На този ден: България приема Закон за борба със скъпотията
1782 година Джордж Вашингтон учредява почетния знак за военни заслуги „ Пурпурно сърце ”. Отличието е учредено като знак за невероятна храброст и изключителна честност при военна работа.
Прочетете още
Първоначално оценката съставлява парче виолетов плат под формата на сърце, поръбено със сребърна сърма и се носи на лявата страна на униформата. Счита се, че Джордж Вашингтон е дал единствено три такива оценки.
Отличието е възобновено през 1932 година в чест на 200-годишнината от рождението на Вашингтон като орден за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава откакто претендентите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 година с такива медали са отличавани единствено военослужащи в пехотата, а от 1942 година се дава и на военослужащи във флота.
1803 година стартира първото околосветско корабоплаване на съветския мореплавател Иван Крузенщерн.
Завършва църковно учебно заведение, а по-късно и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 година По това време е в разгара си следващата руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил цялостното си образование получава предопределение на линейния транспортен съд „ Мстислав ” като гардемарин и в интервала 1788-1790 взе участие в голям брой морски сражения.
След края на войната през 1793 година като благонадежден офицер е изпратен на образование в Англия, с цел да усъвършенства морските си умения. Там е причислен на кораба „ Тетис ” и в интервала 1795-1798 година плава до Индия, Южна Америка и Китай, взе участие в сражения против французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда концепцията за съветско околосветско корабоплаване и след завръщането си в Русия през 1799 година показва в морското министерство аргументиран план за съветска околосветска експедиция, който първоначално не е утвърден, само че след идването на власт на император Александър I през 1802 година планът е утвърден и при започване на август с.г. Крузенщерн е назначен за шеф на първата съветска околосветска експедиция и стартира организацията на експедицията.
От 7 август 1803 година до 19 август 1806, дружно с Юрий Лисянски на корабите „ Надежда ” и „ Нева ”, те правят първото съветско околосветско корабоплаване.
От Кронщад корабите се насочат на юг. В средата на ноември 1803 година за първи път в историята на съветския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 година заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна спогодба се разделят. Лисянски се насочва към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се среща с бита и обичаите на локалните поданици. Двата кораба се срещат на Маркизките острови, където правят топографски фотоси, а след това посещават Хавайските острови, където двата кораба още веднъж се разделят. Крузенщерн се насочва към Камчатка, а Лисянски - към Аляска.
В средата на юли 1804 година корабът „ Надежда ” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а по-късно отпътува за Япония, за град Нагасаки, където би трябвало да откри търговски връзки сред нея и Русия, само че договарянията са несполучливи.
На връщане към Камчатка, през май 1805 година, Крузенщерн картира част от крайбрежията на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския пролив - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните крайбрежия на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни крайбрежия на залива Търпение. След като доближава до нос Търпение Крузенщерн се насочва на север, само че пътят му е заграден от дебели ледове и той взема решение да отсрочи за по-късно проучването на източните крайбрежия на острова и се насочва още веднъж към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам прецизира очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 година Крозенщерн продължава проучването и картирането на източните крайбрежия на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, ситуиран сред двата носа. След къс престой в залива Северен, където се реализира среща с локалните поданици, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а задачата му е да откри, дали Сахалин е остров или полуостров.
При северния вход на Амурския лиман дълбочината става доста дребна и Крузенщерн взема решение, че Сахалин е полуостров и още веднъж се завръща в Петропавловск Камчатски. По този метод са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните крайбрежия на Сахалин.
През есента на 1805 година корабът „ Надежда ” посещава Макао, където двата кораба още веднъж се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 година Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „ Нева ”, с който още веднъж са се разделили по време на стихия около югоизточните крайбрежия на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени огромни океанографски и метеорологични проучвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни проучвания на океаните, събран е богат в действителност материал за бита и живота на популацията от другите елементи на света, за стопанството и търговията, доста научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
1981 година в околоземна орбита е изведен изкуственият сателит „ Интеркосмос-България-1300 ”. Известният и като „ Интеркосмос 22 ” е първият български сателит. Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за проучвания и измервания на лъчения и заредени частици.
Апаратът е построен въз основата на платформата за спътници „ Метеор ”. Тежи 1500 кг и е бил изстрелян в 13.35 ч. на 7 август от ракетата „ Восток-2М ” от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300-годишната от основаването на българската страна.
Любопитен факт е, че спътникът е към момента в орбита, работи и предава информация за частиците към полярните райони.
1990 година Съединени американски щати стартират военна интервенция „ Пустинен щит ” от територията на Саудитска Арабия. Войната в Персийския залив е спор сред Ирак и обединените сили на 34 страни, водени от Съединени американски щати. Войната стартира с иракската инвазия в Кувейт. Резултатът от войната е безапелационната победа на съдружните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви.
Главните борби по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и прилежаща Саудитска Арабия. Войната не обгръща други страни, макар че иракски ракети засягат израелски градове.
През 1990 година Ирак упреква Кувейт за кражба на иракския нефт и за извличане на количество по-голямо от разрешеното. Кувейт надлежно отхвърля обвиняванията и ги дефинира като подправена иракска маневра за оправдаване на военните дейности против него.
