Господ е Българин: Да си спомним митичния 17 ноември 1993
17 ноември 1993 година Най-великият миг в историята на българския футбол. Или най-малко мигът, който сложи началото на приказката в Съединени американски щати на идващото лято, която накара милиони българи да се прегръщат по улиците като обезумели, да се радват, да скачат и за момент да не помнят, че живеят в страна, в която комунизмът сякаш си беше отишъл, само че не напълно...
Датата е фундаментална във футболната митология на България. В този есенен ден на 1993 лъвовете победиха Франция посред Париж и се класираха за Световното в Съединени американски щати. Кинжалният удар на Емил Костадинов в последната минута даде началото на всенародни тържества.
Изминаха 26 години от този миг, само че споменът за него не избледнява. Драмата, вълнението, еуфорията в този мач на „ Парк де Пренс “ сякаш надминава всички други велики футболни моменти на националния тим. Дори четвъртото място в Съединени американски щати. Малцина към този момент помнят датите на успехите над Аржентина и Германия, само че 17 ноември е паметен.
Два гола на „ Екзекутора на петлите “ донесоха неистова наслада на цяла България, след което всички заговориха за тима, воден от Димитър Пенев. Нека си напомним какво се случи тогава:
Скандали и протести преди „ Парк де пренс ”
Днес се навършват 26 години от историческия мач Франция – България на „ Парк де пренс ”. Всичко към и за този доста популярен миг в историята на футбола ни е написано и казано. След толкоз години, малко на брой към този момент си спомнят, че седмици преди този мач футболът ни и съответно националният тим са обзети от кавги, които рискуват да провалят класирането ни на международното състезание в Америка.
Бойкотът на „ Левски ”
По това време „ Левски ” е несъмнено най-силният тим у нас. Само две седмици преди мача в Париж „ Левски ” отстранява от Шампионската лига шотландския „ Глазгоу рейнджърс ”, който същата година играе полуфинал в КЕШ. „ Левски ” е мощен, само че мощните позиции в БФС се държат така наречен „ Пловдивски брокери ”, които са притежатели на „ Ботев ” (Пд). През
пролетта на същата година в Пловдив се играе абсурден полуфинал за Купата на България сред „ Ботев ” и „ Левски ”, който пловдивчани печелят с 3:0 и се класират на край. През есента босът на „ Левски ” желае отсрочване на мача с „ Ботев ”, защото шестима национали са играли против Австрия. БФС обаче отхвърля и от „ Левски ” са гневни – нито един футболист на отбора няма да играе за националния. Отделно Наско Сираков води своя борба и желае титулярно място в отбора на Пенев. Тогава още веднъж се намесва Стратега и той потушава напрежението. Той събира футболистите на „ Левски ” и им споделя: Ако желаете да играете в чужбина, елате в националния. В последна сметка заканите за протест си остават единствено закани, само че самият Сираков отхвърля да пътува за мача във Франция, макар че е включен в състава.
Готвеното уволняване на Пенев
Развитието на битката в групата не дава на нашите съвсем никакъв късмет да се класират за международното състезание. „ Петлите ” са водачи и съществени любимци досега, в който не вършат тъждество при гостуването си на Швеция. „ Аз гледах този мач – споделя Димитър Пенев. - Много хора ме упрекнаха, че съм оставил тима без треньор, а съм тръгнал да виждам противника. Аз обаче видях в този мач, че французите имат проблеми. Те имаха състав от огромни футболисти – Жинола, Блан, Кантона, Дешан, само че нещо в тима им куцаше. ” България бие Австрия, а по същото време Израел хвърля бомбата и бие французите в Париж. Това ни отваря късмет, в случай че победим Франция, да се класираме. Никой обаче не има вяра в това, още по-малко служителите в БФС. По коридорите на централата стартира да се приказва, че времето на Пенев е изтекло и би трябвало да му се търси заместител. Най-много натискат точно „ брокерите ”, които бързат да наложат собствен човек отпред на тима. Против е президентът на БФС Валентин Михов, който твърдо държи Стратега да изкара най-малко квалификациите.
