Бомбата, убила дясната ръка на Васил Илиев - Димитър Димитров - Мамуняка, била шедьовър
18-годишен автокрадец гърми с автомат „ Калашников “ по легендата в престъпния свят Димитър Димитров–Маймуняка. Опитът за нападение е единствено 2 години преди фактическото му физическо очистване, осъществено чрез гърмеж във входа на панелния блок, в който живее. Маймуняка е измежду най-свидните жертви в лагера на ВИС-2. Най-верният другар на създателя на митичната формация Васил Илиев.
В края на февруари 2000 година с изстрел от калашник затвори кръчма " Стражите " в Банско. По време на случая Маймуняка бе с някогашната си другарка, настоящата към оня миг фолкзвезда Лия. Неслучайно тя бе и на погребението му две години по-късно, на 3 февруари 2002 в София. На опелото на централните гробища обаче не пристигна последната му другарка Надя. Точно във входа на блока й, номер 27 в квартал " Стрелбище ", стана покушението против Маймуняка на 28 януари 2002 година
Бомбата, умъртвила Димитър Димитров, е същински шедьовър, толкоз съвършено нападение с експлозив не е имало в България през последните 12 години, настояват специалисти по гърмежите. Според тях атентатът против Маймуняка е доста по-добре квалифициран даже от убийството на Йордан Марков, който беше взривен в асансьор във Варна на 21 ноември 1996 година. Изпълнителите на поръчката против Маймуняка са употребявали бомба с към 500-грамов тротилов еквивалент. Приживе Маймуняка пророкува: " Ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред. " Със гибелта на Димитър Димитров си отива сантименталният интервал в групировката ВИС. Той минава през всички етапи на мутренската еволюция, само че постоянно ще си остане момчето от тепиха, което се впуска в битки по кръчмите, прекатурва маси и търкаля тела по земята. След него умират и други, само че Маймуняка е живата легенда.
Той също е от борците в школата на ВИС. Роден е в село Добрилати, Петричко. Като възпитаник се бие повече за наслаждение по селските панаири. Спортисти виждат гения му и го издърпват в школата на ЦСКА по битка. Там са към този момент Васил Илиев, Димитър Джамов, Младен Михалев. Дори и измежду тях Маймуняка съумява да изпъкне. Той е измежду дребното, които могат да се похвалят, че са търкаляли Маджо в почтена битка. Има собствен персонален жанр в битката - пада на земята и когато съперникът си мисли, че е победил, скача внезапно и се нахвърля с порив на петел. Петлето - оттова идва и първият му училищен прякор. " Като телосложение беше голям, а носеше душа на дете. Остана си доверчив до края ", умилява се непосредствен до Димитър Димитров от тези години.
1992 година, преди малко е основана ВИС1. Маймуняка е измежду най-близките до Васил Илиев. Легендата споделя, че той го избавя при неравна битка с конкуренцията. Димитър Димитров се зарича да служи до дъно в редиците. Поверяват му наказателните бригади на групировката. Оттогава датира и славата му на жесток престъпник. Хората на Маймуняка имат делегирани цялостни права. Когато те отидат при някой предприемач и изискат отчитане на рекета, всички знаят - изплъзване няма. Леко накуцващата едра фигура на Димитър Димитров всява смут, където и да се появи. Кръщават го Маймуняка - остроумен като шимпанзе, голям като орангутан, преносим като макак.
Негов специалитет са крадените коли. Бригадата му първа се специализира в отмъкването на мерцедеси със комплицирани компютърни схеми. Маймуняка джитка до Италия и Германия, краде по поръчка. Негова запазена марка стават и застрахователните измами - набелязва се автомобил, притежателят си трае, до момента в който колата изчезне, по-късно отива и си получава застраховката.
1995 година. Убит е Васил Илиев. Смъртта му вечно ще промени живота на Димитър Димитров. На погребението на боса от ВИС той носи кръста. Снимките оттогава са запечатали млад мъж, който не се срами да плаче.
