16 август в историята
1658 година – По концепция на френския министър – кардинал Мазарини във Франкфурт на Майн е основана Рейнската лига, просъществувала до 1667 година
1861 година – По време на гражданската война в Съединени американски щати (1861 – 1865 г.), президентът Линкълн не разрешава търговията с щатите на Конфедерацията.
1865 година – Доминиканската република става самостоятелна от Испания страна след 5-годишно въстание.
1868 година – Мощно земетресение, последвано от цунами, става причина за гибелта на към 70 хиляди души в Перу и Чили, от които 25 хиляди в град Арика.
1896 година – В един от притоците на река Клондайк в Канада е намерено злато, което слага начало на златна тресчица.
1936 година – Закрити са Летните олимпийски игри в Берлин (Германия).
1947 година – Лидерът на опозиционния блок и Български земеделски народен съюз Никола Петков е наказан на гибел посредством обесване.
1960 година – Кипър придобива самостоятелност от Англия.
1960 година – Американецът Джоузеф Китингър скача с парашут от балон, намиращ се на височина 31 330 м, установявайки три върха – за най-голяма височина на парашутен скок, за най-продължително свободно рухване и за най-висока скорост на свободно рухване.
1979 година – В София е открита първата интернационална детска асамблея Знаме на мира (16 – 25 август), дружно с това е открит комплекса Камбаните в едноименната околност край София.
1987 година – Самолет Макдонъл Дъглас катастрофира след излитанене от летището в Детройт, умират 155 души, а по знамение се избавя 4-годишно момиче.
Родени на 16 август
1557 година – Агостино Карачи, италиански бароков художник, брат на Анибале Карачи († 1602 г.)
1769 година – Жан-Еме Верние, френски арфист и композитор († след 1838 г.)
1815 година – Джовани Боско, италиански духовник и просветник († 1888 г.)
1832 година – Вилхелм Вунт, немски психолог († 1920 г.)
1845 година – Габриел Липман, френски физик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1921 г.)
1858 година – Атила Зафиров, български боен деятел († 1922 г.)
1864 година – Фердинанд Шилър, английски мъдрец († 1937 г.)
1866 година – Иван Бацаров, български доктор и боен деятел († 1951 г.)
1888 година – Томас Лорънс, английски боен, взел участие в Арабското въстание († 1935 г.)
1902 година – Павел Попов, български агроном († 1988 г.)
1903 година – Георги Дзивгов, български преводач († 1986 г.)
1913 година – Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1978 година († 1992 г.)
1914 година – Тянко Йорданов, български географ († 2003 г.)
1920 година – Чарлз Буковски, американски публицист († 1994 г.)
1928 година – Йордан Касабов, български физик († 1992 г.)
1933 година – Стюард Руса, американски астронавт († 1994 г.)
1934 година – Пиер Ришар, френски артист и режисьор
1938 година – Йорданка Кузманова, българска актриса
1938 година – Роко Граната, белгийски артист, композитор и акордеонист
1946 година – Масуд Барзани, президент на Иракски Кюрдистан
1946 година – Христо Урумов, старши треньор на националния тим по гребане
1947 година – Стефан Гърдев, български режисьор († 2009 г.)
1951 година – Умару Ярадуа, нигерийски политик († 2010 г.)
1954 година – Джеймс Камерън, канадски режисьор
1957 година – Стефан Найденов, български футболист († 2010 г.)
1958 година – Мадона, американска певица и актриса
1958 година – Питър Уайсоф, американски астронавт
1959 година – Николай Банев, български предприемач
1960 година – Росен Барчовски, български баскетболист и треньор
1962 година – Стийв Карел, американски артист
1967 година – Мориц Ринке, немски драматург
1970 година – Сейф Али Хан, индийски артист
1971 година – Рулон Гарднър, американски герой
1978 година – Ан-Джи, българска певица
1981 година – Тейлър Рейн, американска порноактриса
1982 година – Теодор Салпаров, български волейболист
1986 година – Одри Битони, американска порноактриса
1991 година – Катрин Велкова, българска спортистка
1861 година – По време на гражданската война в Съединени американски щати (1861 – 1865 г.), президентът Линкълн не разрешава търговията с щатите на Конфедерацията.