„ Истината е, че имаше хора в БФС, които ми търсеха цаката – спомня си Пенев. - Дори на конференцията преди мача с Франция един публицист ми сподели: „ Пена, кажи състава, тя твоята е ясна. ” Тогава обаче получих поддръжка и от Валентин Михов, и дори от президента на България Жельо Желев. Заминахме за Германия, с цел да не четем и слушаме непрекъснато тук по какъв начин ни сменят, махат и други такива. Това се оказа доста значимо за успеха. ”
Любо Пенев и медиите, бягството на Стоичков
По време на квалификациите има и други два абсурда, които към този момент са позабравени. Първият е преди домакинския мач с Финландия. Любо Пенев, който в никакъв случай не е имал положителни връзки с медиите, още веднъж се сърди поради рецензиите в медиите по адрес на тима. Дори на една конференция приканва репортерите: „ Хайде да изиграем един мач на дребни малки врати, да забележим кой е по-добър ”. В резултат на това всички медии се сплотяват и отхвърлят да отразят мача с Финландия. Резултатът е набутан някъде по колонките.
Преди мача с Израел пък Христо Стоичков прави следващата проява на темперамент и напуща лагера на отбора, с цел да се върне в Барселона. Там той играе за каталунците в дербито с „ Еспаньол ”. По-късно БФС му наложи голяма санкция, само че нищо повече.
Измамата с визите
Преди мача французите скрояват гнусен номер на българския тим. Консулствата в Португалия и Испания отхвърлят визи на двама от главните ни футболисти – Емил Костадинов и Любо Пенев. И двамата са звездите надлежно на „ Порто ” и „ Валенсия ”. Така и не става ясна повода за отхвърли, а БФС няма време за реакция, защото до мача има по-малко от седмица. По закон паспортите на двамата би трябвало да бъдат изпратени до София, и от там още веднъж да се върнат в Германия, където тимът е на лагер. Тогава шефът на интернационалния отдел на БФС Христо Йосифов замисля скришен проект по какъв начин да вкара двамата на територията на Франция. В заверата влиза и играещият тогава във Франция халф Георги Георгиев. Той идва до границата с Германия и чака българската група на едно малко контролно-пропусквателен пункт. Късметът е, че на границата никой не е изискал да види визите в паспортите. Групата стига до Мюлюз и с вътрешен полет стигат до Париж. Там към този момент става комплицирано, тъй като чиновниците на летището желаят да видят документите на групата. Емо и Любо обаче излизат доста изкусно от ситуацията, като вадят работни карти от Испания и Португалия и по този начин са позволени до френската столица. " Намерихме безмитна зона, където контролът беше по-свободен – споделя Георги Георгиев. - Минахме си обикновено. Митничарите ни познаваха, тъй като бяхме известни футболисти. Така и не се сетиха да ни ревизират визи, паспорти и така нататък
Боби Михайлов и „ Мюлюз ”
През 1993 година Боби Михайлов е състезател на скромния френския „ Мюлюз ” във Втора дивизия. Той към този момент две години и половина е в отбора, само че в месеците преди мача с Франция губи титулярното си място. През цялата година треньорите на френския отбор си вършат гаргара с Михайлов – ту го пускат титуляр, ту го оставят запаса, а в идващия мач е отвън групата. С наближаването на мача Михайлов тотално е загърбен в клубния си тим и мачовете с националната фланелка остават единствените, в които той може въобще да се покаже. Самият Михайлов признава, че шефовете на клуба са правили всичко допустимо да го разконцентрират и да го извадят от форма за мачовете на националния тим. „ Изненадващо след мача с Франция ме одобриха доста добре в „ Мюлюз ” - споделя Боби Михайлов. - Но това го приписвам на отношението на европейците към съумелите. Щом си ги победил, ще те почитат. ”
Жерар Улие: Изпаднах в нокаут
Жерар Улие организира последния си мач като треньор на Франция на оня 17 ноември 1993 година, когато голът на Емил Костадинов в последната секунда изхвърли “петлите ” от Мондиал `94 в Съединени американски щати. Той беше декларирал, че е сключил “договор със себе си ” в никакъв случай повече да не приказва за срещата Франция - България през 1993 година Едва през 2009 година пред вестник „ Екип ” Улие наруши този принцип и изясни, че в нощта на провалянето се е чувствал, като “боксьор в нокаут ” и изпитал „ чувство за цялостен неуспех ”. “Еме (Жаке - неговият помощник) и аз знаехме какво ще създадем за финалите на Световната купа, знаехме, че ще правим промени в състава. Атмосферата беше особена поради аферата с “Олимпик ” (Марсилия), напускащите играчи като Марсел Десайи, който отиваше в “Милан ”. Грешката ни беше, че не оценихме значимостта на психическата среда за играчите. ”
Истината е, че макар грандиозния неуспех кариерата на Улие потегля нагоре точно след този мач. Френската федерация разпорежда на Улие да сформира проект за излизане от рецесията въобще на френския футбол. По предложение на Улие се основават центрове в цяла Франция, които обгръщат всички млади играчи в страната и които упражняват по една система. Така скоро се ражда тим, който подчинява освен Европа, само че и света. Само пет години след неуспеха на 17 ноември Франция става международен първенец, а след още две - и европейски.
