Автокрациите зациклиха. Как Пекин, Москва и Анкара губят бъдещето
16 юни 2009 година трябваше да е началото на ново геополитическо летоброене. Първата среща на върха в Екатеринбург, Русия на страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) търсеше политическа символика, която да маркира ускоряващите се световни разбърквания и да формализира появяването и ролята на нов, различен геополитически център. Глобалната рецесия от 2008 към този момент вършееше из света, а Пекин упорито я пакетираше като рецесия на Запада, точка на строшаване в неговото развиване. Малко по-късно Москва щеше да се трансформира в най-шумния глас на тази позиция. Китай създаде цяла коментарна субкултура за „ залеза на Запада и възхода на Изтока “, която най-малко десетилетие обикаляше безрезервно Азия и доста от западните левичарски коментарни пространства.
Отвъд реториката обаче, BRICS ( Южна Африка се причислява през 2010 година) имаше за цел да се трансформира в разширяваща се политическа конструкция с институционална и финансова рекламация. Тя следваше да събере разнообразни групи страни: възстановяващи позиции като Китай, остарели необвързани като Индия , трайно недоволни от статуквото като Русия и елементи от „ световния юг “ като Бразилия , която бе към този момент станала ресурсен придатък на Пекин. Плановете обаче по този начин и не станаха действителност и аргументите за това се усилват.
Когато автократичното ръководство пречи
„ Възходът на останалите “ зацикли истински с превръщането на страни като Русия и Китай в автокрации, които са все по-агресивни и непредвидими. Първата от десетилетие гази земите на Украйна и Грузия, а втората строи противозаконни острови в южно-китайско море, непрестанно навлиза в непознати териториални води и инициира боен конфликт с Индия в Хималаите. Режимът на Реджеп Ердоган в Турция също върви по сходна траектория и не е случайност, че страната му губи позиции и утвърждение във значими за нея райони като западните Балкани.
Автокрациите все по-лесно излизат от границите си
BRICS фрагментира и по линия на Индия, която е принудена да предприеме ограничения за балансиране на Китай. Затова не са изненада скокът в нейните военни вложения, агресивното й позициониране в прилежащите морета и укрепването на съдействието със Съединени американски щати, Япония и Австралия в границите на платформата за сигурност, QUAD. Автокрациите все по-лесно излизат от границите си и това форсира доста страни да реализират сходно пребалансиране и хеджиране.
Примерите са към този момент доста. Виетнам усилва военните разноски и се сближава със Съединени американски щати и Европа. В централна Азия, Казахстан еднопосочно изрази отношението си към Москва откакто забрани активността на разнообразни съветски организации в северните елементи на страната. Нещо повече, президентът Касим-Жомарт Токаев неотдавна даже потърси поддръжка от Китай и единствено преди седмици Си Дзинпин го увери в неговата поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност. И това в случай, че единствено преди няколко години в Казахстан избухнаха митинги, когато държавното управление стартира да разисква опцията за продажба на земя на китайци.
Икономиката, която не работи в изолираност
Икономическите модели на автокрациите също са под тежък стрес, а някои на процедура са в положение на имплозия. Русия върви към ресурсна автаркия (думата идва от гръцки и значи „ самодостатъчност “), която при най-хубав сюжет ще стане придатък на Китай, най-малко за идното десетилетие. Разкачването от западната стопанска система и напускането на стотици корпорации занапред ще удари дълготрайните вероятности за напредък, а всеобщата емиграция на ИТ промишлеността в допълнение връща страната десетилетия обратно. Геополитическият риск е към този момент в подобен мащаб, че даже китайските компании са внимателни и главно целят да се възползват от редуцираните цени.
Китай осезаемо забавя своя икономически ход
Регионалната стопанска двигателна сила на Русия на процедура се разпада, което е очевидно в държанието на централно-азиатските страни. Китай осезаемо забавя своя икономически ход. Според оценки на Световната банка, за първи път от 1990-та година страната ще има напредък, който е по-нисък от този на стопанските системи от източна Азия и тихо-океанския район (2,8% против 5.3%). Дългосрочните прогнози за напредък в „ междинното царство “ са към този момент от порядъка на 2-3% при позитивен сюжет.
Пекин е изправен пред от ден на ден структурни проблеми и алтернативи: зациклил преход към нов стопански модел, угнетяване на интензивността на частния бранш, стагнираща работливост, свръхзадлъжнялост, демографски срив и други. Затова и не е инцидентно, че реториката за различния стопански модел, идваща от китайска страна позатихна.
Отвъд тези две страни, стопанските опити на Реджеп Ердоган в Турция се трансфораха в образец за управническа екзотика.
