Те вече не се понасят, но ни дадоха 17 ноември!
17 ноември 1999-а. За българския екскурзовод Димо Атанасов това е един съвсем елементарен работен ден. Той развежда българска група туристи из забележителностите на Париж. Днес обаче екскурзията включва и още нещо - посещаване на " Парк де Пренс " за квалификацията Франция - България. Това ще бъде първият мач в живота на Димо.
Без да подозира, той записва с камерата си едни страхотни любителски фрагменти от един от най-великите мачове на българския народен тим по футбол...
И в този момент, 29 години по-късно, не ви ли побиват тръпки, когато гледате записа с гола на Емил Костадинов в 90-ата минута на " Парк де Пренс "? Това е голът на головете в българския футбол! 29 години по-късно българският футбол не е същият. Световният футбол също не същият. Нищо не е същото.
И връзките сред героите на българския футбол не са същите.
Историята към оня именит мач в Париж е разказана от дълго време и всеки футболен почитател знае в общи линии най-важните елементи. Нищо обаче не ни пречи да се върнем за малко още веднъж в онази вечер. България още няма бронзови медали, французите са с единия крайник в САЩ`94 и към момента не са ставали международни първенци. Ходът на историята обаче ще бъде изменен.
Всъщност по това време французите към този момент знаят, че не сме инцидентен тим. На 9 септември 1992 година бием " петлите " с 2:0 на " Васил Левски ". На пистата след срещата Христо Стоичков, който по това време е любимец за " Златната топка ", декларира, че съгласно него на финалите в Съединени американски щати ще се класират точно България и Франция.
Репортерът на Българска национална телевизия пита облечения с фланелката на Базил Боли Ицо дали е дал прошка на българската аудитория освиркванията от края на предните квалификации. " Стадион " Васил Левски " не е " Камп Ноу ". Простихте ли на почитателите? ", пита журналистът. " На някои съм им дал прошка, само че на други не съм им дал прошка. Това си е за тяхна сметка ", отсича Камата.
До края на квалификационните борби за САЩ`94 в нашия лагер протестите никнат като гъби. 4-5 играчи от състава на Димитър Пенев отхвърлят в разнообразни моменти да играят с националната фланелка, а Любо Пенев влиза в изострен спор с публицистите преди мача с Финландия.
В резултат на това на другия ден родната преса, като се изключи един от водещите вестници, отразява успеха с 2:0 над скандинавците с по един ред. " Хората ги интересува квалификационния мач, а не какви кавги има сред публицистите и футболистите ", показват мнението си от въпросното издание, предало четата на пишещите братя.
Много мощният ход на Стратега. Две седмици преди историческия дуел във френската столица Пената и момчетата му напущат родината и отиват на лагер в Германия. Изолацията идва повече от добре за " лъвовете ", които се откъсват от напрежението, което ги преследва на всяка крачка в " Бояна ". В градчето Грюндерг нашите упражняват при цялостно успокоение, което обаче е нарушено от нахълтал публицист от авторитетния вестник " Екип ". Франсето желае да интервюира Стоичков и Боби Михайлов, само че и двамата му отхвърлят.
На лагера Боби носи със себе си видеокасета с попадения на Жан-Пиер Папен, която гледа няколко пъти в опит да опознае до край головия фасон на звездата на " петлите ". Вечерта преди тръгването за Франция идва най-големият проблем.
Изведнъж се оказва, че две от нашите най-големи звезди - Емо Костадинов и Любослав Пенев, нямат френски визи. " Е, по какъв начин без тях? Трябва да измислим нещо ", ядосва се Пената. Решението се крие в някогашния халф на Тракия и ЦСКА Георги Георгиев. По това време Гецата е съотборник на Боби Михайлов в Мюлуз, като точно вратарят измисля проекта. Градът на р. Ил е покрай френската граница с Германия, а в същото време Георгиев е известно лице измежду локалните ентусиасти. Затова точно той е претрупан със задачата да прекара с кола незаконно Коща и " Ел Голеадор " през границата.
" Намерихме безмитна зона, където контролът беше по-свободен. Минахме си обикновено. Митничарите ни познаваха, тъй като бяхме известни футболисти. Така и не се сетиха да ни ревизират визи, паспорти и така нататък Те просто в никакъв случай не можеха да позволен, че ще създадем сходно нещо. Кой от тях е мислил, че можем да вкараме хора без документи ", спомня си Гецата.
