161 г. – Римският император Антонин Пий умира и е

161 година – Римският император Антонин Пий умира и е завещан по едно и също време от Марк Аврелий и Луций Вер, което е казус до тогава в Римската империя.

321 година – Император Константин I Велики издава указ че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за отмора в Империята.

1530 година – Папата отхвърля да узакони развода на британския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става фиктивен мотив за основаването на англиканската черква.

1798 година – Френската войска влиза в Рим.

1814 година – В борбата при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава съветските и пруските военни сили.

1876 година – Александър Бел получава патент за откритие, което той назовава телефон.

1912 година – Руал Амундсен публично оповестява, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс на 14 декември 1911 година

1918 година – Първа международна война: Финландия влиза в съюз с Германия.

1936 година – Германия нарушава договорите от Локарно и Версайския контракт, като окупира отначало демилитаризираната Рейнска област.

1945 година – Втората международна война: Американски армейски елементи овладяват моста над река Рейн, с което се форсира настъплението против Берлин.

1947 година – Възстановени са дипломатическите връзки сред България и Австрия.

1950 година – Студената война: Съюз на съветските социалистически републики прави изказване, в което отхвърля, че Клаус Фукс е работил като руски разузнавач.

1965 година – За първи път в Канада в римокатолически църкви са осъществени богослужения на британски език.

1966 година – Президентът на Франция Шарл де Гол афишира желанието на страната да напусне НАТО.

1980 година – Маргьорит Юрсенар е първата жена определена за член на Френската академия.

1983 година – Направен е опит за похищение на аероплан (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София – Варна).

1987 година – Майк Тайсън прегазва Джейм „ Костотрошача “ Смит за международната купа в тежка категория.

1988 година – Орлина Аспарухова става първата българка – лицензиран водач на въздушен балон.

1989 година – Иран скъсва дипломатически връзки с Англия във връзка на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.

1996 година – Формиран е първият демократично определен палестински парламент.

2002 година – Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.

2009 година – Изстрелян е галактическият телескоп Кеплер, планиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.

Родени на 7 март

148 година – Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.)

189 година – Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.)

1693 година – Климент XIII, италиански папа († 1769 г.)

1765 година – Жозеф Ниепс, френски откривател († 1833 г.)

1785 година – Алесандро Манцони, италиански публицист († 1873 г.)

1792 година – Джон Хершел, британски математик и астроном († 1871 г.)

1802 година – Едуин Ландсир, английски художник († 1873 г.)

1820 година – Александър Дрентелн, съветски офицер († 1888 г.)

1829 година – Едуард Фогел, немски странник и откривател († 1856 г.)

1850 година – Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.)

1855 година – Карл декор ден Щайнен, немски етнолог, странник и откривател († 1929 г.)

1857 година – Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски доктор, Нобелов лауреат († 1940 г.)

1862 година – Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.)

1864 година – Александър Радев, български политик († 1911 г.)

1872 година – Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.)

1875 година – Морис Равел, френски композитор († 1937 г.)

1878 година – Борис Кустодиев, съветски художник († 1927 г.)

1893 година – Райко Алексиев, български журналист († 1944 г.)

1902 година – Хайнц Рюман, немски артист († 1994 г.)

1902 година – Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.)

1904 година – Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.)

1908 година – Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.)

1924 година – Кобо Абе, японски публицист († 1993 г.)

1926 година – Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.)

1930 година – Стенли Милър, американски химик († 2007 г.)

1931 година – Жени Божинова, българска актриса

1937 година – Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.)

1938 година – Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007

1938 година – Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 година

1940 година – Дениъл Траванти, американски артист

1940 година – Руди Дучке, немски студентски водач († 1979 г.)

1941 година – Андрей Миронов, руски артист († 1987 г.)

1942 година – Майкъл Айснер, американски шеф на Уолт Дисни

1943 година – Симеон Хаджикосев, български книжовен критик († 2020 г.)

1946 година – Джон Хърд, американски артист († 2017 г.)

1946 година – Вера Деянова, български книжовен преводач

1947 година – Валтер Рьорл, немски играч

1955 година – Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц

1959 година – Владимир Талески, артист и политик от Република Македония

1960 година – Иван Лендъл, чешки тенисист

1963 година – Освалд Егер, немски публицист

1964 година – Брет Ийстън Елис, американски публицист

1965 година – Камеран Даддо, австралийски актьор

1975 година – Любомира Бачева, българска тенисистка

1978 година – Азис, български чалга артист

1978 година – Елена Емануилова, българска писателка

1979 година – Деси Слава, българска певица

1984 година – Надежда Карастоянова, българска археоложка, специализирала в археозоологията, планински лидер

1987 година – Хатем Бен Арфа, френски футболист