1865 година – Доминиканската република става самостоятелна от Испания страна след 5-годишно въстание.
1868 година – Мощно земетресение, последвано от цунами, става причина за гибелта на към 70 хиляди души в Перу и Чили, от които 25 хиляди в град Арика.
1896 година – В един от притоците на река Клондайк в Канада е намерено злато, което слага начало на златна тресчица.
1936 година – Закрити са Летните олимпийски игри в Берлин (Германия).
1947 година – Лидерът на опозиционния блок и Български земеделски народен съюз Никола Петков е наказан на гибел посредством обесване.
1960 година – Кипър придобива самостоятелност от Англия.
1960 година – Американецът Джоузеф Китингър скача с парашут от балон, намиращ се на височина 31 330 м, установявайки три върха – за най-голяма височина на парашутен скок, за най-продължително свободно рухване и за най-висока скорост на свободно рухване.
1979 година – В София е открита първата интернационална детска асамблея Знаме на мира (16 – 25 август), дружно с това е открит комплекса Камбаните в едноименната околност край София.
1987 година – Самолет Макдонъл Дъглас катастрофира след излитанене от летището в Детройт, умират 155 души, а по знамение се избавя 4-годишно момиче.
Родени на 16 август
1557 година – Агостино Карачи, италиански бароков художник, брат на Анибале Карачи († 1602 г.)
1769 година – Жан-Еме Верние, френски арфист и композитор († след 1838 г.)
1815 година – Джовани Боско, италиански духовник и просветник († 1888 г.)
1832 година – Вилхелм Вунт, немски психолог († 1920 г.)
1845 година – Габриел Липман, френски физик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1921 г.)
1858 година – Атила Зафиров, български боен деятел († 1922 г.)
1864 година – Фердинанд Шилър, английски мъдрец († 1937 г.)
1866 година – Иван Бацаров, български доктор и боен деятел († 1951 г.)
1888 година – Томас Лорънс, английски боен, взел участие в Арабското въстание († 1935 г.)
1902 година – Павел Попов, български агроном († 1988 г.)
1903 година – Георги Дзивгов, български преводач († 1986 г.)
1913 година – Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1978 година († 1992 г.)
1914 година – Тянко Йорданов, български географ († 2003 г.)
1920 година – Чарлз Буковски, американски публицист († 1994 г.)
1928 година – Йордан Касабов, български физик († 1992 г.)
1933 година – Стюард Руса, американски астронавт († 1994 г.)
1934 година – Пиер Ришар, френски артист и режисьор
1938 година – Йорданка Кузманова, българска актриса
1938 година – Роко Граната, белгийски артист, композитор и акордеонист
1946 година – Масуд Барзани, президент на Иракски Кюрдистан
1946 година – Христо Урумов, старши треньор на националния тим по гребане
1947 година – Стефан Гърдев, български режисьор († 2009 г.)
1951 година – Умару Ярадуа, нигерийски политик († 2010 г.)
1954 година – Джеймс Камерън, канадски режисьор
1957 година – Стефан Найденов, български футболист († 2010 г.)
1958 година – Мадона, американска певица и актриса
1958 година – Питър Уайсоф, американски астронавт
1959 година – Николай Банев, български предприемач
1960 година – Росен Барчовски, български баскетболист и треньор
1962 година – Стийв Карел, американски артист
1967 година – Мориц Ринке, немски драматург
1970 година – Сейф Али Хан, индийски артист
1971 година – Рулон Гарднър, американски герой
1978 година – Ан-Джи, българска певица
1981 година – Тейлър Рейн, американска порноактриса
1982 година – Теодор Салпаров, български волейболист
1986 година – Одри Битони, американска порноактриса
1991 година – Катрин Велкова, българска спортистка
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




