16-годишен ученик от София се превърна в символ на вдъхновение

16-годишен възпитаник от София се трансформира в знак на ентусиазъм и вяра за мнозина, помагайки в битката с опустошителния пожар, който изпепели над 10 000 декара гори и ниви. " Оборудван " само с колелото си и остаряла брезентова торба, той дни наред доставя вода, храна и най-много кураж на пожарникарите и доброволците в първите линии на огнения пъкъл.

Добрата вест

Борбата с пожарите продължава. Най-тежко е край СунгурлареЧетвърти ден продължава битката с огъня край Сунгурларе, пожарът в Пирин още веднъж се разгоряПожарът край Сунгурларе още бушува, изтеглиха хората от с. Скала (снимки/видео)Два фронта на пожара край Сунгурларе са локализирани, само че породи трети

Историята за помощта и отдадеността му споделя във Фейсбук Иван Янев - фоторепортер и доброволец, който среща Даниел измежду пепелта в.

" Дрехите ми миришат на пушек и отмалялост, а в очите ми още стои картината на опожарената гора. Имам малко време, преди денят да угасне изцяло, и желая да ви доразкажа за Даниел. Даниел е на 16, от Сунгурларе, само че в действителност е от София. Сега е при баба си. Шапки долу за това момче! Днес с сътрудниците от Бургас - Давид и Мила - бяхме влезнали във вътрешността в изгорялата гора край Сунгурларе, с цел да създадем директно включване. Търсехме освен добра позиция, само че и обсег, който се беше трансформирал в необичайност посред апокалипсиса ", написа Янев и продължава:

" Гледката беше нереална. От двете ни страни стърчаха, а по средата се виеше прашен път, мек и сив като лунен пейзаж. Пепелта беше толкоз дълбока, че всяка наша стъпка потъваше до глезените. Пустиня от сажди и тишина, нарушавана само от вятъра. И тогава, като че ли излязъл от филм за войната в Багдад, от маранята се появи контур. Момче на колело. Беше висок, а колелото му беше очевидно малко и той се поклащаше несигурно по прашния път, борейки се да резервира равновесие. Приближи се и спря до нас. " Вие кои сте? ", попита с глас, в който нямаше и диря от боязън. " Не съм ви виждал в гората. Аз съм тук от три дни. "

Иван Янев споделя, че в първия миг не е реагирал, само че по-късно го огледал - " обгорелите му крайници, маратонките, които изглеждаха безусловно " опечени " от жегата, и най-много - остарялата брезентова торба от противогаз, преметната през гърба му, от която се подаваха гърлата на бутилки с вода ".

Тогава ме сграбчи. Това не беше просто момче, минаващо отсам.

" Как се казваш? На какъв брой си години? ", попитах го, осъзнавайки какъв брой е рисково тук за едно дете. " Казвам се Даниел, на 16 съм ", отвърна той. Разказа ми, че е от София, само че прекарва лятото при баба си в Сунгурларе. И от три дни, откогато огънят бушува, той не е спрял. С колелото си, по прашните и рискови пътеки, разнася вода и храна за пожарникарите и доброволците ", споделя още фоторепортерът. 

Даниел обяснил, че носи 5 литра вода за хората и 2 - за животните. Разказал и как намерил дребна катеричка, съвсем припаднала от жегата и дима, дал ѝ вода и тя избягала в гората.

Виж още Два фронта на пожара край Сунгурларе са локализирани, само че породи трети

" Гледах го и не можех да допускам. В него нямаше поза, нямаше търсене на популярност. Имаше единствено чисто, неподправено предпочитание да помогне. Той беше като Феникс, роден от пепелта в близост - знак на вярата измежду разрухата. Стана ми кеф, че се запознахме. Родителите му били държавни чиновници. Каза ми и в кое учебно заведение учи, само че в цялата страст мозъкът ми не го запомни. Разказвам ви това, тъй като с цел да видите лицето му по малкия екран, би трябвало да получим позволение от тях. Той няма 18. Утре ще ги потърся, тъй като тази история би трябвало да стигне до повече хора. Тази доброта, която се е вселила в това момче, е по-силна от всеки пожар ", споделя още Иван Янев.

И прибавя: Искам такива да са ни политиците - сърцати и самоотвержени. Искам той да стане политик, само че незабавно си давам сметка, че това надали ще се случи. Прекалено непретенциозен и добър е за този свят. Той ни остави и още веднъж се понесе с дребното си колело в сивата зной, с цел да продължи своята задача. " И на следващия ден ще съм тук ", бяха последните му думи. Надявам се на следващия ден отново да го срещна. Надявам се и пожарът най-сетне да бъде угасен. За да ви доразкажа за дребното момче с огромното сърце ".

Самият Даниел е безапелационен, че не се опасява от огъня и не се усеща воин.

" Помагам за горския пожар да го гасим. С каквото мога, давам вода, храна на пожарникарите. С лопати гасим. На животинките оказваме помощ с каквото можем. Ако са припаднали от жегата, им даваме вода, храна и ги преместваме на безвредно място. Защото сега по-надолу гори и тук не е безвредно за тях ", декларира момчето пред Българска национална телевизия.

" Майка ми и татко ми по този начин са ме възпитали просто. Учили са ме да оказвам помощ на хора в потребност. Просто са ме научили да оказвам помощ с каквото мога ", прибавя ученикът.

Въпреки че учи програмиране, фантазията на Даниел е да стане боен и да продължи да оказва помощ там, където е най-трудно.

В началото на днешното съвещание на държавното управление министър-председателят Росен Желязков показа на членовете на Министерския съвет Даниел и още 4 момчета, притекли се на помощ в Сунгурларе - Александър Димитров, Виктор Николов, Атанас Кръстев и Станислав Божиков. Те получиха аплодисментите на държавното управление.

" В тези сложни дни, със своя спокоен и непретенциозен образец в Сунгурларе, те се притекоха на помощ по собствен метод, само че той стана толкоз забележим за всички и подобен кураж даде на огнеборците, на горските, на доброволците, че нямаше вид да не ги поканя тук и аз ги поканих, с цел да изразим нашата благодарност и признателност ", сподели Желязков, представен от Българска телеграфна агенция.

Премиерът уточни, че момчетата са посланици, представители на всички тези, които в тези усилни времена, демонстрират човешката добродетел, демонстрират оня непретенциозен, скромен, спокоен подвиг и това, което ни кара да се усещаме обединени като хора, като българи, да бъдем ориентирани един към различен с онази човещина и емпатия, която толкоз липсва в нашето всекидневие.

" Сигурен съм, че техните фантазии рисуват едно извънредно оптимистично бъдеще за България ", сподели министър-председателят.

Росен Желязков изрази признателност към родителите и околните на момчета по тази причина, че са вложили в тях обич, усърдие и умеене и ги предизвикват по техния път.