На този ден: България приема Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите
1709 година е осъществен първият сполучлив опит са полет с балон, изпълнен с топъл въздух.
Прочетете още
Бразилецът Бартоломеу де Гусман, живеещ в Португалия, показва модел на въздухоплавателен уред. Той е първият, който изследва някои физически феномени и прави опити във въздухоплаването.
Въпреки това се смята, че първият модел на въздушния балон, изпълнен с парещ въздух, е основан от двамата братя Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие през 1782 година Техният балон се появява съвсем по едно и също време с балона, изпълнен с водород, който основава техния съотечественик, физикът Жак Александър Сезар Шарл.
1786 година французите Жак Балма и Мишел-Габриел Пакар покоряват връх Монблан (4807 м) и слагат началото на актуалния алпинизъм.
Планинският масив принадлежи към така наречен Савойски Алпи. Върхът се извисява на 4808 м. В сектора от 2440 м до най-високата точка първенецът е затрупан с ледена шапка, която тук-там доближава дебелина до 28 см. Монблан има голям брой глетчери, измежду които се откроява Мер дьо Глас на северния скат.
След първата експедиция на Балма и Пакар, на 18 юли 1861 година още трима катерачи нападат планинския масив и съумяват да изкачат Монблан. Това са Йохан Йозеф Бенет, Лесли Стефан и Ф.Ф.Тъкет. Така е развенчан митът за непревземаемата планина в този сектор. През 1821 година върхът е увековечен от художника Карл Густав Карус.
Любопитен факт е, че връх Монблан има две радикално разнообразни лица според от посоката, от която се следи. От север върхът е много объл и съвсем напълно образуван от глетчери. Гледан от южна страна, Монблан наподобява възвишен и непроходим с отвесни стени.
1815 година Наполеон I Бонапарт напуща вечно Франция, с цел да изтърпи изгнание на остров Света Елена, където умира. Той умира на 5 май 1821 година в 17.49 ч.
Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 година е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 година След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие открива надзор посредством завоевания или съюзи над съвсем цяла континентална Западна и Централна Европа до провалянето си в борбата на народите край Лайпциг, през октомври 1813 година Абдикира през 1814 година и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 година се завръща във Франция, където ръководи от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След борбата при Ватерло на 18 юни 1815 година
Наполеон е покорен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на британски транспортен съд – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 година, на борда на кораба „ Нортъмберленд”, някогашният император напуща Европа, съпровождан от девет кораба, с конвой от 3000 бойци, които ще го охраняват на Света Елена.
На 17 октомври 1815 година Наполеон идва в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е несъмнено просторната къща „ Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), ситуирана на 8 км от Джеймстаун.
Англичаните вършат всичко допустимо, с цел да създадат бягството на Бонапарт от острова невероятно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в продължение на шест километра. Около стената са сложени часови по подобен метод, че да могат да се виждат един различен. На върховете на близките хълмове са ситуирани други, които оповестяват със сигнални флагчета за всички дейности на Наполеон.
Отначало императорът разпорежда огромни очаквания на промяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на британския трон, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова буйна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 година
Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече лимитира свободата на императора: слага граници на разходките му, изисква от Наполеон да се демонстрира пред караулния офицер не по-малко от два пъти дневно, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този метод, Наполеон е жертван на безучастие - здравето му се утежнява, за което Наполеон и свитата му упрекват нездравословния климат на острова.
1876 година Томас Едисън патентова мимеографа, употребен като технология при циклостила.
Машината на Едисън се базира на метода на прекопирване на текст или други изображения, които са издълбани върху восъчна хартия посредством мастило. Оригиналът при машината на Едисон се слага хоризонтално.
Циклостилът обаче е патентован през 1891 година от австрийския инженер Давид Гестетнер и работи въз основата на метода, употребен от Томас Едисън в неговата машина мимеограф. Циклостилът е най-разпространената офис-машина за размножаване на текстове от края на 19 в. до 80-те години на 20 в. Тази технология беше бързо изместена от фотокопирната машина, заради несравнимо по-високото качество и улеснение при осъществяване на копирането.