Досущ като във филм за Джеймс Бонд в късния следобяд на понеделник пловдивчанинът чака Емо и Любо, които са докарани с мерцедес от международника на БФС Христо Йосифов.
" Чаках ги на една бензиностанция до един мост при границата. Седях сгънат в колата и пушех цигара след цигара ", прибавя към описа тогавашният техничар.
Гецата взима двамата си някогашни сътрудници от ЦСКА и откакто прави благи очи на митничарите отпрашва за Мюлуз. От БФС дават експлицитна директива на Емо и Любо да не си демонстрират носа на улицата, тъй като някой може да ги разпознае, само че Гецата ги води в ресторант " Тур д`Юроп ", където ги черпи по чаша вино.
На сутринта бъдещият екзекутор на Франция и неговият помощник отиват с Георгиев на летището и чакат вътрешен полет до Париж. И тук още веднъж обстановката става напечена. Французите вземат решение да обединят пасажерите до френската столица от Мюлуз с тези от Базел, което към този момент прави полета интернационален, а контролът при интернационалните линии е много по-сериозен - там преглеждат за виза.
" Емо и Любо като цялостни непукисти демонстрираха работните си визи от Португалия и Испания ", спомня си още Гецата. Митничарят обаче се оказва другар на родния 007. Благоразположеният французин като на смешка пуска националите да се качат на самолета за Париж без да сигнализира за казуса. На другия ден той гледа мача на дивана в дома на Георгиев. Няколко дни по-късно пък българинът майтапи крепко треньора си Бернар Женжини, извадил Михайлов от състава на Мюлуз в месеца преди срещата на " Парк де Пренс ".
Вече в Париж Коща и Любо се причислят към " трикольорите ". Преди това обаче българските публицисти виждат, че нападателите на Порто и Валенсия ги няма измежду пристигналата от Германия делегация. Димитър Пенев успокоява нещата без да му мигне окото: " Всичко е наред. Емо и Любо идват с различен полет ".
Нашите отсядат в суперлуксозния хотел " Трианон палас " във Версай, като френските медии се чудят от кое място източноевропейците имат толкоз пари, с цел да си разрешат подобен лукс. " На формалния обяд още веднъж ни питаха. Ние им казахме, че освен имаме пари за хотела, само че и ще им платим разноските да ни гледат на международното в Америка. На френския сътрудник Жан Фурниер-Фаяр му увисна челюстта като чу ", свидетелства тогавашният президент на БФС Валентин Михов.
В сряда сутринта във френската преса излизат фотоси на нашите пред " Трианон палас ". На една от тях са Стоичков, Пенев, Костадинов и Краси Балъков, а заглавието на материала гласи: " Ето ги четиримата терористи от Изтока ". В изявление пред французите Камата се демонстрира като добър оракул. " Ще е най-хубаво да ви бием с гол в последната минута ", заканва се Ицо.
Идва мачът. Домакините се объркват и изсвирват два пъти химна ни. В интерес на истината срещата на " Парк де Пренс " не свети с някакви други достолепия с изключение на трите гола. Почти няма удари към двамата вратари, а играта се води най-вече в центъра. На анализа преди началото Пената хвърля една от паметните си реплики: " Кременлиев, ти си с №11. Златков, ти ще пазиш Кантона ".
В 32-ата минута точно Ерик Кантона, който е с №11, е изведен на голова позиция от Папен и пронизва Михайлов. Бързо-бързо България изравнява. Балъков центрира меко от корнер и Костадинов с прекрасен удар с глава прави 1:1. Интересно е, че в изявление на Златни пясъци през лятото на 1992 година Емо отбелязва, че би трябвало да усъвършенства играта си с глава и завършващия си удар. Явно до 17 ноември 1993 година крилото към този момент е извършил тази си задача.
Всеки от нас помни 90-ата минута и фразата " Господ е българин ". Един момент за вечността, както написа " Франс Футбол " на фотографията с изстрела на " свети " Емил. В горната част на фотографията с насладата на нашите пък написа " In memoriam ". Друго паметно френско заглавие е: " Класирахме се за… Мондиал`98 ". Стоичков пък е още по-безпощаден. " Французите са петли с кокоши глави ", споделя бъдещият голмайстор на САЩ`94.