Вечерта след погребението той се отдръпва дискретно от шумната компания на висаджиите и се прибира в жилището си. Напива се до безпаметност и си пуска една и съща мелодия на оркестър " Кристал " до примиране.
След гибелта на Васил Илиев като че ли нищо не се е трансформирало. Маймуняка продължава да е постоянното наличие в офисите на ВИС , групата му все по този начин си вилнее из България и никой не може да ги закачи с пръст. Но Димитър към този момент не е " обичаното момче на шефа ". Скоро оживелият брат Георги Илиев демонстрира, че има желание да въдвори свои правила. Като по команда момчетата смъкват спортните екипи и солидните златни ланци, навличат тъмните костюми. Цяла бригада счетоводители и предприемачи заменят предходните бандити.
Маймуняка стартира да се мярка все по-рядко в обкръжението на Георги Илиев. За сметка на това офисът му е трансфорат в спонтанен олтар на дребния брат - над главата му са подредени няколко некролога на Васко. " Няма различен като него. Сега всичко ще отиде по дяволите ", споделя все по-често Маймуняка пред правилни приятели.
Георги Илиев също се дистанцира от тогавашния другар на брат си. " Като буре в барут е, на него не може да се разчита ", споделя той по адрес на Димитър Димитров.
Няколко месеца след убийството на Васил Илиев Маймуняка прави издънка. Мерцедесът му се блъска в кола на барети. Започва замяна на реплики. Верен на избухливия си манталитет, той псува, сипе закани и налита на пердах. Отмъщението не закъснява. Спецченгета нахлуват в офисите на ВИС. Бият наред, измежду жертвите е и Маймуняка, който е с провали по вътрешните органи, синини, мозъчно разтърсване. Но най-тежко е потърпевш Мико Цанов, дясната му ръка. Настанен е в „ Пирогов “ с кръвоизливи и раздрани вътрешности. Димитър Димитров с часове дежури до болничното легло на приятеля си. Следва и изненада - когато отива при Георги Илиев и моли за възмездие, той отсича - оправяй се самичък.
В средите на мутрите Мико Цанов е прочут повече като Мико Шперца. Конкурент на Ганеца. Също толкоз избухлив, колкото и Димитър Димитров. Двамата вършат взривоопасен тандем.
Годините след побоя на баретите са белязани от показни акции на Маймуняка и Шперца. Крадат коли наред. Това е интервалът, в който стартира преливане на застрахователните структури - „ Булинс “ остава за СИК, „ Юпитер “ е на ВИС. Двамата не сортират. Наказанието не закъснява. През 1998 година Маймуняка оцелява при опит за атентат. Докато кара автомобила си по бул. " България ", около него минава моторист, стопира и стартира да стреля. Димитър Димитров не губи хладнокръвие. Пали и с висока скорост се отдалечава. Килърът взема решение да се отдръпна. Година по-късно Мико Цанов е прострелян в мерцедеса на Маймуняка. И този път оцелява. По това време той е другар на Мария, дъщерята на Владимир Грашнов. Момичето постоянно подвига кавги на Маймуняка. Техни близки другари си спомнят: " Веднъж отиде в офиса му, застана пред бюрото и сподели: " Остави го на мира. Покрай теб всички умират! "
Но другарството си е другарство, Маймуняка и Шперца не престават да са мощен тандем. На 30 март 1999 година Мико Цанов е покосен с четири патрона в главата и тялото. Изпада в дълбока кома, от която по този начин и не се свестява. 80 дни по-късно Димитър Димитров залепя следващия некролог в офиса си. Смъртта на Шперца го белязва вечно.
Около Маймуняка постоянно е имало доста дами. Последните години от живота си той се раздира сред три - починалата към този момент шефка на Митница София Шинка Манова, фолкпевицата Лия и бизнесдамата Надя Иванова. Първата е негова загадка държанка, втората - формалната, а третата - дамата, с която живее.