При циклостила оригиналът върху восъчна хартия се окача върху тъпан и при всеки цялостен оборот на барабана се копира върху едно копие. Циклостилът е машина с релативно висока продуктивност, без значение от това, че въртенето на барабана най-често е ръчно. Технологията обаче не разрешава оригиналът да се употребява повторно със същото качество, защото в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.
1918 година стартира борбата за Амиен. Войските на Антантата настъпват против 20 немски дивизии за отбиване на немците от Амиенската дъга на Западния фронт.
Англо-френските военни сили доста превъзхождат немските. На сектора на пробива са съсредоточени над 500 танка и към 1000 самолета. Направен е пробив в немската защита западно от Амиен с ширина на фронта до 75 км и дълбочина 10-18 км.
Амиенската интервенция слага началото на военното проваляне на Германия в Първата международна война.
1929 година немският дирижабъл Граф Цепелин стартира околосветски полет. Той излетява от Лейкхърст, край Ню Йорк. С три междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) преодолява дистанцията от 34 000 км за 20 денонощия.
1956 година в мината Боа дю Казие става най-тежкият случай в историята на белгийската добивна индустрия. При пожар в мината умират 262 от намиращите се вътре 274 души.
Около половината от жертвите са италианци. По това време в белгийските мини работят към 47 000 италиански имигранти, които съставляват 30% от заетите в бранша.
Инцидентът в Боа дю Казие провокира въвеждането на по-строги регулации на сигурността на труда в Западна Европа и до понижаване на италианската емиграция в Белгия.
През 1967 година мината е закрита, а през днешния ден е превърната в музей, отдаден на повредата и на историята на въгледобива в региона на Шарлероа.
1963 година е осъществен така наречен „ Голям влаков обир” във Англия. От пощенски трен по линията Глазгоу-Лондон са откраднати 2,6 млн. паунда. Идеята за обира главният уредник Брус Ричард Рейнолдс получава в пандиза от съкилийник.
След като излиза от пандиза, разисква проекта със свои съучастници, известни като Югозападната тайфа. За своя дясна ръка Рейнолдс избира изискания Дъглас Гордън Гууди - добре облечен лондонски коафьор и апаш, който е прочут в престъпните среди със своя кураж и с хладнокръвието си.
Но бандата на Рейнолдс не разполага с задоволително хора, с цел да извърши удар от сходна големина. Затова притеглят и някогашния боксьор Роналд Бъстър Едуардс, тогава водач на Югоизточната тайфа и притежател на клуб по бокс. Той е непосредствен другар на Рейнолдс и Гууди. Ключова фигура в осъществяването на проекта става и букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той е приближен сътрудник на Рейнолдс. Четвъртият участник Роналд Бигс не взе участие в обмислянето на обира и в реалност има напълно дребна роля в него. Бигс е малък нарушител още от младежките си години. Бигс влиза в заверата, откакто Рейнолдс му загатва, че в случай че взе участие в един умислен удар, неговият дял ще е 40 000 лири. Именно Бигс намира Питър, който може да кара дизелови локомотиви.
Пощенският трен Глазгоу-Лондон се състои от 12 вагона. В първите два след дизеловия локомотив са транспортирани пари от най-различни банки в Шотландия. Благодарение на връзките с подземния свят са открити разписанието на пощенския трен по дати и часове, както и броят на чиновниците във влака. Тази информация Рейнолдс получава от собствен вътрешен човек, ирландец, който в никакъв случай не е оголен. Установено е, че най-вече пари са транспортирани след уикенда. Така е харесана датата 6 август, вторник.
Със задачата да спре влака на комфортно място за разтоварване на чувалите, без да буди съмнение, се заема Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. Той е кадърен електротехник и експерт по влаковете.
Като най-хубавото място за прекъсване е определен регионът, прочут като Лейтън Бъзард в Бедфордшир, където има два комфортни семафора надалеч от гари. Влакът би трябвало да премине там през нощта в 3.30 ч. На двата семафора Кордри взема решение да закрие зелената светлина с черна хартия, а с акумулатори и лампички на първия семафор да светне жълта светлина, а на втория - алена. Това ще принуди машинистът да премине дистанцията сред тях на дребна скорост и да закове пред втория семафор.
