Поглед назад: Константин Величков - човекът, осъден на смърт от турците след Априлското въстание
16 ноември 1907 година.
На този ден умира Константин Величков. Историята ще го запомни като индивидът, наказан на гибел от турците след Априлското въстание, който бива избавен от европейската комисия. След това продължава да оказва помощ на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна активност, която развива след Освобождението пък приключват облика му на бележит деятел.
Роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днешен Пазарджик), Константин Величков произлиза от занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци и това му разрешава да обезпечи положително обучение на сина си, който откакто приключва локалното класно учебно заведение, учи във френския колеж " Галатасарай " в Цариград.
След завършването си Величков се завръща в родния град, където стартира да преподава български и френски. Младият Константин не остава безразличен и към революционните настроения в цяла България. Става член на локалния революционен комитет и взе участие в подготовката на Априлското въстание, по време на което бива хванат от турците и наказан на гибел. Спасен е само с помощта на намесата на европейската комисия, проверяваща насилието при потушаване на въстанието.
Залавянето му от турците не го отхвърля от желанието му да помогне на поробеното си родно място. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става ръководител на Окръжния административен съд, а през идващите години съумява и интензивно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки депутат в Областното заседание. Междувременно взема решение да възобнови образованието си и отпътува за Париж, където стартира да учи право, само че не съумява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и взе участие в Съединението.
След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на публичните здания, пътищата и известията. По време на третия мандат на Стоиловото ръководство, Величков още веднъж заема значими длъжности - министър на търговията и земеделието, както и на националното просвещение.
Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава диря в българската история и с културната активност, която развива.
Пише драми, повести, разкази, публикации и стихове. Заедно с Иван Вазов създават двутомната " Българска христоматия ". По негова самодейност се открива и Държавното рисувално учебно заведение в София.
Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия сред виновни политически задължения, които е поемал, заради което то не е обемисто. Много от книгите му са отпечатани след гибелта на създателя.
Владеещ френски, италиански и съветски език, Величков развива плодотворна преводаческа активност, публикувайки на български език творби на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтово, Некрасов. Едва 17-годишен стартира с преводите и споделя, че от самото начало, до момента в който ги е правел, е бил воден само от желанието да разшири кръгозора на българския четец. Поезията му е възрожденски въодушевена и в това време целяща да издигне културното ниво на сънародниците си.
Константин Величков през целия си умишлен живот е воден само и единствено от желанието си да помогне на България, което се потвърждава най-добре от дейностите му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му остатъци са пренесени в София, където е и заровен.
Псевдоними: Джовани Белтрафио, Един българин от Южна България, А. Коса, П. Минев, А. И., А. М., В. П., К. В., С., С. К.
Източник Топновини
На този ден умира Константин Величков. Историята ще го запомни като индивидът, наказан на гибел от турците след Априлското въстание, който бива избавен от европейската комисия. След това продължава да оказва помощ на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна активност, която развива след Освобождението пък приключват облика му на бележит деятел.
Роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днешен Пазарджик), Константин Величков произлиза от занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци и това му разрешава да обезпечи положително обучение на сина си, който откакто приключва локалното класно учебно заведение, учи във френския колеж " Галатасарай " в Цариград.
След завършването си Величков се завръща в родния град, където стартира да преподава български и френски. Младият Константин не остава безразличен и към революционните настроения в цяла България. Става член на локалния революционен комитет и взе участие в подготовката на Априлското въстание, по време на което бива хванат от турците и наказан на гибел. Спасен е само с помощта на намесата на европейската комисия, проверяваща насилието при потушаване на въстанието.
Залавянето му от турците не го отхвърля от желанието му да помогне на поробеното си родно място. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става ръководител на Окръжния административен съд, а през идващите години съумява и интензивно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки депутат в Областното заседание. Междувременно взема решение да възобнови образованието си и отпътува за Париж, където стартира да учи право, само че не съумява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на Българското книжовно сдружение (днес БАН) и взе участие в Съединението.
След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на публичните здания, пътищата и известията. По време на третия мандат на Стоиловото ръководство, Величков още веднъж заема значими длъжности - министър на търговията и земеделието, както и на националното просвещение.
Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава диря в българската история и с културната активност, която развива.
Пише драми, повести, разкази, публикации и стихове. Заедно с Иван Вазов създават двутомната " Българска христоматия ". По негова самодейност се открива и Държавното рисувално учебно заведение в София.
Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия сред виновни политически задължения, които е поемал, заради което то не е обемисто. Много от книгите му са отпечатани след гибелта на създателя.
Владеещ френски, италиански и съветски език, Величков развива плодотворна преводаческа активност, публикувайки на български език творби на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтово, Некрасов. Едва 17-годишен стартира с преводите и споделя, че от самото начало, до момента в който ги е правел, е бил воден само от желанието да разшири кръгозора на българския четец. Поезията му е възрожденски въодушевена и в това време целяща да издигне културното ниво на сънародниците си.
Константин Величков през целия си умишлен живот е воден само и единствено от желанието си да помогне на България, което се потвърждава най-добре от дейностите му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му остатъци са пренесени в София, където е и заровен.
Псевдоними: Джовани Белтрафио, Един българин от Южна България, А. Коса, П. Минев, А. И., А. М., В. П., К. В., С., С. К.
Източник Топновини
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