18 март беше Европейският ден на мозъка. Това е добра

18 март беше Европейският ден на мозъка. Това е добра причина да научите за факторите, които въздействат върху действието на този жизненоважен орган, написа полското издание. Какво можете да извършите, с цел да накарате мозъка си да работи на оптималната скорост? За кофеин ли приказваме или за известни хранителни добавки? Как такова постоянно срещано събитие като многозадачността въздейства на мозъка през днешния ден? 

Кофеинът вреди ли на мозъка?

Кафето е една от най-употребяваните питиета в света, на трето място след водата и чая. Той е съществена част от диетата на доста хора, заради което постоянно се повдига въпросът за резултата му върху мозъчната функционалност. Нека ви успокоим: кафето освен не вреди на мозъка, само че даже може да подкрепи действието му.

Изследванията демонстрират, че дълготрайната консумация на кафе е обвързвана със отбрана против когнитивен спад и понижен риск от инсулт, болест на Паркинсон и Алцхаймер, чернодробно заболяване, както и рак и инфектиране. Изследователите акцентират позитивната връзка сред потреблението на кафе и понижената обща смъртност, което допуска, че в случай че всички консуматори пият по три чаши кафе дневно, към 6% от изгубените години в здравословен живот могат да бъдат предотвратени.

Ефектите на самотата върху мозъка

Самотата безусловно препрограмира мозъка. Хората, които се усещат обществено изолирани, демонстрират нараснала сензитивност към обществени закани и способността им да контролират страстите е нарушена. Невроните работят в предпазен режим: тялото създава повече маркери на инфектиране, което може да форсира невродегенеративните процеси и да отслаби имунната система. 

Учените обаче успокояват, че тези промени не са непрекъснати. Проучванията върху животни демонстрират, че мозъкът може да възвърне салдото си, в случай че му бъдат дадени верните условия. Това значи, че интервенциите, ориентирани към смяна на отрицателните модели на мислене и възобновяване на обществените взаимоотношения, могат да бъдат ефикасни в противодействието на нездравословните резултати от самотата.

Мултитаскинг: положително или неприятно за мозъка?

Мултитаскингът се е трансформирал в неразделна част от актуалния живот и технологиите трансфораха прескачането от една задача в друга всекидневие. Въпреки че може да наподобява, че многозадачността е добър метод да бъдете ефикасни, проучванията демонстрират, че има своите дефекти. Мозъкът, основан да се концентрира върху една задача, не е доста добър в разделянето на вниманието. 

Превключването сред задания изразходва големи енергийни запаси, което води до прекалено когнитивно натоварване и вследствие на това до понижаване на концентрацията, паметта и способността за взимане на решения. Още по-лошо, честото осъществяване на доста задания може да способства за продължителен стрес и неприятно въодушевление, увеличавайки риска от тревога и меланхолия.

Влияе ли стресът на мозъчната функционалност?

Десетилетия наред психиатрията балансира сред теорията на Фройд и биологичния метод към психологичните разстройства, пренебрегвайки въздействието на околната среда и напрежението. Днес знаем, че стресът може да се отрази на мозъка, изключително на хипокампуса, конструкция, която е сериозна за паметта и ученето. Хроничният стрес покачва равнищата на кортизола, което в остатък води до увреждане на хипокампуса, загуба на паметта и проблеми с регулирането на страстите. 

Това събитие е изключително видимо при хора, претърпели контузия, които освен изпитват проблеми с паметта, само че и понижаване на размера на хипокампуса. За благополучие, проучванията демонстрират, че тези промени могат да бъдат отчасти обратими, което дава вяра за триумф на лечението.

Яденето на модифицирани храни и мозъчната функционалност

Въпреки че може да наподобява, че храносмилателната система не е доста обвързвана с нервната система, това не е правилно. Полуфабрикатите, всички типове бързо хранене, чипс или консерви въздействат на мозъка и то доста доста. 

Яденето на тези храни в огромни количества може да повлияе на мозъка по способи, които не са явни незабавно, само че с течение на времето водят до проблеми с паметта и концентрацията. Научните доказателства сочат връзка сред високата консумация на модифицирани храни и риска от развиване на деменция и недоразвитост на хипокампа. От своя страна здравословната диета, богата на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и риба, работи в наша изгода, поддържайки паметта и предпазвайки мозъка от увреждане.

Здравословни ли са подсладителите?

Подсладителите се трансфораха в извънредно известна опция на захарта, а изборът на „ диетични “ артикули е на практика безграничен. Ето за какво не е изненадващо, че учените взеха решение да схванат какъв резултат имат върху мозъчната функционалност. Изследванията демонстрират, че видът подсладител в напитките, които съдържат мазнини и протеини, може да повлияе на реакциите на мозъка в области, свързани с премията и ситостта.

Естествените захари като глюкоза и фруктоза провокират по-силен мозъчен отговор, поддържайки механизми, свързани с възприятието за задоволеност и премия. Обратно, енергийно безполезните подсладители като сукралозата имат единствено дребен резултат върху тези процеси, защото не обезпечават сила. Въпреки това точните резултати на подсладителите върху когнитивните функционалности и риска от невродегенеративни болести към момента би трябвало да бъдат тествани.