18-годишен бях изпратен в Белене“. Преди това имах 6 месеца

18-годишен бях изпратен в „ Белене “. Преди това имах 6 месеца разследване в Държавна сигурност (ДС) и оттова като не можаха да намерят аргументи, с цел да ме осъдят, към този момент бях изпратен в лагера „ Белене “ на остров Персин. И в реалност там се оказах най-младият концлагерист.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Величко Велев, горянин от Рилското горянско придвижване и най-младият лагерист в „ Белене “, въдворен единствено на 18 година

Величко Велев е на 90 година и е един от малцината оживели, които през днешния ден могат да опишат за тези мракобесни времена.

„ Преди да вляза в лагера се занимавах с политическа активност. Участвах в съпротивителното придвижване. Бях на директно послушание към Рилските горяни и надлежно оттова получавах техните указания какво да се прави “, описа той.

През 1951 година Велев и другарите му са подготвени да стартират вътрешна гражданска война в България за събаряне на комунистическата власт. „ Бяхме въоръжени и чакахме момента. Пролетта на 1951 година трябваше, дружно със сливенските горяни, да стартираме едно намерено съпротивително придвижване за унищожаване на тази власт. Но не успяхме. Сливенските горяни бяха разкрити, атакувани и по този метод беше възпрепятствано към този момент общото въстание, което се предвиждаше 1951 година “, съобщи той.

Велев изясни, че по това време е имало девически и мъжки гимназии и в съвсем всяка една мъжка гимназия е имал готова група от двама, трима индивида, които на локална почва са работили със съучениците си – било то пропагандно, било с материали, бюлетини и така нататък, стартиране през непозволено време в гимназията, в пространствата, за разпространяване на тези бюлетини в ученическите стаи.

„ Но по-късно бяхме разкрити от един подбудител, който се оказа един човек, непосредствен на един от групата, и чрез него се среща и се оказва, че е помощник на Държавна сигурност. Бяхме разкрити и по този начин стартира към този момент 6 месеца разследване, изтезания, побоища, с цел да си признае някой нещо, най-много кой стои зад нас, кои хора още ги има в групата, с изключение на тези, които бяхме – трима индивида, с които провокаторът беше осведомен, и по-късно го ограничихме по-нататък да прониква в нашата група, и по този метод не можаха да се доберат до истината “, описа още Велев.

Той е изпратен в лагера „ Белене “ през април 1951 година, като там следствието продължава. „ Почти всяка неделя идваше следовател от София, който продължаваше следствието ни. Дори по време на следствието, два пъти са ме изкарвали на разстрел “, акцентира оживелият лагерист.

На въпроса какви мисли са му минавали, до момента в който е бил в лагера „ Белене “, Велев отговори: „ Какви мисли ми минаваха… Те там ме хвърлиха безспорен, дословен мъртвец. Аз чаках всеки миг да умра. Там бях, както несъмнено сте гледали във филмите за евреите в концлагерите, кожа и кокали, и две очи, които светят. “

Освободен е през месец август 1953 година, само че незабавно е мобилизиран в казармата за две години. „ След като се прибрах започнах моя свободен живот. Но преследван, без опция да постъпя на работа, без опция да завърша образованието си. Трудности срещах, до момента в който оформя междинното си обучение. За висше обучение въобще не ми дадоха достъп. Лично, когато трябваше да запиша университет, отидохме при министъра и той в очите ми сподели – „ ние за такива като теб нямаме за цел да даваме обучение “, означи Велев.

В отговор той декларира: „ Много се лъжеш. Аз без ценз може да остана, обаче, без обучение няма да остана. “

Според Велев нашата гражданска памет ни изневерява постоянно и по тази причина би трябвало понякога да си припомняме какво е било, както и да срещнем младото потомство с същинската реалност, с цел да знае предишното, по какъв начин са живели тогава хората, при какви условия.

„ Аз се усещам отговорен, че не можахме да се отървем от тази комунистическа тирания. Просто постъпихме доста християнски след 1989 година и по тази причина те през днешния ден са на власт и те не престават да се усещат доста по-горди, доста по-смели, в сравнение с ние “, заключи оживелият лагерист. /БГНЕС