Планът изисква намирането на несъмнено леговище. То трябвало да бъде изолиран парцел наоколо до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира, и откъдето да могат да се разпилян, без да се опасяват да бъдат видяни. Избират порутената плантация Ледърслейд, намираща се в средата на малко фермерско населено място, на към 45 км от мястото, планувано за обира.
Наемат адвокатска къща и мним покупател, които да водят договаряния със притежателите на фермата. Но съдбовно след това се оказва, че не прикриват следите към себе си като подставени лица.
На 6 август всичките 13 души се събират във фермата. Докато чакат позвъняването за потегляне на влака, пият бира, играят на карти и на Монополи. Малко преди среднощ Гууди идва във фермата с неприятна вест - парите нямало да бъдат изпратени в тази нощ. Налагало се да чакат.
Следващата нощ идва известие, че парите са повече от всеки различен път. Обличат военни униформи и имитират, че са част от излязло на обучение военно поделение.
Екипът се разделя и заема авансово избраните си позиции, като навлича железничарски гащиризони. Прерязват телефонните жици на близката кутия за незабавни позвънявания, както и кабелите, които обслужват целия регион.
Рейнолдс афишира, че влакът идва и подправените светлини на семафорите са задействани. Три минути по-късно пощенският трен Глазгоу-Лондон понижава скоростта си и стопира тъкмо там, където мъжете чакат в тъмнината. Машинистът Дейв Уитби е първият човек, който се демонстрира от кабината. Според разпоредбите той се запътва към будката за незабавни позвънявания, с цел да получи указания. Едва установи, че телефонът не работи, когато е заловен от бандитите и закопчан с белезници.
Бандитите подкарват влака. Стигайки на избраното място, машината е спряна. Бандата нахлува в пощенските вагони и завързва чиновниците. Седем от торбите с пари не са взети, тъй като колите им се напълват. Цялата интервенция трае 40 минути.
Преди зазоряване обирджиите влизат във фермата и разтоварват колите. Там чуват по радиото известие за обира.
Рейнолдс подрежда на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите. Оказва се, че са ограбили 2 631 784 лири. Всеки получил своя дял.
Полицията попада на фермата седмица след почналото следствие. Само ден по-късно е задържан манипулаторът на семафорите Роджър Кордри. Съмнението върху него пада поради престъпното му минало и познанията за влаковете. В Лондон е задържан Чарли Уилсън, полицията оповестява, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, с цел да ги разпита.
Два дни по-късно тя прибира Бигс и го закарва за разпит в Скотланд Ярд. В пандиза Бедфорд той заварва Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като съпоставят историите си, те допускат, че са посочени като съучастници на Рейнолдс от незнаен изменник. Оказало се обаче, че във фермата са открити техни пръстови отпечатъци по бутилка кетчуп, по бирени шишета и няколко фигурки от играта Монополи.
Процесът стартира на 20 януари 1964 година в съда в Ейлсбъри. На 23 март съдът се отдръпва и след два дни взема решение, че всички обвинени са отговорни в интрига за грабеж, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди са открити за отговорни в грабеж, осъществен с принуждение.
1974 година президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън подава оставка поради аферата „ Уотъргейт”.
Аферата е обвързвана с президентската акция през 1972 година, когато републиканецът Ричард Никсън се кандидатира за втори 4-годишен мандат. Хора от предизборния му щаб се пробват да инсталират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „ Уотъргейт” във Вашингтон. Действията им обаче са разкрити от публицистите от „ Вашингтон пост” Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн.
На 27 юли 1974 година Конгресът на Съединени американски щати открива процедура на импийчмънт на избрания отново Никсън. Той не съумява да потвърди, че няма нищо общо с аферата, и подава оставка.
Той е единственият американски президент, който непринудено напуща поста. Конгресът на Съединени американски щати приема закон, с който се приключва следствието на делото и се не разрешава Никсън да бъде обект на друго следствие.
1989 година галактическата совалка „ Колумбия” е изстреляна в Космоса на петдневна загадка военна задача. Мисията е първа за совалката след злополуката на „ Чалънджър” през 1986 година До това време тя е подложена на цялостно модернизиране. По нея са направени 258 промени, сменени са 2390 броя от плочките, с които е термоизолирана извън, а тежестта и е увеличено с към 860 кг.
