16-годишна жп-митница, която не е работила и пет минути, и

16-годишна жп-митница, която не е работила и пет минути, и тунел без релси, копан преди седем десетилетия – това е налице от Коридор №8, свързващ България, Северна Македония и Албания, предава кореспондентът на БГНЕС за района.

Рано или късно прословутият Коридор №8 ще го има, само че към този момент имаме единствено това. Действието се развива край кюстендилското село Гюешево. Тук на гарата, до която пътува трен единствено три дни в седмицата, свършват релсите, които би трябвало да свържат първо София със Скопие, а по-нататък железницата да стигне до Албания и Адриатическо море.

Тунелът е на към километър от гарата – нещо като корито, прокопано в ската, завършващо с входната му арка, облицована с плочки. От македонска страна излиза в местността Димов хан над село Узем, дистанцията от Гюешево до такава степен по права линия е близо 3 километра. От това разстояние са прокопани 600 метра от българска и неразбираемо какъв брой от македонска, само че и това не е несъмнено.

От македонска страна входът на тунела се е срутил, въпреки и външно да наподобява, че е укрепен добре. В подстъпите му има свинарник, а директно преди входа – тресавище. Тунелът излиза на 5 км след Граничен контролно-пропусквателен пункт Деве хълм, до него се доближава по черен път, на 1.5 км в дясно от разклона за село Узем.

Тунелът е умислен още през XIX в., само че построяването му стартира едвам през 1942 година, по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско дружество. От наша страна са прокопани и облицовани една четвърт от общата дължина на тунела. Тук за последно се е работило през 1948 година, когато „ умират ” българо-сръбските връзки и прилежаща Македония става част от СФР Югославия.

Днес коритото пред входа на тунела е затлачено от свлекли се камъни и израснали дървета. Откриването му от външен човек е невероятно, не се намира против релсите, а на 800 метра настрана, очевидно в него ще се влиза след равномерен завой. На 20-ина метра след входа тунела е наводнен, навлиза в ската на към 600 метра макар, че локалните хора настояват друго.

За тези 70 години тунелът го има, само че българо-македонските връзки „ ферментират ” мъчно, въпреки че първи признаваме новата страна. Докато те еволюират до ерата „ Борисов-Заев ”, хладът в тунела е извънредно подобаващ за склад на млечните артикули на бившето към този момент кюстендилско дружество „ Сердика “.

Надеждите за построяването на европейския кулоар се съживяват след подписването на Договора за другарство и добросъседство от страна на министър председателите Борисов и Заев. Трасето ще бъде скоростно, отначало ще се копаят тунели, само че този под Осоговската планина ще се употребява, въпреки и прокопан отначало.

Местните хора седят в хранителния магазин и умуват дали през тунела под Осоговската планина ще мине нявга трен.

„ Ако тунелът бе изработен, в този момент щях да съм кмет на Охрид “, споделя 87-годишният Милан Петракиев от Гюешево. Според него коридорът ще го има, той е вековна фантазия на хората от двете страни на границата.

„ От наша страна от тунела са прокопани два километра без 200 метра, от македонска страна нищо не е почнато, работят по жп-трасето от Крива паланка насам “, твърди някогашният боен Борислав Костов, живущ на 300 метра от тунела. Костов е сигурен, че тръгне ли коридорът, регионът е жертван на разцвет. „ За какво даваха тези национални пари, откакто митницата не е работила и 5 минути “, попита някогашният боен, в този момент безгрижен пенсионер.

„ Копано е и от наша страна, доста малко остава да се свърже с прокопаното от вас “, сподели македонецът Игор, чиято къща е на към километър от тунела.

„ Не се тревожи, коридорът ще го има, ние го започнахме изпод нагоре “, сподели служителят на реда, дежурен на македонското Граничен контролно-пропусквателен пункт Деве хълм.

Така че към този момент има тунел и митница, а щом има политическа воля, би трябвало и влакът да мине през тунела под Осоговската планина. /БГНЕС