Датата е фундаментална във футболната митология на България. В този есенен ден на 1993 лъвовете победиха Франция посред Париж и се класираха за Световното в Съединени американски щати. Кинжалният удар на Емил Костадинов в последната минута даде началото на всенародни тържества.
Изминаха 26 години от този миг, само че споменът за него не избледнява. Драмата, вълнението, еуфорията в този мач на „ Парк де Пренс “ сякаш надминава всички други велики футболни моменти на националния тим. Дори четвъртото място в Съединени американски щати. Малцина към този момент помнят датите на успехите над Аржентина и Германия, само че 17 ноември е паметен.
Два гола на „ Екзекутора на петлите “ донесоха неистова наслада на цяла България, след което всички заговориха за тима, воден от Димитър Пенев. Нека си напомним какво се случи тогава:
Скандали и протести преди „ Парк де пренс ”
Днес се навършват 26 години от историческия мач Франция – България на „ Парк де пренс ”. Всичко към и за този доста популярен миг в историята на футбола ни е написано и казано. След толкоз години, малко на брой към този момент си спомнят, че седмици преди този мач футболът ни и съответно националният тим са обзети от кавги, които рискуват да провалят класирането ни на международното състезание в Америка.
Бойкотът на „ Левски ”
По това време „ Левски ” е несъмнено най-силният тим у нас. Само две седмици преди мача в Париж „ Левски ” отстранява от Шампионската лига шотландския „ Глазгоу рейнджърс ”, който същата година играе полуфинал в КЕШ. „ Левски ” е мощен, само че мощните позиции в БФС се държат така наречен „ Пловдивски брокери ”, които са притежатели на „ Ботев ” (Пд). През
пролетта на същата година в Пловдив се играе абсурден полуфинал за Купата на България сред „ Ботев ” и „ Левски ”, който пловдивчани печелят с 3:0 и се класират на край. През есента босът на „ Левски ” желае отсрочване на мача с „ Ботев ”, защото шестима национали са играли против Австрия. БФС обаче отхвърля и от „ Левски ” са гневни – нито един футболист на отбора няма да играе за националния. Отделно Наско Сираков води своя борба и желае титулярно място в отбора на Пенев. Тогава още веднъж се намесва Стратега и той потушава напрежението. Той събира футболистите на „ Левски ” и им споделя: Ако желаете да играете в чужбина, елате в националния. В последна сметка заканите за протест си остават единствено закани, само че самият Сираков отхвърля да пътува за мача във Франция, макар че е включен в състава.
Готвеното уволняване на Пенев
Развитието на битката в групата не дава на нашите съвсем никакъв късмет да се класират за международното състезание. „ Петлите ” са водачи и съществени любимци досега, в който не вършат тъждество при гостуването си на Швеция. „ Аз гледах този мач – споделя Димитър Пенев. - Много хора ме упрекнаха, че съм оставил тима без треньор, а съм тръгнал да виждам противника. Аз обаче видях в този мач, че французите имат проблеми. Те имаха състав от огромни футболисти – Жинола, Блан, Кантона, Дешан, само че нещо в тима им куцаше. ” България бие Австрия, а по същото време Израел хвърля бомбата и бие французите в Париж. Това ни отваря късмет, в случай че победим Франция, да се класираме. Никой обаче не има вяра в това, още по-малко служителите в БФС. По коридорите на централата стартира да се приказва, че времето на Пенев е изтекло и би трябвало да му се търси заместител. Най-много натискат точно „ брокерите ”, които бързат да наложат собствен човек отпред на тима. Против е президентът на БФС Валентин Михов, който твърдо държи Стратега да изкара най-малко квалификациите.
„ Истината е, че имаше хора в БФС, които ми търсеха цаката – спомня си Пенев. - Дори на конференцията преди мача с Франция един публицист ми сподели: „ Пена, кажи състава, тя твоята е ясна. ” Тогава обаче получих поддръжка и от Валентин Михов, и дори от президента на България Жельо Желев. Заминахме за Германия, с цел да не четем и слушаме непрекъснато тук по какъв начин ни сменят, махат и други такива. Това се оказа доста значимо за успеха. ”
Любо Пенев и медиите, бягството на Стоичков
По време на квалификациите има и други два абсурда, които към този момент са позабравени. Първият е преди домакинския мач с Финландия. Любо Пенев, който в никакъв случай не е имал положителни връзки с медиите, още веднъж се сърди поради рецензиите в медиите по адрес на тима. Дори на една конференция приканва репортерите: „ Хайде да изиграем един мач на дребни малки врати, да забележим кой е по-добър ”. В резултат на това всички медии се сплотяват и отхвърлят да отразят мача с Финландия. Резултатът е набутан някъде по колонките.