" Знаех за Надя, само че не ми пречеше това. Митко беше необикновен човек и като че ли не стигаше за една жена. С мен постоянно беше най-милият мъж. Имаше доста мощно лъчение ", спомня си Лия. Връзката им е белязана от непрекъснати кавги. Въпреки това двамата остават дружно.
Приживе Лия го възпява в ария: " Ти си демонски чаровник и мечтаният ухажор, само че характера ти комплициран постоянно става неосъществим. " След гибелта му тя дълго време не може да се съвземе и излива тъгата в балада: " Има нощи, в които постепенно се умира. Има нощи, в които мъчно се заспива. Скитаща душа, къде си? Липсваш ми... " Надя Иванова също е съумяла да се отърси от Маймуняка. Днес тя е шеф на неговата компания " Ирида 71 “. Съдружник и сътрудник в живота й е Радостин Бързанов - телохранителят на Васил Илиев, който е и очевидец на разстрела му. Тайната обич на Маймуняка - Шинка Манова, е убита на 10 октомври 2005 година
2000 година, Маймуняка към този момент е предприемач. Старите компании от дълго време са забравени. Димитър Димитров се заема с футбол. Спонсорира тима на столичния квартал " Дружба " – Искър, и го вкарва го в " Б " група. След това се заема с пазарджишкия " Хебър ". Когато тимът изпада от елита, Маймуняка пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля " Беласица " в " А " група. 3 месеца преди гибелта си той към този момент е вицепрезидент. Работи дружно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата основават няколко сдружения, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и района. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му незабавно пари, и то доста.
" Митко стана различен. Много от приятелите му към този момент не бяха сред живите. В един миг нямаше на кого да се облегне. Стана нервозен, недоверчив и внимателен ", спомня си един от най-близките другари на Маймуняка.
Месец преди да почине, Маймуняка открива дискотека " Ирида " в Сандански. На купона се събират тогавашните му другари. Димитър Димитров като че ли се е върнал в предходното си амплоа - пие чаши с уиски и след това ги тръшка една след друга в земята, танцува сиртаки и прегръща приятелите си наред. Държи тирада: " Момчета, този, който остане с мен, няма да съжалява. Идват нови времена. " 30 дни по-късно 400 грама тротил прекъсват виталния път на Маймуняка.
Колаж и източник:
В края на февруари 2000 година с изстрел от калашник затвори кръчма " Стражите " в Банско. По време на случая Маймуняка бе с някогашната си другарка, настоящата към оня миг фолкзвезда Лия. Неслучайно тя бе и на погребението му две години по-късно, на 3 февруари 2002 в София. На опелото на централните гробища обаче не пристигна последната му другарка Надя. Точно във входа на блока й, номер 27 в квартал " Стрелбище ", стана покушението против Маймуняка на 28 януари 2002 година
Бомбата, умъртвила Димитър Димитров, е същински шедьовър, толкоз съвършено нападение с експлозив не е имало в България през последните 12 години, настояват специалисти по гърмежите. Според тях атентатът против Маймуняка е доста по-добре квалифициран даже от убийството на Йордан Марков, който беше взривен в асансьор във Варна на 21 ноември 1996 година. Изпълнителите на поръчката против Маймуняка са употребявали бомба с към 500-грамов тротилов еквивалент. Приживе Маймуняка пророкува: " Ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред. " Със гибелта на Димитър Димитров си отива сантименталният интервал в групировката ВИС. Той минава през всички етапи на мутренската еволюция, само че постоянно ще си остане момчето от тепиха, което се впуска в битки по кръчмите, прекатурва маси и търкаля тела по земята. След него умират и други, само че Маймуняка е живата легенда.
