На тази дата през 1947 година комунистите осъждат Никола Петков на смърт чрез обесване въпреки протестите на САЩ
16 август 1947 година комунистите осъждат на гибел посредством обесване водачът на Български земеделски народен съюз Никола Петков.
Убиват го на 23 септември, макар митингите на интернационалната общественост - основно на Съединени американски щати.
Никола Петков е син на политика Димитър Петков и на Екатерина Ризова, сестра на Димитър Ризов. Брат е на Петко Д. Петков, погубен от наемен палач през 1924 година
Завършва класическия отдел на I Софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да учи право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война, през 1912 година е боец в гвардейския полк.
След Първата международна война продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 година Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с публицистика.
Обществена активност
През 1929 година се завръща в България. Редактор е на вестниците „ Земя “ (1931 – 1932) и „ Земеделско знаме “ – орган на БЗНС „ Александър Стамболийски “ (1932 – 1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически разбори и характерности на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски “ (1932 – 1933).
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година дружно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски “, станало известно като БЗНС Пладне. Сътрудничи с демократическите партии и с Работническата партия (легална форма на нелегалната БКП). Народен представител в XXIV нормално национално събрание (1938 – 1939). Настоява за отбрана и възобновяване на Търновската конституция и се афишира срещу едноличния режим на цар Борис III. По тази причина през декември 1938 година изборът на Никола Петков за депутат е касиран и той е интерниран в Ивайловград.
След емигрирането на доктор Г. М. Димитров през 1941 година поема управлението на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски “. Броени дни преди немската войска да навлезе в България през 1941 година, полицията интернира Никола Петков в лагера „ Гонда вода “ край Асеновград. През 1942 година води договарянията с комунистите за включване на БЗНС Пладне в Отечествения фронт и от август 1943 година е член на новосъздадения негов народен комитет.На 30 януари 1944 година е интерниран в Свищов при сестра си и шурей си, където остава до юли същата година.
Политическа активност
Паметна плоча на фасадата на къщата в София, където Петков е живял от юли 1944 до юни 1947 година
Къщата на Н. Петков на ул. „ Цар Иван Шишман “ № 12 в София
Като участник в Деветосептемврийския преврат Никола Петков е измежду вероятните външни министри в първото държавно управление на Отечествения фронт, само че остава министър без портфейл от 9 септември 1944 година до 26 август 1945 година През този интервал последователите на държавното управление правят всеобщи убийства и заседава т.нар. Народен съд, като самият Петков взе участие във вземането на решение за основаване на концентрационни лагери за политическите съперници.
През януари 1945 година под натиска на комунистите и Съюзническата комисия Г. М. Димитров е отхвърлен като лидер на Български земеделски народен съюз, а мястото му е заето от Никола Петков. След инициираното от комунистите разединение на Български земеделски народен съюз, от лятото на 1945 година е водач на Българския аграрни национален съюз – Никола Петков и антикомунистическата Обединената съпротива, като комунистическото управление стартира да го преглежда като съществена опасност за режима, а комунистическият лидер Васил Коларов го дефинира като „ център и вяра на цялата разнолика съпротива “.
През декември 1945 година Съединените щати и Англия слагат като изискване за признание на българското държавно управление включването в състава му на 2-ма представители на опозицията. По напътствие на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с водачите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, само че те изрично отхвърлят да влязат в държавното управление, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за преустановяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща руският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, само че те не трансформират позицията си. Петков отхвърля да се срещне с Вишински в 02:30 през нощта, заявявайки, че по това време посещава единствено приятелките си.
От 26 октомври 1946 година е депутат в VI велико национално събрание (1946 – 1949).
Борбата му за опазване на парламентарната народна власт е оповестена от комунистите за контрареволюционна активност. На 24 април 1947 година политическият представител на Съединени американски щати в България и ревнив бранител на земеделската идея Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. „ Народно земеделско знаме “. На 5 юни 1947 година американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година кротичък контракт с България, което е първата стъпка към признаването на комунистическата власт от страна на Съединени американски щати. Същия ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в постройката на Народното събрание е задържан, при което декларира:
„ „ Имам достойнството и щастието да вървя след ориста на своя татко и своя брат – да дам свободата си, а в случай че е належащо и живота си, за свободата на българския народ.
Касирани са също 23 депутати от опозицията, с което нейното посланичество в законодателната власт на процедура е разгромено.
