделят близо половината (48%) от дамите.

Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или напълно не има вяра, че полицията и правосъдната система в България могат да се оправят с домашното принуждение. Този дял се препокрива с каузи на хората, които се дефинират като неинформирани във връзка с правните ограничения, които може да се подхващат при случаи на домашно принуждение. 

67% от хората считат, че са нужни законодателни промени, с които да се усилят наказванията.