Стартът на задачата е сполучливо сбъднат на 8 август 1989 година със едно отсрочване от към 40 минути заради мъгла. Поради секретния темперамент на задачата не са известни доста детайлности към потребния товар. Знае се, че това са шпионските спътници за наблюдаване територията на Съюз на съветските социалистически републики. Първият е изведен към 7,5 часа след старта, а втория на 9 август.
По време на задачата се прави опит за проникването на радиация в човешкия череп по време на галактическите полети. Истинският череп е ситуиран в пластмасова матрица, и затрупан с реплика на 10 пласта тъкани, имитиращи човешки. В черепа са инсталирани стотици термо-луминисцентни сензори за отчитане на радиационните равнища на разнообразни пластове и дълбочини. Този опит се прави и по време на идващите две задачи, а черепът се намира в средата на совалката в долап за всичките три полета. По време на трите полета се съпоставят равнищата на радиация при разнообразни наклони на орбитата.
„ Колумбия” е първата галактическа совалка в орбиталната флотилия на НАСА. Совалката е летяла 28 пъти в Космоса, като сумарният й престой там е 300,74 денонощия, направила е 4808 обиколки към Земята и е прелетяла км.
2008 година открити са 29-те Летни олимпийски игри в Пекин. Избирането на Пекин за град хазаин се реализира на сесията на Международния олимпийски комитет на 13 юли 2001 година в Москва. Кандидатурата на Пекин побеждава Торонто, Истанбул, Париж и Осака. Една година преди сесията МОК отхвърля кандидатурите на Банкок, Кайро, Хавана, Куала Лумпур и Севиля като неспособни да провеждат олимпиада.
Още след първия рунд на гласоподаване Пекин е с доста гласове пред съперниците си. Най-близко е Торонто с 24 гласа разлика. Осака получава единствено шест гласа и е отстранена от конкуренцията. Така за последния втори рунд остават четири града. Пекин получава 56 гласа и печели семейството.
Официалната гала по откриването на игрите продължи над три часа и бе режисирана от известния кино експерт Чжан Имоу. Програмата включваше китайска опера, кунфу, дракони, воини и доста акробати, които пресъздадоха китайската просвета от древността до съвременни времена в тематиката: „ Цивилизация и хармония”.
В България:
1946 година признат е Закон за трудово активизиране на безделниците и празноскитащите. Законът е признат, макар митингите на към момента съществуващата съпротива и под благородния предтекст, че ще възвърне реда в следвоенна България.
На пръв взор трудовото активизиране е належащо, с цел да се спомогне възобновяване на засегнатата от войната страна. Законът задължава всички трудоспособни мъже сред 16 и 50 години и дами сред 16 и 45 години да работят, вместо да си губят времето в „ безделие”.
Мобилизираните са проведени в работни групи за безвъзмезден физически труд и изпращани на насилствена работа из страната, по обекти, определяни също от вътрешния министър. Една от първите мобилизирани групи се състои от 440 души от София. Хората, които са катeгоризирани като „ безделници” са натоварени със градежи на пътища, жп линии, язовири, здания, както и с работа в мини, кариери, заводи и други
На идната година към Закона излиза и Окръжно № 2410 (25 юли 1947 г.), в което се споделя: „ Особено неприятно усещане прави събитието, че постоянно се виждат здрави и работоспособни мъже и дами да подлагат ръка за лепта, когато при днешния трудов напредък (…) те имат цялостна опция да вложат своите сили в производството и с почтен и заслужен труд да изкарват прехраната си. Ето за какво, безусловно належащо е към такива лица да бъде прилаган Законът за трудово активизиране на безделниците и празноскитащите (…)”.
Същата година просията е неразрешена и с различен закон - този за публичното подкрепяне, където в чл.47 написа: „ Просията по цялата територия на страната под каквато и да била форма се не разрешава. Заловените лица в милостиня се въдворяват на местожителство”. Санкциите на нарушителите се дефинират от локалните административни и милиционерски управляващи, както и от регионалните началници по публичните грижи.