От 6 юни до 15 юли 1947 година Никола Петков е разпитван в Държавна сигурност вследствие за подбудителството на Марко Иванов, Борис Гергов и други офицери за хипотетичното възобновяване на Военния съюз и подготовката на държавен прелом. Заради засиления интернационален интерес към случая той не е подложен на нормалните изтезания, а режимът му в ареста е наблюдаван персонално от диктатора Георги Димитров. В показанията си Петков отхвърля всички обвинявания, като декларира, че продължава да поддържа учредителната декларация на Отечествения фронт и първичната стратегия на неговото държавно управление от 17 септември 1944 година, само че отхвърля осъществяваните от режима насилия.
От 5 до 14 август 1947 година протича режисиран правосъден развой против Никола Петков и на 16 август той е наказан на гибел посредством обесване и санкция от половин милион лв. въз основа на Наредба-закона за отбрана на националната власт. Изпълнението на присъдата е забавено, защото управляващите изчакват влизането в действие на мирния контракт с Обединените народи на 15 септември, а въпреки това се пробват да убедят Петков да изиска опрощение, признавайки се за отговорен. Той отхвърля да напише саморъчно молба и службите изготвят такава от негово име, която по-късно е изложена в Музея на революционната зоркост.
Макар решението за екзекутирането на Никола Петков да е взето от комунистическото управление още при арестуването му, след произнасянето на присъдата към момента се обмисля целесъобразността на нейното осъществяване. На 13 септември Васил Коларов слага документално въпроса пред намиращия се в Москва Георги Димитров, излагайки опасенията си от негативния отзив в страната и предлагайки присъдата да бъде сменена с пожизнен затвор, като Петков бъде „ изцяло обезвреден в пандиза “. На 17 септември Димитров, който счита сходна стъпка за рискова демонстрация на уязвимост от страна на режима, подрежда присъдата да бъде изпълнена, базирайки се на мнението на руските управляващи. На 19 септември Държавният департамент на Съединени американски щати осведоми София, че следва дипломатическо признание на Димитровия режим,като продължава да упорства за анулацията на смъртната присъда на Петков.
Смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена в 1 часа сутринта на 23 септември 1947 година в Централния софийски затвор. Тялото му е заровено в необозначен гроб на Централните софийски гробища. След края на комунистическия режим родственици на Петков откриват мястото на гроба му – имот 125, ред 11, гроб 9/10, само че в него по-късно са погребвани и други хора.
Отличия и награди
На 23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден „ Стара планина “ I степен „ за изключително огромните му заслуги в битката срещу комунистическата тирания и за изключителната му гражданска позиция и опълчването му против налагането на комунистическия тоталитарен режим “.
Убиват го на 23 септември, макар митингите на интернационалната общественост - основно на Съединени американски щати.
Никола Петков е син на политика Димитър Петков и на Екатерина Ризова, сестра на Димитър Ризов. Брат е на Петко Д. Петков, погубен от наемен палач през 1924 година
Завършва класическия отдел на I Софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да учи право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война, през 1912 година е боец в гвардейския полк.
След Първата международна война продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 година Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с публицистика.
Обществена активност
През 1929 година се завръща в България. Редактор е на вестниците „ Земя “ (1931 – 1932) и „ Земеделско знаме “ – орган на БЗНС „ Александър Стамболийски “ (1932 – 1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически разбори и характерности на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски “ (1932 – 1933).
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година дружно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски “, станало известно като БЗНС Пладне. Сътрудничи с демократическите партии и с Работническата партия (легална форма на нелегалната БКП). Народен представител в XXIV нормално национално събрание (1938 – 1939). Настоява за отбрана и възобновяване на Търновската конституция и се афишира срещу едноличния режим на цар Борис III. По тази причина през декември 1938 година изборът на Никола Петков за депутат е касиран и той е интерниран в Ивайловград.
След емигрирането на доктор Г. М. Димитров през 1941 година поема управлението на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски “. Броени дни преди немската войска да навлезе в България през 1941 година, полицията интернира Никола Петков в лагера „ Гонда вода “ край Асеновград. През 1942 година води договарянията с комунистите за включване на БЗНС Пладне в Отечествения фронт и от август 1943 година е член на новосъздадения негов народен комитет.На 30 януари 1944 година е интерниран в Свищов при сестра си и шурей си, където остава до юли същата година.
Политическа активност
Паметна плоча на фасадата на къщата в София, където Петков е живял от юли 1944 до юни 1947 година
Къщата на Н. Петков на ул. „ Цар Иван Шишман “ № 12 в София
Като участник в Деветосептемврийския преврат Никола Петков е измежду вероятните външни министри в първото държавно управление на Отечествения фронт, само че остава министър без портфейл от 9 септември 1944 година до 26 август 1945 година През този интервал последователите на държавното управление правят всеобщи убийства и заседава т.нар. Народен съд, като самият Петков взе участие във вземането на решение за основаване на концентрационни лагери за политическите съперници.
