Моят човек Ботев - искат го комунисти, фашисти, анархисти, демократи
177 години от рождението на Христо Ботев. Живял единствено 28 години, само че българите носят печата му върху челата си.
Така се е случило, че към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като собствен идеологически татко.
Защото това е Ботев. Той няма ориста на Левски - да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев – чий да бъде. Общото сред двамата е, че сме ги умъртвили. Единият с въже на шията, а другият с патрон – в челото, в сърцето или гърба.
В определението " националист “, " национал “ нямало нищо неприятно, както и в " социалист “. Цялата нечистотия идвала от тирето сред тях. С сходни спекулации Ботев беше краден и употребен. На един му е необходим единствено поетът, на различен – публицистът. На един му е нужно словото, на различен – само делото.
През 1929 година вестник “Български фашист " афишира, че Христо Ботев е “предтеча на българския фашизъм ", тъй като: " той пръв възвести и почине за неговите правила - интернационална взаимност и общочовешко благополучие посредством национална независимост и народен напредък, независимост и напредък посредством дълг, меч, себежертване за националното богатство, труд, обществена истина и национално благоденствие. “
" Символ – верую на българската комуна “ го трансформира в знаме на комунистите, въпреки че авторството на Ботев върху този текст е оспорен.
" Гордо знаме ни е Ботев,
пръв преподавател Димитров “
Четяхме, че: " Ботевото " Символ-верую на българската комуна " става оня нужен, насъщ мост сред българското националноосвободително придвижване и наследниците на великото национално дело – българските революционери марксисти. "
Комунистите му сложиха едно тире и Ботев стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква орис! Каква нечистотия!
А Ботев е нанавиждал сходни онанисти. " Сифилис и онанизъм се популяризират в нашия публичен живот – онанизъм в науката и мисълта, онанизъм в литературата и публицистиката, сифилис и онанизъм в мозъците на нашите цивилизатори и водители национални “, написа Ботев в " Независимост “ през 1872 година.
Пише и за съветската " обич “ към българите в съветската част на Бесарабия – руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни " освободят “.
Но по този начин сме решили – пред паметника на Ботев е редно да приказваме с възторг. Комунистите не желаят и да чуят за " любовта " му към Русия. Но и няма да захвърлят венците, в случай че приказваме за същинския Ботев. Първо ще си сложат венеца и тогава ще си тръгнат. За да сме сигурни, че комунистите го имат за собствен човек, фашистите също, демократите също, анархистите също. Нещо като " Моят човек Ботев ". Но величието на този мъж е, че никой не съумя да си го присвои.
Така се е случило, че към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като собствен идеологически татко.
Защото това е Ботев. Той няма ориста на Левски - да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев – чий да бъде. Общото сред двамата е, че сме ги умъртвили. Единият с въже на шията, а другият с патрон – в челото, в сърцето или гърба.
В определението " националист “, " национал “ нямало нищо неприятно, както и в " социалист “. Цялата нечистотия идвала от тирето сред тях. С сходни спекулации Ботев беше краден и употребен. На един му е необходим единствено поетът, на различен – публицистът. На един му е нужно словото, на различен – само делото.
През 1929 година вестник “Български фашист " афишира, че Христо Ботев е “предтеча на българския фашизъм ", тъй като: " той пръв възвести и почине за неговите правила - интернационална взаимност и общочовешко благополучие посредством национална независимост и народен напредък, независимост и напредък посредством дълг, меч, себежертване за националното богатство, труд, обществена истина и национално благоденствие. “
" Символ – верую на българската комуна “ го трансформира в знаме на комунистите, въпреки че авторството на Ботев върху този текст е оспорен.
" Гордо знаме ни е Ботев,
пръв преподавател Димитров “
Четяхме, че: " Ботевото " Символ-верую на българската комуна " става оня нужен, насъщ мост сред българското националноосвободително придвижване и наследниците на великото национално дело – българските революционери марксисти. "
Комунистите му сложиха едно тире и Ботев стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква орис! Каква нечистотия!
А Ботев е нанавиждал сходни онанисти. " Сифилис и онанизъм се популяризират в нашия публичен живот – онанизъм в науката и мисълта, онанизъм в литературата и публицистиката, сифилис и онанизъм в мозъците на нашите цивилизатори и водители национални “, написа Ботев в " Независимост “ през 1872 година.
Пише и за съветската " обич “ към българите в съветската част на Бесарабия – руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни " освободят “.
Но по този начин сме решили – пред паметника на Ботев е редно да приказваме с възторг. Комунистите не желаят и да чуят за " любовта " му към Русия. Но и няма да захвърлят венците, в случай че приказваме за същинския Ботев. Първо ще си сложат венеца и тогава ще си тръгнат. За да сме сигурни, че комунистите го имат за собствен човек, фашистите също, демократите също, анархистите също. Нещо като " Моят човек Ботев ". Но величието на този мъж е, че никой не съумя да си го присвои.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