Прочетете още
Бразилецът Бартоломеу де Гусман, живеещ в Португалия, показва модел на въздухоплавателен уред. Той е първият, който изследва някои физически феномени и прави опити във въздухоплаването.
Въпреки това се смята, че първият модел на въздушния балон, изпълнен с парещ въздух, е основан от двамата братя Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие през 1782 година Техният балон се появява съвсем по едно и също време с балона, изпълнен с водород, който основава техния съотечественик, физикът Жак Александър Сезар Шарл.
1786 година французите Жак Балма и Мишел-Габриел Пакар покоряват връх Монблан (4807 м) и слагат началото на актуалния алпинизъм.
Планинският масив принадлежи към така наречен Савойски Алпи. Върхът се извисява на 4808 м. В сектора от 2440 м до най-високата точка първенецът е затрупан с ледена шапка, която тук-там доближава дебелина до 28 см. Монблан има голям брой глетчери, измежду които се откроява Мер дьо Глас на северния скат.
След първата експедиция на Балма и Пакар, на 18 юли 1861 година още трима катерачи нападат планинския масив и съумяват да изкачат Монблан. Това са Йохан Йозеф Бенет, Лесли Стефан и Ф.Ф.Тъкет. Така е развенчан митът за непревземаемата планина в този сектор. През 1821 година върхът е увековечен от художника Карл Густав Карус.
Любопитен факт е, че връх Монблан има две радикално разнообразни лица според от посоката, от която се следи. От север върхът е много объл и съвсем напълно образуван от глетчери. Гледан от южна страна, Монблан наподобява възвишен и непроходим с отвесни стени.
1815 година Наполеон I Бонапарт напуща вечно Франция, с цел да изтърпи изгнание на остров Света Елена, където умира. Той умира на 5 май 1821 година в 17.49 ч.
Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 година е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 година След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие открива надзор посредством завоевания или съюзи над съвсем цяла континентална Западна и Централна Европа до провалянето си в борбата на народите край Лайпциг, през октомври 1813 година Абдикира през 1814 година и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 година се завръща във Франция, където ръководи от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След борбата при Ватерло на 18 юни 1815 година
Наполеон е покорен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на британски транспортен съд – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 година, на борда на кораба „ Нортъмберленд”, някогашният император напуща Европа, съпровождан от девет кораба, с конвой от 3000 бойци, които ще го охраняват на Света Елена.
На 17 октомври 1815 година Наполеон идва в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е несъмнено просторната къща „ Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), ситуирана на 8 км от Джеймстаун.
Англичаните вършат всичко допустимо, с цел да създадат бягството на Бонапарт от острова невероятно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в продължение на шест километра. Около стената са сложени часови по подобен метод, че да могат да се виждат един различен. На върховете на близките хълмове са ситуирани други, които оповестяват със сигнални флагчета за всички дейности на Наполеон.
Отначало императорът разпорежда огромни очаквания на промяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на британския трон, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова буйна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 година
Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече лимитира свободата на императора: слага граници на разходките му, изисква от Наполеон да се демонстрира пред караулния офицер не по-малко от два пъти дневно, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този метод, Наполеон е жертван на безучастие - здравето му се утежнява, за което Наполеон и свитата му упрекват нездравословния климат на острова.
1876 година Томас Едисън патентова мимеографа, употребен като технология при циклостила.
Машината на Едисън се базира на метода на прекопирване на текст или други изображения, които са издълбани върху восъчна хартия посредством мастило. Оригиналът при машината на Едисон се слага хоризонтално.
Циклостилът обаче е патентован през 1891 година от австрийския инженер Давид Гестетнер и работи въз основата на метода, употребен от Томас Едисън в неговата машина мимеограф. Циклостилът е най-разпространената офис-машина за размножаване на текстове от края на 19 в. до 80-те години на 20 в. Тази технология беше бързо изместена от фотокопирната машина, заради несравнимо по-високото качество и улеснение при осъществяване на копирането.