На 25 юли посланикът на Съединени американски щати в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и желае пояснение за разположените войски по границата с Кувейт, изяснява също, че връзките сред двете страни е целесъобразно да останат приятелски; декларира, че Америка няма мнение за арабско-арабски спорове. Ейприл Гласпай декларира също, че „ Съединени американски щати нямат желание да стартират икономическа война с Ирак ”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт.
На 2 август 1990 година Ирак стартира нашествието в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската армия, в това число и иракската войска. Основната цел на командосите, ситуирани на хеликоптери и лодки е да атакуван столицата на Кувейт, до момента в който други елементи завладяват летищата и двете авиационни бази. В поддръжка на тези звена, иракската войска изпраща два ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна задача е превозване и поддръжка на иракските командоси в столицата, и след това да поддържа сухопътните войски.
И все пак, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна подготвеност. Първата индикация е от радар, който регистрира придвижване на иракската войска на юг. Въоръжените сили на Кувейт се опълчват, само че са със доста по-малка бройка.
Отново на 2 август с.г. Ирак афишира Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Буш Ирак има намерение да нападне Саудитска Арабия и по този начин да вземе контрола над международните ресурси на нефт в свои ръце. Организира се интернационална коалиция против окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна страна и да предотврати появяването на международен спор. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, с която постанова стопански наказания на Ирак.
В края на първия ден от нашествието, единствено дребни елементи на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни елементи обезверено се пробват да забавят дейностите на иракската войска и да защитят допустимо най-вече обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на Военновъздушни сили на Кувейт е единствената база, към момента непревзета на 3 август.
На свечеряване Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е единствено въпрос на време, до момента в който всички военни звена бъдат принудени да се отдръпват или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски аварийни елементи на 35-та механизирана бригада, водят война до следобеда на 4 август, останали без муниции и гориво, те са били принудени да се изтеглят назад в Саудитска Арабия. Така на процедура завършва военна опозиция против иракската инвазия.
В България:
1924 година е признат Закон за битка със скъпотията, който основава общински комисарства по продоволствието. Наредбата влиза в действие на 7 август, когато министър-председател е бил Александър Цанков.
Така страната се намесва във вътрешната търговия. Изграждат се комисарства, които дефинират разпоредбите на пазара - цени, количество и други. Така тогавашният министър председател фрапантно ползва концепцията за страната като инспектор и началник на стопанския живот в региона на търговията.
Прочетете още
Първоначално оценката съставлява парче виолетов плат под формата на сърце, поръбено със сребърна сърма и се носи на лявата страна на униформата. Счита се, че Джордж Вашингтон е дал единствено три такива оценки.
Отличието е възобновено през 1932 година в чест на 200-годишнината от рождението на Вашингтон като орден за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава откакто претендентите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 година с такива медали са отличавани единствено военослужащи в пехотата, а от 1942 година се дава и на военослужащи във флота.
1803 година стартира първото околосветско корабоплаване на съветския мореплавател Иван Крузенщерн.
Завършва църковно учебно заведение, а по-късно и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788 година По това време е в разгара си следващата руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил цялостното си образование получава предопределение на линейния транспортен съд „ Мстислав ” като гардемарин и в интервала 1788-1790 взе участие в голям брой морски сражения.
След края на войната през 1793 година като благонадежден офицер е изпратен на образование в Англия, с цел да усъвършенства морските си умения. Там е причислен на кораба „ Тетис ” и в интервала 1795-1798 година плава до Индия, Южна Америка и Китай, взе участие в сражения против французите на територията на днешна Канада. По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда концепцията за съветско околосветско корабоплаване и след завръщането си в Русия през 1799 година показва в морското министерство аргументиран план за съветска околосветска експедиция, който първоначално не е утвърден, само че след идването на власт на император Александър I през 1802 година планът е утвърден и при започване на август с.г. Крузенщерн е назначен за шеф на първата съветска околосветска експедиция и стартира организацията на експедицията.
От 7 август 1803 година до 19 август 1806, дружно с Юрий Лисянски на корабите „ Надежда ” и „ Нева ”, те правят първото съветско околосветско корабоплаване.
От Кронщад корабите се насочат на юг. В средата на ноември 1803 година за първи път в историята на съветския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 година заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна спогодба се разделят. Лисянски се насочва към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се среща с бита и обичаите на локалните поданици. Двата кораба се срещат на Маркизките острови, където правят топографски фотоси, а след това посещават Хавайските острови, където двата кораба още веднъж се разделят. Крузенщерн се насочва към Камчатка, а Лисянски - към Аляска.
В средата на юли 1804 година корабът „ Надежда ” хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а по-късно отпътува за Япония, за град Нагасаки, където би трябвало да откри търговски връзки сред нея и Русия, само че договарянията са несполучливи.
