Десетте швейцарци, които ни дадоха спорта
17 май е датата, на която се празнува Денят на българския спорт. Днес се сещаме за хилядите запалянковци, избрали да се борят за своите триумфи по строги правила, единствено с физическите си благоприятни условия и в духа на честната игра.
Спортът не е просто следващото нещо, което се случва на стадиона или по малкия екран. Спортът носи освен здраве. Той е страст, любов, нещо огромно, което не може да бъде обхванато от думи.
Той е като цвете - с цел да пораства, би трябвало да се полива с нови способи, нови гении, нови фенове. А преди този момент би трябвало да се засади.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
За това, точно на 17 май ви припомняме 10 имена. Те не са българи, а швейцарци, само че през 1894 година идват у нас, с цел да сложат деликатно основите, на които градим и през днешния ден.
Даниел Бланшу - роден в град Лозана, преподавател в Кюстендил
Алоиз Бюнтер - роден в Енетбюргер, преподавател в Търновската мъжка гимназия
Жак Фардел - роден в Нюшател, преподавател в Казанлъшкото учебно заведение
Шарл Шампо - роден в Ааро, преподавател в Софийската мъжка гимназия
Луи Айер - роден в Хомберт, преподавател в Ломското учебно заведение
Август Векер - роден в Обони, преподавател в Пловдивската мъжка гимназия
Жорж де Режибюс - роден в Ивердон, преподавател в Варненската мъжка гимназия
Виктор Роберти - роден в Мудон, преподавател в Силистренското учебно заведение
Емил Кюпфер - роден в Таскрен, преподавател в Габровската мъжка гимназия
Шарл Дюванел - преподавател в Русенската мъжка гимназия, дошъл два месеца по-рано.
Защо тези имена са значими?
Това са хората, които слагат началото на проведения български спорт. Всички те идват непринудено у нас и са назначени за учители със заплата от 300 лева в другите градове. Именно те първи демонстрират на учениците какво е физическо образование, изясняват им за какво е значимо да практикуват спорт, възпламеняват искрицата на съревнованието, която гори мощно и до през днешния ден.
Луи Айер основава първите спортни клубове у нас, по този начин наречените " юначен сдружения ". След експлоадирането на Балканската война, той повежда 205 от своите ученици към фронта, за което е награден с орден " За смелост ". По време на Първата международна война още веднъж е на бойното поле и губи живота си при Дойран.
Даниел Бланшу дава концепцията за основаване на българските гимнастически сдружения. Той приготвя редица родни преподаватели да тръгнат по неговите стъпки и да станат треньори (тогава учители) по гимнастика. По тази задача той работи дружно с Луи Айер, Алоиз Бюнтер и Жак Фардел.
На Жорж де Режибюс изискуем... футбола. За първи път играта " ритнитоп " е показана от него във Варна. След като изяснява разпоредбите на своите възпитаници и слага топката в средата на двора на Варненската мъжка гимназия, всичко останало губи значение. Седмица по-късно класовете са формирали своите тимове и нямат самообладание да опитат новия спорт. Режибюс остава у нас за малко, а по-късно дълги години преподава в Египет.
Шарл Шампо е индивидът, който " придвижва " футбола в София. Той е и първият български участник на олимпийски игри. През 1896 година става пети на прескок в Атина.
Десетимата швейцарци доста старателно приготвят хората, които ще ги наследят. Това е и концепцията на министъра на образованието Георги Живков, който ги кани у нас след посещаване в родината им.
Към всеки от тях е прикован и българин, който би трябвало да научи тънкостите на упражненията в 4 съществени групи:
Първата група - извършения без гимнастически уреди:
- вървене, тичане, скачане на дължина и височина, боеви извършения, национални хора и танци.
Втората група - извършения с гимнастически уреди:
- бухалки, обръчи;
- тояги (дълги и къси), венци, знаменца;
- пастирски скок, извършения на коза, на дървен кон в дължина и широчина с дръжки и без дръжки, висилка, успоредка, стълби, шведска стена, въжета, стълбове, шведска скамейка, на греда, или колело (обръч);
- повдигане на гири, хвърляне на камъни.
Третата група - групови извършения:
- гимнастически пирамиди;
- всеобщи гимнастически представления, игри навън и така нататък
Четвъртата група - военни умения:
- боксови извършения - удари и блокове с ръце;
- удари с крайници и защити;
- работа с сопа (сопа) - дълга и къса.