А ръководството посредством боязън не се оказва толкоз дейно
Разпадат се и моделите и облиците на бъдещето, които автократите до неотдавна проектираха върху западната и световната гласност. Претенцията и аурата на бъдещето фрагментират. Оказва се, че техните ценностни други възможности работят повече като поп, нереални структури, в сравнение с когато тяхното всекидневие и действителност станат необятно притежание.
Например, Пекин трансформира популацията си в технозатворници, които не могат с месеци да напущат домовете под репресията на „ нулевия Ковид “. Властите са принудени всекидневно да потушават дребни и по-големи протести в най-различни елементи на страната. Завършеният техно тоталитаризъм предлага всекидневие на тотално наблюдаване и надзор, свръхдържава, която събира и управлява всяко придвижване, деяние и клик на обособения субект.
Тези режими употребяват брутално принуждение против минимално противоречие
Бруталното принуждение против минималното противоречие на Москва пък добавя амалгамата от псевдо исторически брътвежи, месиански реторики и откровени измислици, които не могат да сглобят някаква разпознаваема идеологическа структура с въздействие оттатък следените пространства на формалната съветска гласност. Голата мощ и експанзия изгубиха всякаква реторическа обвивка, колкото и скромна да бе тя в годините преди втората инвазия на Украйна.
Дори брътвежите за западащата западна цивилизация последователно започнаха да заглъхват. Автокрациите може и да плашат със мощ, със закани, с подигравка с базови правила, с необмислено мятане на бомби, само че губят наративната борба, губят меродавност, губят достоверна действителност, която може да бъде разпозната оттатък думите.
Партньорите, които сами отблъснаха
Автокрациите са и все по-малко способни да сплотяват страни към себе си. В немалка степен това се дължи на тяхната обсесия със личния им Lebensraum, с неговото непрекъснато и оптимално разширение и подсилване. Спонсорираният от Русия евразийски съюз е в положение на свободно рухване и на процедура е жертван след втората инвазия на Украйна. Традиционно отворена към нея страна като Финландия е на път да стане член на НАТО, а в Азия Москва няма какво да предложи с изключение на енергийни запаси на промоция.
Този развой е още по-интересен при Китай. Доскоро Пекин се опитваше да уголемява въздействието си посредством основаването на нови институции. Най-амбициозният опит бе с азиатската банка за инфраструктурни вложения, само че нейната агресия зацикли най-много поради съмнение към китайската страна, нейната мотивация
Автокрациите от ден на ден стряскат и тези страни, които нямат изключително предпочитание да избират сред Запада и Изтока
и модел на действие. По тази причина тактиката бе приспособена и фокусът е преместен към присъединение и опити за въздействие във към този момент съществуващи структури, да вземем за пример азиатските районни съглашения за свободна търговия. Нещо повече, войната в Украйна и възходящата експанзия на Китай понижават въздействието на двете страни и в границите на Г-20, назад на техните планове и очаквания за по-силни позиции вътре в нея благодарение на други незападни страни. Путин даже се скри от последната среща в Индонезия.
Автокрациите от ден на ден стряскат и тези страни, които нямат изключително предпочитание да избират сред Запада и Изтока. Актуален образец в това отношение са Филипините. Пекин разчиташе доста на предходния президент, Родриго Дутерте, с цел да обезсмисли двустранния пакт за сигурност сред Манила и Вашингтон и последователно да приближи страната към Китай. Първоначално, властническият ексцентрик потегли в тази посока, само че бързо видя рисковете и замрази всевъзможни опити за пребалансиране.
С възходящата експанзия на китайците, динамичността в този момент напълно се промени и новият президент, Фердинанд Маркос, неотдавна се съгласи да бъде подсилен (от пет на десет) броят на базите, от които Филипините и Съединени американски щати ще могат да реагират на всевъзможен вид рецесии, в това число военни. Базите ще имат доста по-равномерно географско систематизиране и на процедура ще обезпечат успеваемост при разнообразни сюжети. Те включват освен опасност за Манила, само че и за Тайван.
Повсеместното зацикляне на ревизионистичните режими е явно. То е реалност и при по-малките. Турция е все по-автократична, по-агресивна, с проблематична стопанска система и „ приятелско-обръчов “ капитализъм. Иран от време на време се тресе от митинги като сегашният е най-обхватен и проблематичен за Техеран. Настояването за даже минимална различна прелест на такива политически формирования е към този момент толкоз екзотично, че даже не се чува.