При циклостила оригиналът върху восъчна хартия се окача върху тъпан и при всеки цялостен оборот на барабана се копира върху едно копие. Циклостилът е машина с релативно висока продуктивност, без значение от това, че въртенето на барабана най-често е ръчно. Технологията обаче не разрешава оригиналът да се употребява повторно със същото качество, защото в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.
1918 година стартира борбата за Амиен. Войските на Антантата настъпват против 20 немски дивизии за отбиване на немците от Амиенската дъга на Западния фронт.
Англо-френските военни сили доста превъзхождат немските. На сектора на пробива са съсредоточени над 500 танка и към 1000 самолета. Направен е пробив в немската защита западно от Амиен с ширина на фронта до 75 км и дълбочина 10-18 км.
Амиенската интервенция слага началото на военното проваляне на Германия в Първата международна война.
1929 година немският дирижабъл Граф Цепелин стартира околосветски полет. Той излетява от Лейкхърст, край Ню Йорк. С три междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) преодолява дистанцията от 34 000 км за 20 денонощия.
1956 година в мината Боа дю Казие става най-тежкият случай в историята на белгийската добивна индустрия. При пожар в мината умират 262 от намиращите се вътре 274 души.
Около половината от жертвите са италианци. По това време в белгийските мини работят към 47 000 италиански имигранти, които съставляват 30% от заетите в бранша.
Инцидентът в Боа дю Казие провокира въвеждането на по-строги регулации на сигурността на труда в Западна Европа и до понижаване на италианската емиграция в Белгия.
През 1967 година мината е закрита, а през днешния ден е превърната в музей, отдаден на повредата и на историята на въгледобива в региона на Шарлероа.
1963 година е осъществен така наречен „ Голям влаков обир” във Англия. От пощенски трен по линията Глазгоу-Лондон са откраднати 2,6 млн. паунда. Идеята за обира главният уредник Брус Ричард Рейнолдс получава в пандиза от съкилийник.
След като излиза от пандиза, разисква проекта със свои съучастници, известни като Югозападната тайфа. За своя дясна ръка Рейнолдс избира изискания Дъглас Гордън Гууди - добре облечен лондонски коафьор и апаш, който е прочут в престъпните среди със своя кураж и с хладнокръвието си.
Но бандата на Рейнолдс не разполага с задоволително хора, с цел да извърши удар от сходна големина. Затова притеглят и някогашния боксьор Роналд Бъстър Едуардс, тогава водач на Югоизточната тайфа и притежател на клуб по бокс. Той е непосредствен другар на Рейнолдс и Гууди. Ключова фигура в осъществяването на проекта става и букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той е приближен сътрудник на Рейнолдс. Четвъртият участник Роналд Бигс не взе участие в обмислянето на обира и в реалност има напълно дребна роля в него. Бигс е малък нарушител още от младежките си години. Бигс влиза в заверата, откакто Рейнолдс му загатва, че в случай че взе участие в един умислен удар, неговият дял ще е 40 000 лири. Именно Бигс намира Питър, който може да кара дизелови локомотиви.
Пощенският трен Глазгоу-Лондон се състои от 12 вагона. В първите два след дизеловия локомотив са транспортирани пари от най-различни банки в Шотландия. Благодарение на връзките с подземния свят са открити разписанието на пощенския трен по дати и часове, както и броят на чиновниците във влака. Тази информация Рейнолдс получава от собствен вътрешен човек, ирландец, който в никакъв случай не е оголен. Установено е, че най-вече пари са транспортирани след уикенда. Така е харесана датата 6 август, вторник.
Със задачата да спре влака на комфортно място за разтоварване на чувалите, без да буди съмнение, се заема Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. Той е кадърен електротехник и експерт по влаковете.
Като най-хубавото място за прекъсване е определен регионът, прочут като Лейтън Бъзард в Бедфордшир, където има два комфортни семафора надалеч от гари. Влакът би трябвало да премине там през нощта в 3.30 ч. На двата семафора Кордри взема решение да закрие зелената светлина с черна хартия, а с акумулатори и лампички на първия семафор да светне жълта светлина, а на втория - алена. Това ще принуди машинистът да премине дистанцията сред тях на дребна скорост и да закове пред втория семафор.