Ако българският спорт ви е донесъл капка горделивост, наслада и страст, то точно тези 10 имена би трябвало да знам. И най-малко един път годишно, на 17 май, да вземем за пример, да им благодарим.
Спортът не е просто следващото нещо, което се случва на стадиона или по малкия екран. Спортът носи освен здраве. Той е страст, любов, нещо огромно, което не може да бъде обхванато от думи.
Той е като цвете - с цел да пораства, би трябвало да се полива с нови способи, нови гении, нови фенове. А преди този момент би трябвало да се засади.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
За това, точно на 17 май ви припомняме 10 имена. Те не са българи, а швейцарци, само че през 1894 година идват у нас, с цел да сложат деликатно основите, на които градим и през днешния ден.
Даниел Бланшу - роден в град Лозана, преподавател в Кюстендил
Алоиз Бюнтер - роден в Енетбюргер, преподавател в Търновската мъжка гимназия
Жак Фардел - роден в Нюшател, преподавател в Казанлъшкото учебно заведение
Шарл Шампо - роден в Ааро, преподавател в Софийската мъжка гимназия
Луи Айер - роден в Хомберт, преподавател в Ломското учебно заведение
Август Векер - роден в Обони, преподавател в Пловдивската мъжка гимназия
Жорж де Режибюс - роден в Ивердон, преподавател в Варненската мъжка гимназия
Виктор Роберти - роден в Мудон, преподавател в Силистренското учебно заведение
Емил Кюпфер - роден в Таскрен, преподавател в Габровската мъжка гимназия
Шарл Дюванел - преподавател в Русенската мъжка гимназия, дошъл два месеца по-рано.
Защо тези имена са значими?
Това са хората, които слагат началото на проведения български спорт. Всички те идват непринудено у нас и са назначени за учители със заплата от 300 лева в другите градове. Именно те първи демонстрират на учениците какво е физическо образование, изясняват им за какво е значимо да практикуват спорт, възпламеняват искрицата на съревнованието, която гори мощно и до през днешния ден.
Луи Айер основава първите спортни клубове у нас, по този начин наречените " юначен сдружения ". След експлоадирането на Балканската война, той повежда 205 от своите ученици към фронта, за което е награден с орден " За смелост ". По време на Първата международна война още веднъж е на бойното поле и губи живота си при Дойран.
Даниел Бланшу дава концепцията за основаване на българските гимнастически сдружения. Той приготвя редица родни преподаватели да тръгнат по неговите стъпки и да станат треньори (тогава учители) по гимнастика. По тази задача той работи дружно с Луи Айер, Алоиз Бюнтер и Жак Фардел.
На Жорж де Режибюс изискуем... футбола. За първи път играта " ритнитоп " е показана от него във Варна. След като изяснява разпоредбите на своите възпитаници и слага топката в средата на двора на Варненската мъжка гимназия, всичко останало губи значение. Седмица по-късно класовете са формирали своите тимове и нямат самообладание да опитат новия спорт. Режибюс остава у нас за малко, а по-късно дълги години преподава в Египет.
Шарл Шампо е индивидът, който " придвижва " футбола в София. Той е и първият български участник на олимпийски игри. През 1896 година става пети на прескок в Атина.
Десетимата швейцарци доста старателно приготвят хората, които ще ги наследят. Това е и концепцията на министъра на образованието Георги Живков, който ги кани у нас след посещаване в родината им.
Към всеки от тях е прикован и българин, който би трябвало да научи тънкостите на упражненията в 4 съществени групи:
Първата група - извършения без гимнастически уреди:
- вървене, тичане, скачане на дължина и височина, боеви извършения, национални хора и танци.
Втората група - извършения с гимнастически уреди:
- бухалки, обръчи;
- тояги (дълги и къси), венци, знаменца;
- пастирски скок, извършения на коза, на дървен кон в дължина и широчина с дръжки и без дръжки, висилка, успоредка, стълби, шведска стена, въжета, стълбове, шведска скамейка, на греда, или колело (обръч);
- повдигане на гири, хвърляне на камъни.
Третата група - групови извършения:
- гимнастически пирамиди;
- всеобщи гимнастически представления, игри навън и така нататък
Четвъртата група - военни умения:
- боксови извършения - удари и блокове с ръце;
- удари с крайници и защити;
- работа с сопа (сопа) - дълга и къса.
Ако българският спорт ви е донесъл капка горделивост, наслада и страст, то точно тези 10 имена би трябвало да знам. И най-малко един път годишно, на 17 май, да вземем за пример, да им благодарим.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