Той също е от борците в школата на ВИС. Роден е в село Добрилати, Петричко. Като възпитаник се бие повече за наслаждение по селските панаири. Спортисти виждат гения му и го издърпват в школата на ЦСКА по битка. Там са към този момент Васил Илиев, Димитър Джамов, Младен Михалев. Дори и измежду тях Маймуняка съумява да изпъкне. Той е измежду дребното, които могат да се похвалят, че са търкаляли Маджо в почтена битка. Има собствен персонален жанр в битката - пада на земята и когато съперникът си мисли, че е победил, скача внезапно и се нахвърля с порив на петел. Петлето - оттова идва и първият му училищен прякор. " Като телосложение беше голям, а носеше душа на дете. Остана си доверчив до края ", умилява се непосредствен до Димитър Димитров от тези години.
1992 година, преди малко е основана ВИС1. Маймуняка е измежду най-близките до Васил Илиев. Легендата споделя, че той го избавя при неравна битка с конкуренцията. Димитър Димитров се зарича да служи до дъно в редиците. Поверяват му наказателните бригади на групировката. Оттогава датира и славата му на жесток престъпник. Хората на Маймуняка имат делегирани цялостни права. Когато те отидат при някой предприемач и изискат отчитане на рекета, всички знаят - изплъзване няма. Леко накуцващата едра фигура на Димитър Димитров всява смут, където и да се появи. Кръщават го Маймуняка - остроумен като шимпанзе, голям като орангутан, преносим като макак.
Негов специалитет са крадените коли. Бригадата му първа се специализира в отмъкването на мерцедеси със комплицирани компютърни схеми. Маймуняка джитка до Италия и Германия, краде по поръчка. Негова запазена марка стават и застрахователните измами - набелязва се автомобил, притежателят си трае, до момента в който колата изчезне, по-късно отива и си получава застраховката.
1995 година. Убит е Васил Илиев. Смъртта му вечно ще промени живота на Димитър Димитров. На погребението на боса от ВИС той носи кръста. Снимките оттогава са запечатали млад мъж, който не се срами да плаче.
Вечерта след погребението той се отдръпва дискретно от шумната компания на висаджиите и се прибира в жилището си. Напива се до безпаметност и си пуска една и съща мелодия на оркестър " Кристал " до примиране.
След гибелта на Васил Илиев като че ли нищо не се е трансформирало. Маймуняка продължава да е постоянното наличие в офисите на ВИС , групата му все по този начин си вилнее из България и никой не може да ги закачи с пръст. Но Димитър към този момент не е " обичаното момче на шефа ". Скоро оживелият брат Георги Илиев демонстрира, че има желание да въдвори свои правила. Като по команда момчетата смъкват спортните екипи и солидните златни ланци, навличат тъмните костюми. Цяла бригада счетоводители и предприемачи заменят предходните бандити.
Маймуняка стартира да се мярка все по-рядко в обкръжението на Георги Илиев. За сметка на това офисът му е трансфорат в спонтанен олтар на дребния брат - над главата му са подредени няколко некролога на Васко. " Няма различен като него. Сега всичко ще отиде по дяволите ", споделя все по-често Маймуняка пред правилни приятели.
Георги Илиев също се дистанцира от тогавашния другар на брат си. " Като буре в барут е, на него не може да се разчита ", споделя той по адрес на Димитър Димитров.
Няколко месеца след убийството на Васил Илиев Маймуняка прави издънка. Мерцедесът му се блъска в кола на барети. Започва замяна на реплики. Верен на избухливия си манталитет, той псува, сипе закани и налита на пердах. Отмъщението не закъснява. Спецченгета нахлуват в офисите на ВИС. Бият наред, измежду жертвите е и Маймуняка, който е с провали по вътрешните органи, синини, мозъчно разтърсване. Но най-тежко е потърпевш Мико Цанов, дясната му ръка. Настанен е в „ Пирогов “ с кръвоизливи и раздрани вътрешности. Димитър Димитров с часове дежури до болничното легло на приятеля си. Следва и изненада - когато отива при Георги Илиев и моли за възмездие, той отсича - оправяй се самичък.
В средите на мутрите Мико Цанов е прочут повече като Мико Шперца. Конкурент на Ганеца. Също толкоз избухлив, колкото и Димитър Димитров. Двамата вършат взривоопасен тандем.