Преди мача с Израел пък Христо Стоичков прави следващата проява на темперамент и напуща лагера на отбора, с цел да се върне в Барселона. Там той играе за каталунците в дербито с „ Еспаньол ”. По-късно БФС му наложи голяма санкция, само че нищо повече.
Измамата с визите
Преди мача французите скрояват гнусен номер на българския тим. Консулствата в Португалия и Испания отхвърлят визи на двама от главните ни футболисти – Емил Костадинов и Любо Пенев. И двамата са звездите надлежно на „ Порто ” и „ Валенсия ”. Така и не става ясна повода за отхвърли, а БФС няма време за реакция, защото до мача има по-малко от седмица. По закон паспортите на двамата би трябвало да бъдат изпратени до София, и от там още веднъж да се върнат в Германия, където тимът е на лагер. Тогава шефът на интернационалния отдел на БФС Христо Йосифов замисля скришен проект по какъв начин да вкара двамата на територията на Франция. В заверата влиза и играещият тогава във Франция халф Георги Георгиев. Той идва до границата с Германия и чака българската група на едно малко контролно-пропусквателен пункт. Късметът е, че на границата никой не е изискал да види визите в паспортите. Групата стига до Мюлюз и с вътрешен полет стигат до Париж. Там към този момент става комплицирано, тъй като чиновниците на летището желаят да видят документите на групата. Емо и Любо обаче излизат доста изкусно от ситуацията, като вадят работни карти от Испания и Португалия и по този начин са позволени до френската столица. " Намерихме безмитна зона, където контролът беше по-свободен – споделя Георги Георгиев. - Минахме си обикновено. Митничарите ни познаваха, тъй като бяхме известни футболисти. Така и не се сетиха да ни ревизират визи, паспорти и така нататък
Боби Михайлов и „ Мюлюз ”
През 1993 година Боби Михайлов е състезател на скромния френския „ Мюлюз ” във Втора дивизия. Той към този момент две години и половина е в отбора, само че в месеците преди мача с Франция губи титулярното си място. През цялата година треньорите на френския отбор си вършат гаргара с Михайлов – ту го пускат титуляр, ту го оставят запаса, а в идващия мач е отвън групата. С наближаването на мача Михайлов тотално е загърбен в клубния си тим и мачовете с националната фланелка остават единствените, в които той може въобще да се покаже. Самият Михайлов признава, че шефовете на клуба са правили всичко допустимо да го разконцентрират и да го извадят от форма за мачовете на националния тим. „ Изненадващо след мача с Франция ме одобриха доста добре в „ Мюлюз ” - споделя Боби Михайлов. - Но това го приписвам на отношението на европейците към съумелите. Щом си ги победил, ще те почитат. ”
Жерар Улие: Изпаднах в нокаут
Жерар Улие организира последния си мач като треньор на Франция на оня 17 ноември 1993 година, когато голът на Емил Костадинов в последната секунда изхвърли “петлите ” от Мондиал `94 в Съединени американски щати. Той беше декларирал, че е сключил “договор със себе си ” в никакъв случай повече да не приказва за срещата Франция - България през 1993 година Едва през 2009 година пред вестник „ Екип ” Улие наруши този принцип и изясни, че в нощта на провалянето се е чувствал, като “боксьор в нокаут ” и изпитал „ чувство за цялостен неуспех ”. “Еме (Жаке - неговият помощник) и аз знаехме какво ще създадем за финалите на Световната купа, знаехме, че ще правим промени в състава. Атмосферата беше особена поради аферата с “Олимпик ” (Марсилия), напускащите играчи като Марсел Десайи, който отиваше в “Милан ”. Грешката ни беше, че не оценихме значимостта на психическата среда за играчите. ”
Истината е, че макар грандиозния неуспех кариерата на Улие потегля нагоре точно след този мач. Френската федерация разпорежда на Улие да сформира проект за излизане от рецесията въобще на френския футбол. По предложение на Улие се основават центрове в цяла Франция, които обгръщат всички млади играчи в страната и които упражняват по една система. Така скоро се ражда тим, който подчинява освен Европа, само че и света. Само пет години след неуспеха на 17 ноември Франция става международен първенец, а след още две - и европейски.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