Ограниченията паднаха: Всеки европеец вече може да купува земя в България
17 години след участието на България в Европейския съюз, съдът в Люксембург анулира и последното ограничаване за жителите на съюза да получават земеделска земя в България. Така на процедура към този момент всеки европеец (около 1 милиарда поданици има общността), стига да изиска, има опцията да закупи свое парче земя на територията на страата ни.
Всички спънки за това трябваше да отпаднат още през 2014 година, само че вместо това, с промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в прорез с Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) страната сложи нова преграда. Това стана с приемането на текст в ЗСПЗЗ, който планува: „ Право на благосъстоятелност върху аграрни земи могат да получават физически или юридически лица, които са обитавали или са открити в Република България повече от 5 години “. Това правилото не се прилагаше единствено при заместничество по закон.
В четвъртък обаче Съдът на Европейски Съюз постанови, че европейските правила не позволяват " правна уредба на страна членка, по силата на която придобиването на право на благосъстоятелност върху аграрни земи, намиращи се на нейна територия, да е обусловено от условието придобиващият земя да е обитавал повече от пет години в тази страна членка “.
5 години след присъединението на България към Европейски Съюз, жителите на съюза и на страните в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да получават неземеделска земя в страната.
От 2012 година те и сдруженията, които са записали в България, както и непознатите компании от страните от Европейски Съюз и ЕИП, могат да имат неземеделска земя.
За земеделската земя рестриктивните мерки трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 година Вместо това да се случи, с текст от ЗСПЗЗ беше въведено ново условие за всички, които желаят да я придобият – да са обитавали най-малко 5 години в България. Правилото, което вкарва тази наредба, е общо за всички жители – български и задгранични и от него следва, че физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали или не са открити в България, нямат право да получават земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Що се отнася до юридическите лица, условието за регистрация най-малко 5 години преди придобиването на земята, може да бъде преодоляно, в случай че съдружниците (или учредителите на АД) дават отговор на условията за престояване или уточненост.
Текстът в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от Българска социалистическа партия, като в законопроекта им няма претекстове за въвеждането на ограничаването. През 2014 година президентът Росен Плевнелиев постанова несъгласие на смяната, като отбелязва, че на процедура наредбата планува неприемливо ограничаване на българските жители, като им вкарва условие за уседналост. За жителите на Европейски Съюз той акцентира, че България не може след датата на присъединението си към съюза да вкарва спомагателни ограничаващи условия за придобиване на земя, тъй като по този начин едностранно лимитира на правото на определяне.
След окончателното приемане на наредбата в закона Европейската комисия стартира наказателна процедура.
До днешното решение на Съд на Европейския съюз, по силата на което нормата към този момент няма да се ползва, се стигна поради преюдициално питане от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец против сина на негов другар българин и три ниви в бургаско.
Преди да стигне до извода, че наредбата на ЗСПЗЗ е несъответстващ с правото на Европейски Съюз, съдът в Люксембург изследва задачите, с които е призната наредбата. Те са изложени по този начин пред него от РС-Бургас: „ …въвеждайки ограничавания за вложенията в български аграрни земи, тази национална наредба има за цел да подсигурява, че тези аграрни земи ще не престават да се употребяват съгласно тяхното предопределение. Тази пълномощия прецизира, че спекулативните покупко-продажби със земеделска земя, както и продажбата на такава на задгранични вложители, чиято цел е потреблението на земята за други цели, биха довели до доста понижаване на обработваемата земя, както и до обвързваното с него изгубване както на дребните, по този начин и на огромните български аграрни производители “.
СЕС показва, че въпреки сами по себе си такива цели да са от общ интерес и да могат да обосноват ограничавания на свободното придвижване на капитали, въпреки всичко тези ограничавания би трябвало да бъдат подобаващи и действително да водят до постигането им. В решението се установи, че въпросната наредба на ЗСПЗЗ планува единствено обвързване за престояване, а не и обвързване парцелът да се експлоатира персонално.
„ Следователно се оказва, че такава мярка сама по себе си не е от естество да подсигурява постигането на посочената цел земеделските земи, намиращи се на българска територия, да не престават да се употребяват съгласно тяхното предопределение “, заключава Съд на Европейския съюз.
След като установи, че мярката на процедура не реализира плануваните цели, Съд на Европейския съюз се заема да ревизира пропорционалността ѝ. „ За задачата на тази преценка би трябвало да се държи сметка за събитието, че посоченото обвързване лимитира освен свободното придвижване на капитали, само че и правото на човек да избира свободно своето местопребиваване, което му се подсигурява от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните независимост “, показва съдът. И заключава, че задължението за престояване е изключително ограничаващо.
