1565 г. – Приключва Великата обсада на Малта от османските

1565 година – Приключва Великата блокада на Малта от османските турци, почнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат острова.

1697 година – Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.

1709 година – В една от най-кръвопролитните борби от Войната за испанското завещание – Битката при Малплаке – обединените сили на Англия, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.

1792 година – Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.

1877 година – Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.

1915 година – България в Първата международна война: В Царство България стартира готовност на българската войска за Първата международна война.

1922 година – Въстание от 11 септември 1922 година.

1941 година – Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.

1961 година – Формиран е Световният фонд за дивата природа.

1972 година – Състои се формалната гала по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.

1973 година – Извършен е боен прелом в Чили от военачалник Аугусто Пиночет, който демонстративно смъква демократично определения президент Салвадор Алиенде. Пиночет резервира властта си 17 години.

1978 година – Умира българският публицист и отстъпник Георги Марков, който е токсичен в Лондон 4 дни по-рано от сътрудник на Държавна сигурност.

1989 година – Във вестник Работническо дело са оповестени имената на към 500 деятели на Българска комунистическа партия, репресирани в Съюз на съветските социалистически републики при ръководството на Сталин. С обявата те са оправдани.

1994 година – Официално отваря порти Музеят на византийската просвета в град Солун, Гърция.

1997 година – Непилотираният галактически уред на НАСА Марс Глобъл Сървейър доближава орбитата на Марс.

2001 година – Атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати предизвикват сриването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и рухването на пътнически аероплан край Шанксвил, Пенсилвания.

2003 година – Шведската външна министърка Ана Линд умира, откакто е нападната с нож и смъртоносно ранена от незнаен мъж на 10 септември.

2004 година – При злополука на хеликоптер в Егейско море умират всичките 17 пасажери на борда му, включително патриарха Петър VII, публицисти и епископи на Александрийската патриаршия.

2005 година – Израел публично афишира желание да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.

2007 година – Русия изпитва най-голямото стандартно оръжие създавано в миналото – Бащата на всички бомби.

Родени на 11 септември

1524 година – Пиер дьо Ронсар, френски стихотворец († 1585 г.)

1816 година – Карл Цайс, немски оптик († 1888 г.)

1822 година – Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.)

1833 година – Леандър Леге, френски посланик († 1887 г.)

1862 година – О. Хенри, американски публицист († 1910 г.)

1877 година – Феликс Дзержински, бунтовник и политик († 1926 г.)

1881 година – Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.)

1885 година – Дейвид Хърбърт Лорънс, британски публицист († 1930 г.)

1900 година – Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.)

1903 година – Теодор Адорно, немски социолог и мъдрец († 1969 г.)

1914 година – Павле, сръбски нравствен лидер († 2009 г.)

1916 година – Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.)

1917 година – Фердинад Маркос, филипински президент и деспот († 1986 г.)

1917 година – Ярослав Тагамлицки, български математик от съветски генезис († 1983 г.)

1920 година – Иван Братанов, български артист († 1968 г.)

1930 година – Никола Станчев, български герой († 2009 г.)

1933 година – Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.)

1935 година – Герман Титов, руски космонавт († 2000 г.)

1935 година – Арво Перт, естонски композитор

1937 година – Йосиф Кобзон, съветски артист и политик († 2018 г.)

1939 година – Сократ Лафазановски, македонски художник

1940 година – Брайън Де Палма, американски кино режисьор

1940 година – Нон Дук Ман, виетнамски политик

1941 година – Георги Наумов-Чарли, български артист († 2022 г.)

1944 година – Кеворк Кеворкян, български публицист

1945 година – Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор

1948 година – Димитър Костадинов, български публицист († 2022 г.)

1948 година – Илия Караиванов, български артист († 2009 г.)

1957 година – Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол

1960 година – Хироши Амано, японски физик и Нобелов лауреат

1963 година – Таня Димитрова, българска актриса

1965 година – Башар Асад, сирийски политик

1972 година – Красимир Дунев, български гимнастик

1977 година – Лудакрис, американски рапър и артист

1977 година – Матю Стивънс, уелски състезател на снукър

1977 година – Тодор Чобанов, български историк и политик, лекар по археология

1978 година – Бен Лий, американски артист

1981 година – Андреа Досена, италиански футболист

1984 година – Юсуф Акгюн, турски артист

1987 година – Тайлър Хеклин, американски актьор