18 000 стръка цветя като цветни килими в три оранжерии

18 000 стръка цветя като цветни килими в три оранжерии са животът и любовта на Станислава и Димитър Вълчеви и Любомир Георгиев. Тримата, по-известни с общото име „ Разсадник Вълчеви “, отглеждат в Първомайци 20 разнообразни типа цветя, а цветовете, в които те цъфтят, са неизброими.
Работата е сезонна, само че когато е сезонът, те стават в 5 сутринта, с цел да се грижат за насажденията, обикалят пазарите в региона, вечер се прибират след 8 и стартират да приготвят стоката за идващия ден. Но все пак няма мощ, която да ги накара да зарежат цветята и да затворят оранжериите. „ Е, може би единствено в случай че си намеря по-интересна работа.

Макар че не знам каква тъкмо “, споделя Станислава Вълчева. „ Сигурно, в случай че се върна в Австрия да работя. А там отново ще виждам цветя “, добавя брачният партньор й Димитър.
Всъщност точно той е в основата на основаването на разсадника в Първомайци. Първата оранжерия се появила преди към пет години. Дотогава Димитър Вълчев работел в оранжерии в Австрия. За малко и брачната половинка му отпътувала при него, само че в последна сметка двамата се прибрали вкъщи, където ги чакала щерка им Христина.
Започнали с малко цветя и напълно по любителски.

Но последователно работата по този начин ги увлякла, че това лято стръковете, за които се грижат, са достигнали 18 000. „ Основните разсади слагаме през есента. После цяла зима се грижим за тях. Поливаме ги, отопляваме ги. Работата по никакъв начин не е лека, само че пък за нас е наслаждение. Ние и тримата доста си обичаме заниманието “, споделя Станислава. После брачният партньор й довършва изречението, обяснявайки, че е задоволително единствено два часа да няма ток през зимата, с цел да отиде целият им труд напразно. Затова се постанова на всеки два часа той да става и да зарежда печката. Малко преди края на зимния сезон тримата съумели да механизират това отопляване, само че облекчението ще усетят едвам през идната зима.

САМО БАЛКОНСКИ ЦЪФТЯЩИ РАСТЕНИЯ ОТГЛЕЖДАТ СТАНИСЛАВА И ДВАМАТА МЪЖЕ ДО НЕЯ – СЪПРУГЪТ Й ДИМИТЪР И БРАТ Й ЛЮБОМИР. Мушката, сакъсчета, далии, карамфил, каскадна петуния, общо 20 продукта има в оранжериите. Повече и да желаят, те не биха могли да поемат. „ Важно е въпреки всичко цветята да не са чак толкоз несъвместими между тях. В смисъл, че някои изискват повече влага, други – противоположното. Има цветя, които виреят на слънце, други на по-сенчесто. Ако съберем растения, които са радикално разнообразни, няма да можем да се погрижим добре. Затова сме се спрели на балконските цветя “, изяснява Станислава, която признава, че преди да отиде в Австрия, въобще не е обръщала внимание на мушкатото. „ И аз като доста хора, споделях: е, какво толкоз – мушкато, селско цвете! Обаче като видях какво красиво цвете може да стане, какви цветове дава, влюбих се в Австрия в това мушкато. Там видях за първи път и едно кръстовище, украсено с тагетес, познатото ни като бич. Никога не бях виждала по този начин аранжирано място. Оттогава знам едно – всяко цвете може да бъде красиво, стига да знаеш по какъв начин да го отгледаш и аранжираш “, споделя Станислава.

„ Професионална загадка е грижата за тях “, споделя Любомир на смешка, само че по-късно напълно съществено признава, че човек може да сбърка във всеки стадий от процеса. „ За студеното към този момент ти казахме. Всеки цветар знае какъв брой е елементарно да измръзнат цветята. Но също толкоз рисково е да не отворим оранжериите в точния момент. Тогава цветята се задушават. Ако не ги разводнявам, си пречат. Но пък, когато ги подредя на пазара и видя ококорените очи на хората, от това по-голямо благополучие няма “, добавя Любо.

Тримата признават, че обичат непрекъснатите си клиенти, тъй като всеки, който се върне при тях, се връща, тъй като е признателен за насладата, която те са му основали. Клиенти от София и Враца пътуват всяка пролет до Първомайци, с цел да си вземат цветята на Вълчеви. Има и такива, които по този начин се доверяват на цветарите, че оставят саксиите си при тях и по-късно си ги взимат с готово аранжирани цветя.

Иначе хората са занимателни, когато купуват цветя, признават и тримата, откакто са привикнали към този момент да дават отговор на странни въпроси. Често се случва клиентите да чакат просто да засадят цветето и да го не помнят на терасата, само че все пак то да пораства и да цъфти красиво. „ Питали са ме дали цветята имат корени. Дали са обути в чорапче, тъй като в случай че са, значи няма да си го купят, тъй като това чорапче стопира развиването на цветето. Не е правилно, само че ние не се опитваме да спорим с клиентите. Само обясняваме по какъв начин е добре да се грижат за цветята си и се надяваме да се оправят, тъй като това ще ги върне идната година още веднъж при нас “, добавя Любо.

След това и тримата признават, че цветарството като съвсем всеки бизнес е мъчно в България. „ В Австрия, където сме били и където сме се учили на този бизнес, хората не зимуват цветята си. Слагат си пролетни, есенни и летни и им се радват. Когато прецъфтят – просто чакат идващия сезон. При нас, изключително възрастните дами, прибират саксиите на мрачно, изсъхнало, стопират да ги поливат. Изпълняват някакви техни си ритуали. Не че е невероятно да съживиш цветето, само че ще го чакаш цялостен месец, до момента в който даде цвят, вместо да си вземеш към този момент разцъфтяло и да му се наслаждаваш незабавно “, споделя Димитър.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Инфо: Борба