Хвърковати чети набират кандидат-студенти
- 17 висши учебни заведения и 2 компании вземат участие в кандидатстудентската борса в Пловдив, за какво студентите са толкоз малко?
- Има отлив на участници и на студенти. От една страна, е демографският проблем, от друга - че най-добре квалифицираните отпътуват в чужбина. В непознатите университети в Европа обаче също има отлив и те преразглеждат изискванията -предлагат стипендии, облекчения, примамки. Това понижава броя на студентите при нас. Надяваме се да не е вечно. Надяваме се идващите генерации да са с по-голяма бройка и по-голяма част от тях да са образовани. Защото другият проблем на българското обучение е, че огромната част от децата до 18 година не са добре образовани, а доста от тях са напряко необразовани.
И в тази акция местата във вузовете ще са повече от зрелостниците. Почти всички висши учебни заведения вземат ограничения, като пращат хвърковати чети по областите. Обикалят междинните учебни заведения, които дават обучение в дадена област. Аграрният университет влиза в селскостопанските гимназии, АМТИИ - в учебни заведения по изкуства.
- Има ли нови шлагери измежду специалностите?
- IT специалностите и медицината притеглят най-хубавите студенти, тъй като дават опция за постоянна работа. IT секторът заплаща най-високите заплати. С медицината не е по този начин, само че пък с такава тапия може да се практикува в други европейски страни, като Англия, Германия, Дания, където заплатата е 10 пъти по-висока.
Ако приказваме за огромен напор, той е към специалности, в които образованието се получава относително елементарно - логика на психиката, стопанска система, социология, само че с тях след това по-трудно се намира работа. Не е толкоз атрактивно инженерното обучение, въпреки че страната усеща недостига на такива фрагменти и се кани да дава стипендии. Отливът от точните науки би трябвало да бъде спрян, другояче отиваме към африканските страни.
- Има ли смяна в държанието на кандидат-студента, по какво
избира?
- Тези, които имат съществени планове, са доста прагматични. Те се интересуват от практиките и от обмените по стратегия „ Еразъм+ ”. Това са благоприятни условия човек да усъвършенства знанията си, езиковите благоприятни условия и да сътвори контакти, които да му оказват помощ след това да се осъществя зад граница.
- Има отлив на участници и на студенти. От една страна, е демографският проблем, от друга - че най-добре квалифицираните отпътуват в чужбина. В непознатите университети в Европа обаче също има отлив и те преразглеждат изискванията -предлагат стипендии, облекчения, примамки. Това понижава броя на студентите при нас. Надяваме се да не е вечно. Надяваме се идващите генерации да са с по-голяма бройка и по-голяма част от тях да са образовани. Защото другият проблем на българското обучение е, че огромната част от децата до 18 година не са добре образовани, а доста от тях са напряко необразовани.
И в тази акция местата във вузовете ще са повече от зрелостниците. Почти всички висши учебни заведения вземат ограничения, като пращат хвърковати чети по областите. Обикалят междинните учебни заведения, които дават обучение в дадена област. Аграрният университет влиза в селскостопанските гимназии, АМТИИ - в учебни заведения по изкуства.
- Има ли нови шлагери измежду специалностите?
- IT специалностите и медицината притеглят най-хубавите студенти, тъй като дават опция за постоянна работа. IT секторът заплаща най-високите заплати. С медицината не е по този начин, само че пък с такава тапия може да се практикува в други европейски страни, като Англия, Германия, Дания, където заплатата е 10 пъти по-висока.
Ако приказваме за огромен напор, той е към специалности, в които образованието се получава относително елементарно - логика на психиката, стопанска система, социология, само че с тях след това по-трудно се намира работа. Не е толкоз атрактивно инженерното обучение, въпреки че страната усеща недостига на такива фрагменти и се кани да дава стипендии. Отливът от точните науки би трябвало да бъде спрян, другояче отиваме към африканските страни.
- Има ли смяна в държанието на кандидат-студента, по какво
избира?
- Тези, които имат съществени планове, са доста прагматични. Те се интересуват от практиките и от обмените по стратегия „ Еразъм+ ”. Това са благоприятни условия човек да усъвършенства знанията си, езиковите благоприятни условия и да сътвори контакти, които да му оказват помощ след това да се осъществя зад граница.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