Тежка съдба: 18-годишен младеж остана на улицата
18-годишен юноша от Плевен живее на улицата. Доскоро момчето е било настанено в общински обществен център, само че съгласно разпоредбите, след навършване на пълноправие, би трябвало да го напусне. Последното жилище, в което е живял за по-дълго 18-годишният Диан Митев, е общинският Център за настаняване от фамилен вид в Плевен. Младежът споделя, че има родители, които обаче не могат да му обезпечат условия за живот, оповестява бтв.
реклама
Диан в никакъв случай не е стъпвал в класна стая. Знае само дребното си име, с което се подписва в документи. Не може да чете и да счита.
Социалните настояват, че на момчето е препоръчано да употребява друга обществена услуга, само че надалеч от Плевен. Затова отказало. Съгласило се да живее с вуйна си, откъдето си потегля след месец.
Междувременно работило във плантация без контракт. Докато един ден ръководителят на Националното съдружие на сираците Слави Михайлов не го среща пред вратите на центъра, който до неотдавна е бил негов дом. Според Михайлов в жилището от фамилен вид единствено физически са се грижели за момчето, само че не и за ограмотяването му, както и за освидетелстването му пред ТЕЛК. Опитът ни да беседваме с директорката на центъра Руслана Гицова не даде резултат: „ Нещото, което ми сподели: „ Аз съм принуден от татко ми и не желая да извършвам кражба, тъй като в пандиза може би ще ми причинят същото ”. Това е нещото, което ме разклати ”, показа Гицова. Че Диан е с нелека орис, удостоверява и негов другар: „ Той по принцип от дребен е почнал да работи, както има една дума, за едно парче самун – едвам оцелява. Гледал е животни, употребявали са го хората ”. Момчето признава, че постоянно е ставало жертва на полови похищения. В дома си не желае да се върне, защото е без ток и вода. Отхвърлен е и от майка си, която живее с различен мъж. След като казусът стана обществено прочут, кметът на Плевен Георг Спартански се ангажира с намирането на заслон, само че признава, че опциите на общината не са огромни: „ Ще намерим краткосрочно решение за идващите дни, седмици, само че това не е трайно решение на въпроса и това е единствено един случай от евентуално десетки други такива всяка година в страната. Проблемът идва оттова, че доста безконтролно се основават деца, а децата би трябвало да бъдат осъзната нужда и нужда ”.
И съгласно сдружението на сираците казусът ще се задълбочава. „ Точно след седмица-две ще излезе от същия този център още един юноша, на него му оферират да отиде при майката. Каква е тая страна – първо да разрешава децата да бъдат изоставяни в обществен дом, да ги гледа 20 години и след това да ги връща на родителите ”, споделя Слави Михайлов.
Как обществените са си свършили работата, занапред ще се ревизира.
реклама
Диан в никакъв случай не е стъпвал в класна стая. Знае само дребното си име, с което се подписва в документи. Не може да чете и да счита.
Социалните настояват, че на момчето е препоръчано да употребява друга обществена услуга, само че надалеч от Плевен. Затова отказало. Съгласило се да живее с вуйна си, откъдето си потегля след месец.
Междувременно работило във плантация без контракт. Докато един ден ръководителят на Националното съдружие на сираците Слави Михайлов не го среща пред вратите на центъра, който до неотдавна е бил негов дом. Според Михайлов в жилището от фамилен вид единствено физически са се грижели за момчето, само че не и за ограмотяването му, както и за освидетелстването му пред ТЕЛК. Опитът ни да беседваме с директорката на центъра Руслана Гицова не даде резултат: „ Нещото, което ми сподели: „ Аз съм принуден от татко ми и не желая да извършвам кражба, тъй като в пандиза може би ще ми причинят същото ”. Това е нещото, което ме разклати ”, показа Гицова. Че Диан е с нелека орис, удостоверява и негов другар: „ Той по принцип от дребен е почнал да работи, както има една дума, за едно парче самун – едвам оцелява. Гледал е животни, употребявали са го хората ”. Момчето признава, че постоянно е ставало жертва на полови похищения. В дома си не желае да се върне, защото е без ток и вода. Отхвърлен е и от майка си, която живее с различен мъж. След като казусът стана обществено прочут, кметът на Плевен Георг Спартански се ангажира с намирането на заслон, само че признава, че опциите на общината не са огромни: „ Ще намерим краткосрочно решение за идващите дни, седмици, само че това не е трайно решение на въпроса и това е единствено един случай от евентуално десетки други такива всяка година в страната. Проблемът идва оттова, че доста безконтролно се основават деца, а децата би трябвало да бъдат осъзната нужда и нужда ”.
И съгласно сдружението на сираците казусът ще се задълбочава. „ Точно след седмица-две ще излезе от същия този център още един юноша, на него му оферират да отиде при майката. Каква е тая страна – първо да разрешава децата да бъдат изоставяни в обществен дом, да ги гледа 20 години и след това да ги връща на родителите ”, споделя Слави Михайлов.
Как обществените са си свършили работата, занапред ще се ревизира.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