Почитаме Св. Марина
17 юли е денят, в който православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина. Светицата е родена в Антиохия Писидийска и е била щерка на сановник идолопоклонник. Едва 16-годишна е била убита страдалчески.
Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Народът ги наричал " горещници ” и се чествали в чест на огнената слънчева буря. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.
В българските национални вярвания Св. Марина символизира небесния огън. Тя е настойничка на жътвата, нивите и сеитбите.
Иконописният канон я изобразява на престол, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.
Празникът на светицата е в третия ден от така наречен " горещници ”. Дните са отдадени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.
Св. Марина се уважава и като настойничка на брака, водите и Южното Черноморие.
Какво се прави:
На 17 юли се пали новият жив огън и се прескача за здраве, а от него се отная у дома за благодат. В остарели времен огънят се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. Те отивали денем в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, до момента в който пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, заболяванията и зловредните инсекти.
Жените месят питки, които мажат щедро с мед. Раздават се на близки, съседи и познати за здраве на стопанина, да му е противоречив и рентабилен занаятът.
Какво не се прави: Знае се, че каквото и да се създаде в тези дни, ще изгори
Не се стартират ръкоделия
Не се купуват нови движимости
Днес не се върви пеш.
Според остаряло вярване св. Марина имала лечителски качества
Св. Марина постоянно е изобразявана като победителка на дявола. Казват, че тя посещава сънищата на хора, които имат вяра в нея, пророкува или дава препоръки какво да се направи, с цел да се спасят вярващите от заболявания и несгоди.
В доста от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води, чиито сили се усилват в деня на светицата.
В Странджа, Родопите и по поречието на р.Струма светицата е известна като стопанка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.
Хора с очни проблеми, ходели на извор или река наоколо до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която считали за лековите и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от облеклата си, с цел да остане там заболяването.
Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в нея няма да боледува през цялата година.
Започват седенките, изпълнени с вълшебства за обич.
Кой чества през днешния ден?
На Маринден празнуваи всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии
Имен ден е на хората, носещи имената Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо и сродни.
На света Марина е и празникът на Созопол.
Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Народът ги наричал " горещници ” и се чествали в чест на огнената слънчева буря. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.
В българските национални вярвания Св. Марина символизира небесния огън. Тя е настойничка на жътвата, нивите и сеитбите.
Иконописният канон я изобразява на престол, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.
Празникът на светицата е в третия ден от така наречен " горещници ”. Дните са отдадени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.
Св. Марина се уважава и като настойничка на брака, водите и Южното Черноморие.
Какво се прави:
На 17 юли се пали новият жив огън и се прескача за здраве, а от него се отная у дома за благодат. В остарели времен огънят се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. Те отивали денем в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, до момента в който пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, заболяванията и зловредните инсекти.
Жените месят питки, които мажат щедро с мед. Раздават се на близки, съседи и познати за здраве на стопанина, да му е противоречив и рентабилен занаятът.
Какво не се прави: Знае се, че каквото и да се създаде в тези дни, ще изгори
Не се стартират ръкоделия
Не се купуват нови движимости
Днес не се върви пеш.
Според остаряло вярване св. Марина имала лечителски качества
Св. Марина постоянно е изобразявана като победителка на дявола. Казват, че тя посещава сънищата на хора, които имат вяра в нея, пророкува или дава препоръки какво да се направи, с цел да се спасят вярващите от заболявания и несгоди.
В доста от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води, чиито сили се усилват в деня на светицата.
В Странджа, Родопите и по поречието на р.Струма светицата е известна като стопанка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.
Хора с очни проблеми, ходели на извор или река наоколо до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която считали за лековите и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от облеклата си, с цел да остане там заболяването.
Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в нея няма да боледува през цялата година.
Започват седенките, изпълнени с вълшебства за обич.
Кой чества през днешния ден?
На Маринден празнуваи всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии
Имен ден е на хората, носещи имената Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо и сродни.
На света Марина е и празникът на Созопол.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