През януари 1945 година под натиска на комунистите и Съюзническата комисия Г. М. Димитров е отхвърлен като лидер на Български земеделски народен съюз, а мястото му е заето от Никола Петков. След инициираното от комунистите разединение на Български земеделски народен съюз, от лятото на 1945 година е водач на Българския аграрни национален съюз – Никола Петков и антикомунистическата Обединената съпротива, като комунистическото управление стартира да го преглежда като съществена опасност за режима, а комунистическият лидер Васил Коларов го дефинира като „ център и вяра на цялата разнолика съпротива “.
През декември 1945 година Съединените щати и Англия слагат като изискване за признание на българското държавно управление включването в състава му на 2-ма представители на опозицията. По напътствие на Йосиф Сталин на 5 януари 1946 година министрите Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Антон Югов се срещат с водачите на опозицията Никола Петков и Коста Лулчев, само че те изрично отхвърлят да влязат в държавното управление, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за преустановяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща руският първи заместник-министър на външните работи Андрей Вишински, само че те не трансформират позицията си. Петков отхвърля да се срещне с Вишински в 02:30 през нощта, заявявайки, че по това време посещава единствено приятелките си.
От 26 октомври 1946 година е депутат в VI велико национално събрание (1946 – 1949).
Борбата му за опазване на парламентарната народна власт е оповестена от комунистите за контрареволюционна активност. На 24 април 1947 година политическият представител на Съединени американски щати в България и ревнив бранител на земеделската идея Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. „ Народно земеделско знаме “. На 5 юни 1947 година американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година кротичък контракт с България, което е първата стъпка към признаването на комунистическата власт от страна на Съединени американски щати. Същия ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в постройката на Народното събрание е задържан, при което декларира:
„ „ Имам достойнството и щастието да вървя след ориста на своя татко и своя брат – да дам свободата си, а в случай че е належащо и живота си, за свободата на българския народ.
Касирани са също 23 депутати от опозицията, с което нейното посланичество в законодателната власт на процедура е разгромено.
От 6 юни до 15 юли 1947 година Никола Петков е разпитван в Държавна сигурност вследствие за подбудителството на Марко Иванов, Борис Гергов и други офицери за хипотетичното възобновяване на Военния съюз и подготовката на държавен прелом. Заради засиления интернационален интерес към случая той не е подложен на нормалните изтезания, а режимът му в ареста е наблюдаван персонално от диктатора Георги Димитров. В показанията си Петков отхвърля всички обвинявания, като декларира, че продължава да поддържа учредителната декларация на Отечествения фронт и първичната стратегия на неговото държавно управление от 17 септември 1944 година, само че отхвърля осъществяваните от режима насилия.
От 5 до 14 август 1947 година протича режисиран правосъден развой против Никола Петков и на 16 август той е наказан на гибел посредством обесване и санкция от половин милион лв. въз основа на Наредба-закона за отбрана на националната власт. Изпълнението на присъдата е забавено, защото управляващите изчакват влизането в действие на мирния контракт с Обединените народи на 15 септември, а въпреки това се пробват да убедят Петков да изиска опрощение, признавайки се за отговорен. Той отхвърля да напише саморъчно молба и службите изготвят такава от негово име, която по-късно е изложена в Музея на революционната зоркост.
Макар решението за екзекутирането на Никола Петков да е взето от комунистическото управление още при арестуването му, след произнасянето на присъдата към момента се обмисля целесъобразността на нейното осъществяване. На 13 септември Васил Коларов слага документално въпроса пред намиращия се в Москва Георги Димитров, излагайки опасенията си от негативния отзив в страната и предлагайки присъдата да бъде сменена с пожизнен затвор, като Петков бъде „ изцяло обезвреден в пандиза “. На 17 септември Димитров, който счита сходна стъпка за рискова демонстрация на уязвимост от страна на режима, подрежда присъдата да бъде изпълнена, базирайки се на мнението на руските управляващи. На 19 септември Държавният департамент на Съединени американски щати осведоми София, че следва дипломатическо признание на Димитровия режим,като продължава да упорства за анулацията на смъртната присъда на Петков.
Смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена в 1 часа сутринта на 23 септември 1947 година в Централния софийски затвор. Тялото му е заровено в необозначен гроб на Централните софийски гробища. След края на комунистическия режим родственици на Петков откриват мястото на гроба му – имот 125, ред 11, гроб 9/10, само че в него по-късно са погребвани и други хора.
Отличия и награди
На 23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден „ Стара планина “ I степен „ за изключително огромните му заслуги в битката срещу комунистическата тирания и за изключителната му гражданска позиция и опълчването му против налагането на комунистическия тоталитарен режим “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