Планът изисква намирането на несъмнено леговище. То трябвало да бъде изолиран парцел наоколо до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира, и откъдето да могат да се разпилян, без да се опасяват да бъдат видяни. Избират порутената плантация Ледърслейд, намираща се в средата на малко фермерско населено място, на към 45 км от мястото, планувано за обира.
Наемат адвокатска къща и мним покупател, които да водят договаряния със притежателите на фермата. Но съдбовно след това се оказва, че не прикриват следите към себе си като подставени лица.
На 6 август всичките 13 души се събират във фермата. Докато чакат позвъняването за потегляне на влака, пият бира, играят на карти и на Монополи. Малко преди среднощ Гууди идва във фермата с неприятна вест - парите нямало да бъдат изпратени в тази нощ. Налагало се да чакат.
Следващата нощ идва известие, че парите са повече от всеки различен път. Обличат военни униформи и имитират, че са част от излязло на обучение военно поделение.
Екипът се разделя и заема авансово избраните си позиции, като навлича железничарски гащиризони. Прерязват телефонните жици на близката кутия за незабавни позвънявания, както и кабелите, които обслужват целия регион.
Рейнолдс афишира, че влакът идва и подправените светлини на семафорите са задействани. Три минути по-късно пощенският трен Глазгоу-Лондон понижава скоростта си и стопира тъкмо там, където мъжете чакат в тъмнината. Машинистът Дейв Уитби е първият човек, който се демонстрира от кабината. Според разпоредбите той се запътва към будката за незабавни позвънявания, с цел да получи указания. Едва установи, че телефонът не работи, когато е заловен от бандитите и закопчан с белезници.
Бандитите подкарват влака. Стигайки на избраното място, машината е спряна. Бандата нахлува в пощенските вагони и завързва чиновниците. Седем от торбите с пари не са взети, тъй като колите им се напълват. Цялата интервенция трае 40 минути.
Преди зазоряване обирджиите влизат във фермата и разтоварват колите. Там чуват по радиото известие за обира.
Рейнолдс подрежда на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите. Оказва се, че са ограбили 2 631 784 лири. Всеки получил своя дял.
Полицията попада на фермата седмица след почналото следствие. Само ден по-късно е задържан манипулаторът на семафорите Роджър Кордри. Съмнението върху него пада поради престъпното му минало и познанията за влаковете. В Лондон е задържан Чарли Уилсън, полицията оповестява, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, с цел да ги разпита.
Два дни по-късно тя прибира Бигс и го закарва за разпит в Скотланд Ярд. В пандиза Бедфорд той заварва Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като съпоставят историите си, те допускат, че са посочени като съучастници на Рейнолдс от незнаен изменник. Оказало се обаче, че във фермата са открити техни пръстови отпечатъци по бутилка кетчуп, по бирени шишета и няколко фигурки от играта Монополи.
Процесът стартира на 20 януари 1964 година в съда в Ейлсбъри. На 23 март съдът се отдръпва и след два дни взема решение, че всички обвинени са отговорни в интрига за грабеж, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди са открити за отговорни в грабеж, осъществен с принуждение.
1974 година президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън подава оставка поради аферата „ Уотъргейт”.
Аферата е обвързвана с президентската акция през 1972 година, когато републиканецът Ричард Никсън се кандидатира за втори 4-годишен мандат. Хора от предизборния му щаб се пробват да инсталират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „ Уотъргейт” във Вашингтон. Действията им обаче са разкрити от публицистите от „ Вашингтон пост” Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн.
На 27 юли 1974 година Конгресът на Съединени американски щати открива процедура на импийчмънт на избрания отново Никсън. Той не съумява да потвърди, че няма нищо общо с аферата, и подава оставка.
Той е единственият американски президент, който непринудено напуща поста. Конгресът на Съединени американски щати приема закон, с който се приключва следствието на делото и се не разрешава Никсън да бъде обект на друго следствие.
1989 година галактическата совалка „ Колумбия” е изстреляна в Космоса на петдневна загадка военна задача. Мисията е първа за совалката след злополуката на „ Чалънджър” през 1986 година До това време тя е подложена на цялостно модернизиране. По нея са направени 258 промени, сменени са 2390 броя от плочките, с които е термоизолирана извън, а тежестта и е увеличено с към 860 кг.