На връщане към Камчатка, през май 1805 година, Крузенщерн картира част от крайбрежията на островите Кюшу и Хоншу, на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския пролив - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните крайбрежия на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни крайбрежия на залива Търпение. След като доближава до нос Търпение Крузенщерн се насочва на север, само че пътят му е заграден от дебели ледове и той взема решение да отсрочи за по-късно проучването на източните крайбрежия на острова и се насочва още веднъж към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам прецизира очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 година Крозенщерн продължава проучването и картирането на източните крайбрежия на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, ситуиран сред двата носа. След къс престой в залива Северен, където се реализира среща с локалните поданици, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а задачата му е да откри, дали Сахалин е остров или полуостров.
При северния вход на Амурския лиман дълбочината става доста дребна и Крузенщерн взема решение, че Сахалин е полуостров и още веднъж се завръща в Петропавловск Камчатски. По този метод са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните крайбрежия на Сахалин.
През есента на 1805 година корабът „ Надежда ” посещава Макао, където двата кораба още веднъж се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 година Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след „ Нева ”, с който още веднъж са се разделили по време на стихия около югоизточните крайбрежия на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени огромни океанографски и метеорологични проучвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни проучвания на океаните, събран е богат в действителност материал за бита и живота на популацията от другите елементи на света, за стопанството и търговията, доста научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
1981 година в околоземна орбита е изведен изкуственият сателит „ Интеркосмос-България-1300 ”. Известният и като „ Интеркосмос 22 ” е първият български сателит. Каталожният му номер е 1981-075A. Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за проучвания и измервания на лъчения и заредени частици.
Апаратът е построен въз основата на платформата за спътници „ Метеор ”. Тежи 1500 кг и е бил изстрелян в 13.35 ч. на 7 август от ракетата „ Восток-2М ” от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300-годишната от основаването на българската страна.
Любопитен факт е, че спътникът е към момента в орбита, работи и предава информация за частиците към полярните райони.
1990 година Съединени американски щати стартират военна интервенция „ Пустинен щит ” от територията на Саудитска Арабия. Войната в Персийския залив е спор сред Ирак и обединените сили на 34 страни, водени от Съединени американски щати. Войната стартира с иракската инвазия в Кувейт. Резултатът от войната е безапелационната победа на съдружните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви.
Главните борби по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и прилежаща Саудитска Арабия. Войната не обгръща други страни, макар че иракски ракети засягат израелски градове.
През 1990 година Ирак упреква Кувейт за кражба на иракския нефт и за извличане на количество по-голямо от разрешеното. Кувейт надлежно отхвърля обвиняванията и ги дефинира като подправена иракска маневра за оправдаване на военните дейности против него.
На 25 юли посланикът на Съединени американски щати в Ирак се среща със Саддам Хюсеин и желае пояснение за разположените войски по границата с Кувейт, изяснява също, че връзките сред двете страни е целесъобразно да останат приятелски; декларира, че Америка няма мнение за арабско-арабски спорове. Ейприл Гласпай декларира също, че „ Съединени американски щати нямат желание да стартират икономическа война с Ирак ”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт.
На 2 август 1990 година Ирак стартира нашествието в Кувейт с четири елитни иракски дивизии на Републиканската армия, в това число и иракската войска. Основната цел на командосите, ситуирани на хеликоптери и лодки е да атакуван столицата на Кувейт, до момента в който други елементи завладяват летищата и двете авиационни бази. В поддръжка на тези звена, иракската войска изпраща два ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна задача е превозване и поддръжка на иракските командоси в столицата, и след това да поддържа сухопътните войски.
И все пак, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна подготвеност. Първата индикация е от радар, който регистрира придвижване на иракската войска на юг. Въоръжените сили на Кувейт се опълчват, само че са със доста по-малка бройка.
Отново на 2 август с.г. Ирак афишира Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент Джордж Буш Ирак има намерение да нападне Саудитска Арабия и по този начин да вземе контрола над международните ресурси на нефт в свои ръце. Организира се интернационална коалиция против окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна страна и да предотврати появяването на международен спор. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава резолюция, с която постанова стопански наказания на Ирак.
В края на първия ден от нашествието, единствено дребни елементи на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни елементи обезверено се пробват да забавят дейностите на иракската войска и да защитят допустимо най-вече обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на Военновъздушни сили на Кувейт е единствената база, към момента непревзета на 3 август.
На свечеряване Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е единствено въпрос на време, до момента в който всички военни звена бъдат принудени да се отдръпват или да бъдат унищожени. Последните няколко кувейтски аварийни елементи на 35-та механизирана бригада, водят война до следобеда на 4 август, останали без муниции и гориво, те са били принудени да се изтеглят назад в Саудитска Арабия. Така на процедура завършва военна опозиция против иракската инвазия.
В България:
1924 година е признат Закон за битка със скъпотията, който основава общински комисарства по продоволствието. Наредбата влиза в действие на 7 август, когато министър-председател е бил Александър Цанков.
Така страната се намесва във вътрешната търговия. Изграждат се комисарства, които дефинират разпоредбите на пазара - цени, количество и други. Така тогавашният министър председател фрапантно ползва концепцията за страната като инспектор и началник на стопанския живот в региона на търговията.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