В решението се разясняват и вероятните други ограничения, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да подсигурява, че ще се употребява по предопределение. Примери за такива е дала Европейската комисия – „ ограничения, с които се вкарва да вземем за пример облагане с по-високи налози на покупко-продажбите за препродажба на аграрни земи скоро откакто са добити, или още условието за забележителен най-малък период на договорите за наем на аграрни земи “.
Всички спънки за това трябваше да отпаднат още през 2014 година, само че вместо това, с промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в прорез с Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) страната сложи нова преграда. Това стана с приемането на текст в ЗСПЗЗ, който планува: „ Право на благосъстоятелност върху аграрни земи могат да получават физически или юридически лица, които са обитавали или са открити в Република България повече от 5 години “. Това правилото не се прилагаше единствено при заместничество по закон.
В четвъртък обаче Съдът на Европейски Съюз постанови, че европейските правила не позволяват " правна уредба на страна членка, по силата на която придобиването на право на благосъстоятелност върху аграрни земи, намиращи се на нейна територия, да е обусловено от условието придобиващият земя да е обитавал повече от пет години в тази страна членка “.
5 години след присъединението на България към Европейски Съюз, жителите на съюза и на страните в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да получават неземеделска земя в страната.
От 2012 година те и сдруженията, които са записали в България, както и непознатите компании от страните от Европейски Съюз и ЕИП, могат да имат неземеделска земя.
За земеделската земя рестриктивните мерки трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 година Вместо това да се случи, с текст от ЗСПЗЗ беше въведено ново условие за всички, които желаят да я придобият – да са обитавали най-малко 5 години в България. Правилото, което вкарва тази наредба, е общо за всички жители – български и задгранични и от него следва, че физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали или не са открити в България, нямат право да получават земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Що се отнася до юридическите лица, условието за регистрация най-малко 5 години преди придобиването на земята, може да бъде преодоляно, в случай че съдружниците (или учредителите на АД) дават отговор на условията за престояване или уточненост.
Текстът в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от Българска социалистическа партия, като в законопроекта им няма претекстове за въвеждането на ограничаването. През 2014 година президентът Росен Плевнелиев постанова несъгласие на смяната, като отбелязва, че на процедура наредбата планува неприемливо ограничаване на българските жители, като им вкарва условие за уседналост. За жителите на Европейски Съюз той акцентира, че България не може след датата на присъединението си към съюза да вкарва спомагателни ограничаващи условия за придобиване на земя, тъй като по този начин едностранно лимитира на правото на определяне.
След окончателното приемане на наредбата в закона Европейската комисия стартира наказателна процедура.
До днешното решение на Съд на Европейския съюз, по силата на което нормата към този момент няма да се ползва, се стигна поради преюдициално питане от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец против сина на негов другар българин и три ниви в бургаско.
Преди да стигне до извода, че наредбата на ЗСПЗЗ е несъответстващ с правото на Европейски Съюз, съдът в Люксембург изследва задачите, с които е призната наредбата. Те са изложени по този начин пред него от РС-Бургас: „ …въвеждайки ограничавания за вложенията в български аграрни земи, тази национална наредба има за цел да подсигурява, че тези аграрни земи ще не престават да се употребяват съгласно тяхното предопределение. Тази пълномощия прецизира, че спекулативните покупко-продажби със земеделска земя, както и продажбата на такава на задгранични вложители, чиято цел е потреблението на земята за други цели, биха довели до доста понижаване на обработваемата земя, както и до обвързваното с него изгубване както на дребните, по този начин и на огромните български аграрни производители “.
СЕС показва, че въпреки сами по себе си такива цели да са от общ интерес и да могат да обосноват ограничавания на свободното придвижване на капитали, въпреки всичко тези ограничавания би трябвало да бъдат подобаващи и действително да водят до постигането им. В решението се установи, че въпросната наредба на ЗСПЗЗ планува единствено обвързване за престояване, а не и обвързване парцелът да се експлоатира персонално.
„ Следователно се оказва, че такава мярка сама по себе си не е от естество да подсигурява постигането на посочената цел земеделските земи, намиращи се на българска територия, да не престават да се употребяват съгласно тяхното предопределение “, заключава Съд на Европейския съюз.
След като установи, че мярката на процедура не реализира плануваните цели, Съд на Европейския съюз се заема да ревизира пропорционалността ѝ. „ За задачата на тази преценка би трябвало да се държи сметка за събитието, че посоченото обвързване лимитира освен свободното придвижване на капитали, само че и правото на човек да избира свободно своето местопребиваване, което му се подсигурява от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните независимост “, показва съдът. И заключава, че задължението за престояване е изключително ограничаващо.
В решението се разясняват и вероятните други ограничения, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да подсигурява, че ще се употребява по предопределение. Примери за такива е дала Европейската комисия – „ ограничения, с които се вкарва да вземем за пример облагане с по-високи налози на покупко-продажбите за препродажба на аграрни земи скоро откакто са добити, или още условието за забележителен най-малък период на договорите за наем на аграрни земи “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