Стартът на задачата е сполучливо сбъднат на 8 август 1989 година със едно отсрочване от към 40 минути заради мъгла. Поради секретния темперамент на задачата не са известни доста детайлности към потребния товар. Знае се, че това са шпионските спътници за наблюдаване територията на Съюз на съветските социалистически републики. Първият е изведен към 7,5 часа след старта, а втория на 9 август.
По време на задачата се прави опит за проникването на радиация в човешкия череп по време на галактическите полети. Истинският череп е ситуиран в пластмасова матрица, и затрупан с реплика на 10 пласта тъкани, имитиращи човешки. В черепа са инсталирани стотици термо-луминисцентни сензори за отчитане на радиационните равнища на разнообразни пластове и дълбочини. Този опит се прави и по време на идващите две задачи, а черепът се намира в средата на совалката в долап за всичките три полета. По време на трите полета се съпоставят равнищата на радиация при разнообразни наклони на орбитата.
„ Колумбия” е първата галактическа совалка в орбиталната флотилия на НАСА. Совалката е летяла 28 пъти в Космоса, като сумарният й престой там е 300,74 денонощия, направила е 4808 обиколки към Земята и е прелетяла км.
2008 година открити са 29-те Летни олимпийски игри в Пекин. Избирането на Пекин за град хазаин се реализира на сесията на Международния олимпийски комитет на 13 юли 2001 година в Москва. Кандидатурата на Пекин побеждава Торонто, Истанбул, Париж и Осака. Една година преди сесията МОК отхвърля кандидатурите на Банкок, Кайро, Хавана, Куала Лумпур и Севиля като неспособни да провеждат олимпиада.
Още след първия рунд на гласоподаване Пекин е с доста гласове пред съперниците си. Най-близко е Торонто с 24 гласа разлика. Осака получава единствено шест гласа и е отстранена от конкуренцията. Така за последния втори рунд остават четири града. Пекин получава 56 гласа и печели семейството.
Официалната гала по откриването на игрите продължи над три часа и бе режисирана от известния кино експерт Чжан Имоу. Програмата включваше китайска опера, кунфу, дракони, воини и доста акробати, които пресъздадоха китайската просвета от древността до съвременни времена в тематиката: „ Цивилизация и хармония”.
В България:
1946 година признат е Закон за трудово активизиране на безделниците и празноскитащите. Законът е признат, макар митингите на към момента съществуващата съпротива и под благородния предтекст, че ще възвърне реда в следвоенна България.
На пръв взор трудовото активизиране е належащо, с цел да се спомогне възобновяване на засегнатата от войната страна. Законът задължава всички трудоспособни мъже сред 16 и 50 години и дами сред 16 и 45 години да работят, вместо да си губят времето в „ безделие”.
Мобилизираните са проведени в работни групи за безвъзмезден физически труд и изпращани на насилствена работа из страната, по обекти, определяни също от вътрешния министър. Една от първите мобилизирани групи се състои от 440 души от София. Хората, които са катeгоризирани като „ безделници” са натоварени със градежи на пътища, жп линии, язовири, здания, както и с работа в мини, кариери, заводи и други
На идната година към Закона излиза и Окръжно № 2410 (25 юли 1947 г.), в което се споделя: „ Особено неприятно усещане прави събитието, че постоянно се виждат здрави и работоспособни мъже и дами да подлагат ръка за лепта, когато при днешния трудов напредък (…) те имат цялостна опция да вложат своите сили в производството и с почтен и заслужен труд да изкарват прехраната си. Ето за какво, безусловно належащо е към такива лица да бъде прилаган Законът за трудово активизиране на безделниците и празноскитащите (…)”.
Същата година просията е неразрешена и с различен закон - този за публичното подкрепяне, където в чл.47 написа: „ Просията по цялата територия на страната под каквато и да била форма се не разрешава. Заловените лица в милостиня се въдворяват на местожителство”. Санкциите на нарушителите се дефинират от локалните административни и милиционерски управляващи, както и от регионалните началници по публичните грижи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