Без да подозира, той записва с камерата си едни страхотни любителски фрагменти от един от най-великите мачове на българския народен тим по футбол...
И в този момент, 29 години по-късно, не ви ли побиват тръпки, когато гледате записа с гола на Емил Костадинов в 90-ата минута на " Парк де Пренс "? Това е голът на головете в българския футбол! 29 години по-късно българският футбол не е същият. Световният футбол също не същият. Нищо не е същото.
И връзките сред героите на българския футбол не са същите.
Историята към оня именит мач в Париж е разказана от дълго време и всеки футболен почитател знае в общи линии най-важните елементи. Нищо обаче не ни пречи да се върнем за малко още веднъж в онази вечер. България още няма бронзови медали, французите са с единия крайник в САЩ`94 и към момента не са ставали международни първенци. Ходът на историята обаче ще бъде изменен.
Всъщност по това време французите към този момент знаят, че не сме инцидентен тим. На 9 септември 1992 година бием " петлите " с 2:0 на " Васил Левски ". На пистата след срещата Христо Стоичков, който по това време е любимец за " Златната топка ", декларира, че съгласно него на финалите в Съединени американски щати ще се класират точно България и Франция.
Репортерът на Българска национална телевизия пита облечения с фланелката на Базил Боли Ицо дали е дал прошка на българската аудитория освиркванията от края на предните квалификации. " Стадион " Васил Левски " не е " Камп Ноу ". Простихте ли на почитателите? ", пита журналистът. " На някои съм им дал прошка, само че на други не съм им дал прошка. Това си е за тяхна сметка ", отсича Камата.
До края на квалификационните борби за САЩ`94 в нашия лагер протестите никнат като гъби. 4-5 играчи от състава на Димитър Пенев отхвърлят в разнообразни моменти да играят с националната фланелка, а Любо Пенев влиза в изострен спор с публицистите преди мача с Финландия.
В резултат на това на другия ден родната преса, като се изключи един от водещите вестници, отразява успеха с 2:0 над скандинавците с по един ред. " Хората ги интересува квалификационния мач, а не какви кавги има сред публицистите и футболистите ", показват мнението си от въпросното издание, предало четата на пишещите братя.
Много мощният ход на Стратега. Две седмици преди историческия дуел във френската столица Пената и момчетата му напущат родината и отиват на лагер в Германия. Изолацията идва повече от добре за " лъвовете ", които се откъсват от напрежението, което ги преследва на всяка крачка в " Бояна ". В градчето Грюндерг нашите упражняват при цялостно успокоение, което обаче е нарушено от нахълтал публицист от авторитетния вестник " Екип ". Франсето желае да интервюира Стоичков и Боби Михайлов, само че и двамата му отхвърлят.
На лагера Боби носи със себе си видеокасета с попадения на Жан-Пиер Папен, която гледа няколко пъти в опит да опознае до край головия фасон на звездата на " петлите ". Вечерта преди тръгването за Франция идва най-големият проблем.
Изведнъж се оказва, че две от нашите най-големи звезди - Емо Костадинов и Любослав Пенев, нямат френски визи. " Е, по какъв начин без тях? Трябва да измислим нещо ", ядосва се Пената. Решението се крие в някогашния халф на Тракия и ЦСКА Георги Георгиев. По това време Гецата е съотборник на Боби Михайлов в Мюлуз, като точно вратарят измисля проекта. Градът на р. Ил е покрай френската граница с Германия, а в същото време Георгиев е известно лице измежду локалните ентусиасти. Затова точно той е претрупан със задачата да прекара с кола незаконно Коща и " Ел Голеадор " през границата.
" Намерихме безмитна зона, където контролът беше по-свободен. Минахме си обикновено. Митничарите ни познаваха, тъй като бяхме известни футболисти. Така и не се сетиха да ни ревизират визи, паспорти и така нататък Те просто в никакъв случай не можеха да позволен, че ще създадем сходно нещо. Кой от тях е мислил, че можем да вкараме хора без документи ", спомня си Гецата.
