В памет на Румен Стоманярски
17 октомври 2019 година
На днешния ден, преди 14 години, ненадейно от този свят си отиде обичаният кмет на Враца РУМЕН СТОМАНЯРСКИ.
В оня студен октомврийски ден в цяла Враца нямаше и филиз рязан цвят… Врачани се прощаваха с Румен… И той остана вечно тук…
Някак закономерно мислите за Румен Стоманярски се преплитат с чутовните борби за кметското място в този момент. Един незадълбочен взор обратно разкрива какъв брой доста неща могат да се създадат за града без да е държавното управление от твоята партия, без европроекти, без доста звук и парвенющина. Вероятно би трябвало да се напомни на врачани, че театърът и филхармонията не бяха закрити в края на 90-те посредством точно на намесата на Румен Стоманярски. Рогозенското богатство се „ завърна вкъщи “ /в Регионалния исторически музей/ с помощта на Румен Стоманярски. А централната пешеходна зона и централният площад „ Христо Ботев “ бяха изцяло актуализирани не със средства от Европейския съюз, а със личен финансов запас на община Враца. За футболния тим даже няма смисъл да отваряме дума – феновете-ветерани знаят за какво. Редно е да напомним за останалите надалеч времена, в които кметът Румен Стоманярски залагаше в банка фамилното жилище, с цел да обезпечи заплати на лекари и учители. В сложните години Румен Стоманярски застана на страната на развиването, на страната на тези, които обичаха родния град и хората му. Настояваше да запазим разликите си, само че да загърбим омразата! Търсеше пътища към човешката наслада и болежка, към по-добрия утринен ден. Мнозина си спомнят какъв брой необятно скроен, търпелив и уважителен към хората беше Румен Стоманярски. Той беше надълбоко хуманен и постоянно доброжелателен в неспокойното ни ежедневие. Учеше ни, че би трябвало да се поддържаме и почитаме макар политическите си пристрастия. Обичаше хората и те му отвръщаха с същинска човешка любов.
Затова, когато оттук-оттам се чуват екзалтирани венцехваления и заклинания кой е най-хубавия кмет на Враца, си спомнете, че животът НЕ Е и в никакъв случай няма да бъде стеснен в една партия, както и да се назовава тя. Той е доста повече и се показва в това – да останеш образец за почтеност, честност и любов към хората!
И постоянно ще изтъквам казаното от Венелин Узунов - три мандата кмет на община Разград и ръководител на Националното съдружие на общините в България:
"Румене, в случай че всеки, на който си оказал помощ, в случай че всеки, на който си се усмихнал, в случай че всеки, който откровено те обичаше, постави единствено едно цвете на гроба ти, ще се получи камара от цветя, по-висока от Врачанския Балкан! "
Поклон!
Валя Кръстева
На днешния ден, преди 14 години, ненадейно от този свят си отиде обичаният кмет на Враца РУМЕН СТОМАНЯРСКИ.
В оня студен октомврийски ден в цяла Враца нямаше и филиз рязан цвят… Врачани се прощаваха с Румен… И той остана вечно тук…
Някак закономерно мислите за Румен Стоманярски се преплитат с чутовните борби за кметското място в този момент. Един незадълбочен взор обратно разкрива какъв брой доста неща могат да се създадат за града без да е държавното управление от твоята партия, без европроекти, без доста звук и парвенющина. Вероятно би трябвало да се напомни на врачани, че театърът и филхармонията не бяха закрити в края на 90-те посредством точно на намесата на Румен Стоманярски. Рогозенското богатство се „ завърна вкъщи “ /в Регионалния исторически музей/ с помощта на Румен Стоманярски. А централната пешеходна зона и централният площад „ Христо Ботев “ бяха изцяло актуализирани не със средства от Европейския съюз, а със личен финансов запас на община Враца. За футболния тим даже няма смисъл да отваряме дума – феновете-ветерани знаят за какво. Редно е да напомним за останалите надалеч времена, в които кметът Румен Стоманярски залагаше в банка фамилното жилище, с цел да обезпечи заплати на лекари и учители. В сложните години Румен Стоманярски застана на страната на развиването, на страната на тези, които обичаха родния град и хората му. Настояваше да запазим разликите си, само че да загърбим омразата! Търсеше пътища към човешката наслада и болежка, към по-добрия утринен ден. Мнозина си спомнят какъв брой необятно скроен, търпелив и уважителен към хората беше Румен Стоманярски. Той беше надълбоко хуманен и постоянно доброжелателен в неспокойното ни ежедневие. Учеше ни, че би трябвало да се поддържаме и почитаме макар политическите си пристрастия. Обичаше хората и те му отвръщаха с същинска човешка любов.
Затова, когато оттук-оттам се чуват екзалтирани венцехваления и заклинания кой е най-хубавия кмет на Враца, си спомнете, че животът НЕ Е и в никакъв случай няма да бъде стеснен в една партия, както и да се назовава тя. Той е доста повече и се показва в това – да останеш образец за почтеност, честност и любов към хората!
И постоянно ще изтъквам казаното от Венелин Узунов - три мандата кмет на община Разград и ръководител на Националното съдружие на общините в България:
"Румене, в случай че всеки, на който си оказал помощ, в случай че всеки, на който си се усмихнал, в случай че всеки, който откровено те обичаше, постави единствено едно цвете на гроба ти, ще се получи камара от цветя, по-висока от Врачанския Балкан! "
Поклон!
Валя Кръстева
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