Годините след побоя на баретите са белязани от показни акции на Маймуняка и Шперца. Крадат коли наред. Това е интервалът, в който стартира преливане на застрахователните структури - „ Булинс “ остава за СИК, „ Юпитер “ е на ВИС. Двамата не сортират. Наказанието не закъснява. През 1998 година Маймуняка оцелява при опит за атентат. Докато кара автомобила си по бул. " България ", около него минава моторист, стопира и стартира да стреля. Димитър Димитров не губи хладнокръвие. Пали и с висока скорост се отдалечава. Килърът взема решение да се отдръпна. Година по-късно Мико Цанов е прострелян в мерцедеса на Маймуняка. И този път оцелява. По това време той е другар на Мария, дъщерята на Владимир Грашнов. Момичето постоянно подвига кавги на Маймуняка. Техни близки другари си спомнят: " Веднъж отиде в офиса му, застана пред бюрото и сподели: " Остави го на мира. Покрай теб всички умират! "
Но другарството си е другарство, Маймуняка и Шперца не престават да са мощен тандем. На 30 март 1999 година Мико Цанов е покосен с четири патрона в главата и тялото. Изпада в дълбока кома, от която по този начин и не се свестява. 80 дни по-късно Димитър Димитров залепя следващия некролог в офиса си. Смъртта на Шперца го белязва вечно.
Около Маймуняка постоянно е имало доста дами. Последните години от живота си той се раздира сред три - починалата към този момент шефка на Митница София Шинка Манова, фолкпевицата Лия и бизнесдамата Надя Иванова. Първата е негова загадка държанка, втората - формалната, а третата - дамата, с която живее.
" Знаех за Надя, само че не ми пречеше това. Митко беше необикновен човек и като че ли не стигаше за една жена. С мен постоянно беше най-милият мъж. Имаше доста мощно лъчение ", спомня си Лия. Връзката им е белязана от непрекъснати кавги. Въпреки това двамата остават дружно.
Приживе Лия го възпява в ария: " Ти си демонски чаровник и мечтаният ухажор, само че характера ти комплициран постоянно става неосъществим. " След гибелта му тя дълго време не може да се съвземе и излива тъгата в балада: " Има нощи, в които постепенно се умира. Има нощи, в които мъчно се заспива. Скитаща душа, къде си? Липсваш ми... " Надя Иванова също е съумяла да се отърси от Маймуняка. Днес тя е шеф на неговата компания " Ирида 71 “. Съдружник и сътрудник в живота й е Радостин Бързанов - телохранителят на Васил Илиев, който е и очевидец на разстрела му. Тайната обич на Маймуняка - Шинка Манова, е убита на 10 октомври 2005 година
2000 година, Маймуняка към този момент е предприемач. Старите компании от дълго време са забравени. Димитър Димитров се заема с футбол. Спонсорира тима на столичния квартал " Дружба " – Искър, и го вкарва го в " Б " група. След това се заема с пазарджишкия " Хебър ". Когато тимът изпада от елита, Маймуняка пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля " Беласица " в " А " група. 3 месеца преди гибелта си той към този момент е вицепрезидент. Работи дружно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата основават няколко сдружения, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и района. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му незабавно пари, и то доста.
" Митко стана различен. Много от приятелите му към този момент не бяха сред живите. В един миг нямаше на кого да се облегне. Стана нервозен, недоверчив и внимателен ", спомня си един от най-близките другари на Маймуняка.
Месец преди да почине, Маймуняка открива дискотека " Ирида " в Сандански. На купона се събират тогавашните му другари. Димитър Димитров като че ли се е върнал в предходното си амплоа - пие чаши с уиски и след това ги тръшка една след друга в земята, танцува сиртаки и прегръща приятелите си наред. Държи тирада: " Момчета, този, който остане с мен, няма да съжалява. Идват нови времена. " 30 дни по-късно 400 грама тротил прекъсват виталния път на Маймуняка.
Колаж и източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