Досущ като във филм за Джеймс Бонд в късния следобяд на понеделник пловдивчанинът чака Емо и Любо, които са докарани с мерцедес от международника на БФС Христо Йосифов.
" Чаках ги на една бензиностанция до един мост при границата. Седях сгънат в колата и пушех цигара след цигара ", прибавя към описа тогавашният техничар.
Гецата взима двамата си някогашни сътрудници от ЦСКА и откакто прави благи очи на митничарите отпрашва за Мюлуз. От БФС дават експлицитна директива на Емо и Любо да не си демонстрират носа на улицата, тъй като някой може да ги разпознае, само че Гецата ги води в ресторант " Тур д`Юроп ", където ги черпи по чаша вино.
На сутринта бъдещият екзекутор на Франция и неговият помощник отиват с Георгиев на летището и чакат вътрешен полет до Париж. И тук още веднъж обстановката става напечена. Французите вземат решение да обединят пасажерите до френската столица от Мюлуз с тези от Базел, което към този момент прави полета интернационален, а контролът при интернационалните линии е много по-сериозен - там преглеждат за виза.
" Емо и Любо като цялостни непукисти демонстрираха работните си визи от Португалия и Испания ", спомня си още Гецата. Митничарят обаче се оказва другар на родния 007. Благоразположеният французин като на смешка пуска националите да се качат на самолета за Париж без да сигнализира за казуса. На другия ден той гледа мача на дивана в дома на Георгиев. Няколко дни по-късно пък българинът майтапи крепко треньора си Бернар Женжини, извадил Михайлов от състава на Мюлуз в месеца преди срещата на " Парк де Пренс ".
Вече в Париж Коща и Любо се причислят към " трикольорите ". Преди това обаче българските публицисти виждат, че нападателите на Порто и Валенсия ги няма измежду пристигналата от Германия делегация. Димитър Пенев успокоява нещата без да му мигне окото: " Всичко е наред. Емо и Любо идват с различен полет ".
Нашите отсядат в суперлуксозния хотел " Трианон палас " във Версай, като френските медии се чудят от кое място източноевропейците имат толкоз пари, с цел да си разрешат подобен лукс. " На формалния обяд още веднъж ни питаха. Ние им казахме, че освен имаме пари за хотела, само че и ще им платим разноските да ни гледат на международното в Америка. На френския сътрудник Жан Фурниер-Фаяр му увисна челюстта като чу ", свидетелства тогавашният президент на БФС Валентин Михов.
В сряда сутринта във френската преса излизат фотоси на нашите пред " Трианон палас ". На една от тях са Стоичков, Пенев, Костадинов и Краси Балъков, а заглавието на материала гласи: " Ето ги четиримата терористи от Изтока ". В изявление пред французите Камата се демонстрира като добър оракул. " Ще е най-хубаво да ви бием с гол в последната минута ", заканва се Ицо.
Идва мачът. Домакините се объркват и изсвирват два пъти химна ни. В интерес на истината срещата на " Парк де Пренс " не свети с някакви други достолепия с изключение на трите гола. Почти няма удари към двамата вратари, а играта се води най-вече в центъра. На анализа преди началото Пената хвърля една от паметните си реплики: " Кременлиев, ти си с №11. Златков, ти ще пазиш Кантона ".
В 32-ата минута точно Ерик Кантона, който е с №11, е изведен на голова позиция от Папен и пронизва Михайлов. Бързо-бързо България изравнява. Балъков центрира меко от корнер и Костадинов с прекрасен удар с глава прави 1:1. Интересно е, че в изявление на Златни пясъци през лятото на 1992 година Емо отбелязва, че би трябвало да усъвършенства играта си с глава и завършващия си удар. Явно до 17 ноември 1993 година крилото към този момент е извършил тази си задача.
Всеки от нас помни 90-ата минута и фразата " Господ е българин ". Един момент за вечността, както написа " Франс Футбол " на фотографията с изстрела на " свети " Емил. В горната част на фотографията с насладата на нашите пък написа " In memoriam ". Друго паметно френско заглавие е: " Класирахме се за… Мондиал`98 ". Стоичков пък е още по-безпощаден. " Французите са петли с кокоши глави ", споделя бъдещият голмайстор на САЩ`94.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