Разбира се, тази наклонност не анулира множеството проблеми пред западния свят, само че е явен знак за нова геополитическа динамичност. „ Възходът на останалите “, най-много на автокрациите измежду тях, забавя ход преди да е получил устойчива географска, културна и политическа основа.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Владимир Шопов е приключил Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново учебно заведение за обществени проучвания, Ню Йорк. Бил е консултант по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998), консултант в Мисията на България към Европейски Съюз (1998-2001), консултант на министъра на външните работи (2014 - 2016).
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Отвъд реториката обаче, BRICS ( Южна Африка се причислява през 2010 година) имаше за цел да се трансформира в разширяваща се политическа конструкция с институционална и финансова рекламация. Тя следваше да събере разнообразни групи страни: възстановяващи позиции като Китай, остарели необвързани като Индия , трайно недоволни от статуквото като Русия и елементи от „ световния юг “ като Бразилия , която бе към този момент станала ресурсен придатък на Пекин. Плановете обаче по този начин и не станаха действителност и аргументите за това се усилват.
Когато автократичното ръководство пречи
„ Възходът на останалите “ зацикли истински с превръщането на страни като Русия и Китай в автокрации, които са все по-агресивни и непредвидими. Първата от десетилетие гази земите на Украйна и Грузия, а втората строи противозаконни острови в южно-китайско море, непрестанно навлиза в непознати териториални води и инициира боен конфликт с Индия в Хималаите. Режимът на Реджеп Ердоган в Турция също върви по сходна траектория и не е случайност, че страната му губи позиции и утвърждение във значими за нея райони като западните Балкани.
Автокрациите все по-лесно излизат от границите си
BRICS фрагментира и по линия на Индия, която е принудена да предприеме ограничения за балансиране на Китай. Затова не са изненада скокът в нейните военни вложения, агресивното й позициониране в прилежащите морета и укрепването на съдействието със Съединени американски щати, Япония и Австралия в границите на платформата за сигурност, QUAD. Автокрациите все по-лесно излизат от границите си и това форсира доста страни да реализират сходно пребалансиране и хеджиране.
Примерите са към този момент доста. Виетнам усилва военните разноски и се сближава със Съединени американски щати и Европа. В централна Азия, Казахстан еднопосочно изрази отношението си към Москва откакто забрани активността на разнообразни съветски организации в северните елементи на страната. Нещо повече, президентът Касим-Жомарт Токаев неотдавна даже потърси поддръжка от Китай и единствено преди седмици Си Дзинпин го увери в неговата поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност. И това в случай, че единствено преди няколко години в Казахстан избухнаха митинги, когато държавното управление стартира да разисква опцията за продажба на земя на китайци.
Икономиката, която не работи в изолираност
Икономическите модели на автокрациите също са под тежък стрес, а някои на процедура са в положение на имплозия. Русия върви към ресурсна автаркия (думата идва от гръцки и значи „ самодостатъчност “), която при най-хубав сюжет ще стане придатък на Китай, най-малко за идното десетилетие. Разкачването от западната стопанска система и напускането на стотици корпорации занапред ще удари дълготрайните вероятности за напредък, а всеобщата емиграция на ИТ промишлеността в допълнение връща страната десетилетия обратно. Геополитическият риск е към този момент в подобен мащаб, че даже китайските компании са внимателни и главно целят да се възползват от редуцираните цени.
Китай осезаемо забавя своя икономически ход
Регионалната стопанска двигателна сила на Русия на процедура се разпада, което е очевидно в държанието на централно-азиатските страни. Китай осезаемо забавя своя икономически ход. Според оценки на Световната банка, за първи път от 1990-та година страната ще има напредък, който е по-нисък от този на стопанските системи от източна Азия и тихо-океанския район (2,8% против 5.3%). Дългосрочните прогнози за напредък в „ междинното царство “ са към този момент от порядъка на 2-3% при позитивен сюжет.
Пекин е изправен пред от ден на ден структурни проблеми и алтернативи: зациклил преход към нов стопански модел, угнетяване на интензивността на частния бранш, стагнираща работливост, свръхзадлъжнялост, демографски срив и други. Затова и не е инцидентно, че реториката за различния стопански модел, идваща от китайска страна позатихна.
Отвъд тези две страни, стопанските опити на Реджеп Ердоган в Турция се трансфораха в образец за управническа екзотика.
А ръководството посредством боязън не се оказва толкоз дейно
Разпадат се и моделите и облиците на бъдещето, които автократите до неотдавна проектираха върху западната и световната гласност. Претенцията и аурата на бъдещето фрагментират. Оказва се, че техните ценностни други възможности работят повече като поп, нереални структури, в сравнение с когато тяхното всекидневие и действителност станат необятно притежание.
Например, Пекин трансформира популацията си в технозатворници, които не могат с месеци да напущат домовете под репресията на „ нулевия Ковид “. Властите са принудени всекидневно да потушават дребни и по-големи протести в най-различни елементи на страната. Завършеният техно тоталитаризъм предлага всекидневие на тотално наблюдаване и надзор, свръхдържава, която събира и управлява всяко придвижване, деяние и клик на обособения субект.
Тези режими употребяват брутално принуждение против минимално противоречие
Бруталното принуждение против минималното противоречие на Москва пък добавя амалгамата от псевдо исторически брътвежи, месиански реторики и откровени измислици, които не могат да сглобят някаква разпознаваема идеологическа структура с въздействие оттатък следените пространства на формалната съветска гласност. Голата мощ и експанзия изгубиха всякаква реторическа обвивка, колкото и скромна да бе тя в годините преди втората инвазия на Украйна.
Дори брътвежите за западащата западна цивилизация последователно започнаха да заглъхват. Автокрациите може и да плашат със мощ, със закани, с подигравка с базови правила, с необмислено мятане на бомби, само че губят наративната борба, губят меродавност, губят достоверна действителност, която може да бъде разпозната оттатък думите.
Партньорите, които сами отблъснаха
Автокрациите са и все по-малко способни да сплотяват страни към себе си. В немалка степен това се дължи на тяхната обсесия със личния им Lebensraum, с неговото непрекъснато и оптимално разширение и подсилване. Спонсорираният от Русия евразийски съюз е в положение на свободно рухване и на процедура е жертван след втората инвазия на Украйна. Традиционно отворена към нея страна като Финландия е на път да стане член на НАТО, а в Азия Москва няма какво да предложи с изключение на енергийни запаси на промоция.
Този развой е още по-интересен при Китай. Доскоро Пекин се опитваше да уголемява въздействието си посредством основаването на нови институции. Най-амбициозният опит бе с азиатската банка за инфраструктурни вложения, само че нейната агресия зацикли най-много поради съмнение към китайската страна, нейната мотивация
Автокрациите от ден на ден стряскат и тези страни, които нямат изключително предпочитание да избират сред Запада и Изтока
и модел на действие. По тази причина тактиката бе приспособена и фокусът е преместен към присъединение и опити за въздействие във към този момент съществуващи структури, да вземем за пример азиатските районни съглашения за свободна търговия. Нещо повече, войната в Украйна и възходящата експанзия на Китай понижават въздействието на двете страни и в границите на Г-20, назад на техните планове и очаквания за по-силни позиции вътре в нея благодарение на други незападни страни. Путин даже се скри от последната среща в Индонезия.
Автокрациите от ден на ден стряскат и тези страни, които нямат изключително предпочитание да избират сред Запада и Изтока. Актуален образец в това отношение са Филипините. Пекин разчиташе доста на предходния президент, Родриго Дутерте, с цел да обезсмисли двустранния пакт за сигурност сред Манила и Вашингтон и последователно да приближи страната към Китай. Първоначално, властническият ексцентрик потегли в тази посока, само че бързо видя рисковете и замрази всевъзможни опити за пребалансиране.
С възходящата експанзия на китайците, динамичността в този момент напълно се промени и новият президент, Фердинанд Маркос, неотдавна се съгласи да бъде подсилен (от пет на десет) броят на базите, от които Филипините и Съединени американски щати ще могат да реагират на всевъзможен вид рецесии, в това число военни. Базите ще имат доста по-равномерно географско систематизиране и на процедура ще обезпечат успеваемост при разнообразни сюжети. Те включват освен опасност за Манила, само че и за Тайван.
Повсеместното зацикляне на ревизионистичните режими е явно. То е реалност и при по-малките. Турция е все по-автократична, по-агресивна, с проблематична стопанска система и „ приятелско-обръчов “ капитализъм. Иран от време на време се тресе от митинги като сегашният е най-обхватен и проблематичен за Техеран. Настояването за даже минимална различна прелест на такива политически формирования е към този момент толкоз екзотично, че даже не се чува.
Разбира се, тази наклонност не анулира множеството проблеми пред западния свят, само че е явен знак за нова геополитическа динамичност. „ Възходът на останалите “, най-много на автокрациите измежду тях, забавя ход преди да е получил устойчива географска, културна и политическа основа.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Владимир Шопов е приключил Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново учебно заведение за обществени проучвания, Ню Йорк. Бил е консултант по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998), консултант в Мисията на България към Европейски Съюз (1998-2001), консултант на министъра на външните работи (2014 - 2016).
Фейсбук конгрес Най-ново видео