156 години от рождението на капитан І ранг Димитър Добрев бяха отбелязани във Варна
156 години от рождението на капитан І сан Димитър Добрев – пълководец на отряда торпедоносци, направили офанзивата против крайцера „ Хамидие ” по време на Балканската война, бяха маркирани през днешния ден с боен обред и цветя пред паметника му до Военноморския музей в град Варна.
В ритуала участваха началникът на Щаба на Военноморските сили капитан І сан Ваньо Мусински, шефът на Военноморския музей лекар Мариана Кръстева, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса, Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на подводничарите на Република България, Сдружение „ Клуб Миноносец,,Дръзки ” ”, Сдружение „ Клуб първи дивизион патрулни кораби “, жители и посетители на града.
В словото си пред присъстващите на ритуала капитан І сан Мусински акцентира значимостта на тази морска победа, отзвукът в интернационален аспект на дейните дейности на българския боен флот през войната, както и решаващата роля на капитан I сан Добрев за тези бойни триумфи.
Димитър Добрев е роден в гр. Русе и получава начално обучение в родния си град. После постъпва в Московската действителна гимназия. Веднага след завършването ѝ през 1883 година се записва във Военното учебно заведение в София. През 1885 година избухналата Сръбско-българската война прекъсва образованието му и Добрев се включва като доброволец в редиците на Първи пехотен софийски полк. Той командва 11-та рота от полка. За проявената храброст и изключителни качества е награден с първото си отличие – войнишки кръст „ За смелост ” ІV степен.
След края на войната Добрев се връща във Военното учебно заведение. Отново прекъсва, поради присъединяване на учебното заведение в детронирането на княз Александър І и последвалото разпускане. След 3 септември 1886 година, когато учебното заведение още веднъж е образувано, Добрев продължава образованието си, само че и този път за малко... Участието му в подготовката на протест във Военното учебно заведение, който е трябвало да избухне на 13 ноември 1886 година, води до боен развой и изключването му.
През 1889 година е позволен до изпити за довеждане докрай на Военното учебно заведение.
Преди това служи в 6-ти пехотен търновски полк и 7-ми пехотен преславски полк. На 1 януари 1891 година е създаден в чин подпоручик. Служи като младши офицер в 7-ми полк и като адютант в Шуменския гарнизон.
На 11 март 1893 година е командирован във Флотилията за проучване на морската работа. Полага изпит за морски офицер и чинът му е изменен на мичман II сан. Продължава подготовката си в Кралското торпедно учебно заведение в гр. Пола, Австро-Унгария, което приключва през 1897 година
В Дунавската флотилия служи в Портовата рота, на параходите „ Крум ” „ Александър I ” и „ Симеон Велики ”, на ветрохода „ Асен “, като завеждащ Артилерийската част, завеждащ Минната част и портови капитан.
На 9 октомври 1899 година е наведен на работа във Варна, където е назначен на образователния крайцера „ Надежда “ – изначало като младши, а по-късно като старши офицер. С кораба плава неведнъж до Одеса и Севастопол.
В интервала 1903 – 1904 година се образова в артилерийския офицерски клас в Кронщат, Русия. Там го заварва избухналата Руско-японската война (1904 – 1905 г.). Добрев взе участие във войната като доброволец на крайцера „ Дмитрий Донски ” в състава на Втора тихоокеанска ескадра на съветския флот. С кораба прави осеммесечен преход от Балтийско до Японско море през нос Добра Надежда и взе участие в боевете при Цушима на 14 май 1905 година, както и при остров Дажалет (Улиндо) на 15 май. Тежко разваленият крайцер потъва на идната заран, а оживелите от екипажа се отдръпват на острова, където са пленени от японците. След шест месеца в плен Добрев се връща в България. За присъединяване си в Руско-японската война получава съветския медал „ Св. Владимир ” ІV степен и български медал „ Св. Александър ” ІV степен с мечове.
След завръщането си в родината капитан-лейтенант Добрев е шеф на Машинното учебно заведение при флота (от 16 март 1906 година до 27 октомври 1908 г.), като и преподава по химия, история и география. През идващите години е шеф на Морската минна защита (до 22 февруари 1910 г.) и пълководец на образователния крайцер „ Надежда “ (от 12 февруари 1910 година до уволнението му през март 1911 г.). Преди да премине в запаса капитан ІІ сан Димитър Добрев за малко е пълководец на флота.
В навечерието на Балканската война през септември 1912 година е мобилизиран и причислен към Щаба на флота като офицер за особени поръчки. Възложено му е организирането на Семафорната работа. За една седмица той съумява да подбере фрагменти, да образува 11 семафорни поста и да напише първата директива за тяхната активност. След това е назначен за плац-комендант на Варненския гарнизон.
Безспорно най-значими са дейностите му като шеф на Подвижната защита. В началото на ноември 1912 година той поема командването на отряда от торпедоносци и крайцера „ Надежда ”. Главните задания са спирането на немските доставки за турската войска през румънското пристанище Кюстенджа и премахване на заканите от турско нахлуване против Варна и другите крайбрежни градове откъм морето.
Под негова команда в нощта на 7 против 8 ноември 1912 година отрядът от български торпедоносци нападна турския крайцер „ Хамидие ”. Вражеският транспортен съд е изумен от торпедото на „ Дръзки ”. За сполучливата офанзива Добрев е награден с медал „ За смелост ” III степен.
По време на несполучливата за България Междусъюзническа война по заповед на Главната квартира откарва крайцера „ Надежда “ и шестте торпедоносеца до Севастопол. Съгласно интернационалните правила е заставен да разоръжи корабите. След среща с императора издейства позволение за въоръжаването на отряда и го връща във Варна. През 1913 година е създаден в чин капитан I сан.
След войната Димитър Добрев работи като юрист. Едновременно с това е деен деятел в морското публично придвижване.
Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново. Погребан е във Варна.
В ритуала участваха началникът на Щаба на Военноморските сили капитан І сан Ваньо Мусински, шефът на Военноморския музей лекар Мариана Кръстева, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса, Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на подводничарите на Република България, Сдружение „ Клуб Миноносец,,Дръзки ” ”, Сдружение „ Клуб първи дивизион патрулни кораби “, жители и посетители на града.
В словото си пред присъстващите на ритуала капитан І сан Мусински акцентира значимостта на тази морска победа, отзвукът в интернационален аспект на дейните дейности на българския боен флот през войната, както и решаващата роля на капитан I сан Добрев за тези бойни триумфи.
Димитър Добрев е роден в гр. Русе и получава начално обучение в родния си град. После постъпва в Московската действителна гимназия. Веднага след завършването ѝ през 1883 година се записва във Военното учебно заведение в София. През 1885 година избухналата Сръбско-българската война прекъсва образованието му и Добрев се включва като доброволец в редиците на Първи пехотен софийски полк. Той командва 11-та рота от полка. За проявената храброст и изключителни качества е награден с първото си отличие – войнишки кръст „ За смелост ” ІV степен.
След края на войната Добрев се връща във Военното учебно заведение. Отново прекъсва, поради присъединяване на учебното заведение в детронирането на княз Александър І и последвалото разпускане. След 3 септември 1886 година, когато учебното заведение още веднъж е образувано, Добрев продължава образованието си, само че и този път за малко... Участието му в подготовката на протест във Военното учебно заведение, който е трябвало да избухне на 13 ноември 1886 година, води до боен развой и изключването му.
През 1889 година е позволен до изпити за довеждане докрай на Военното учебно заведение.
Преди това служи в 6-ти пехотен търновски полк и 7-ми пехотен преславски полк. На 1 януари 1891 година е създаден в чин подпоручик. Служи като младши офицер в 7-ми полк и като адютант в Шуменския гарнизон.
На 11 март 1893 година е командирован във Флотилията за проучване на морската работа. Полага изпит за морски офицер и чинът му е изменен на мичман II сан. Продължава подготовката си в Кралското торпедно учебно заведение в гр. Пола, Австро-Унгария, което приключва през 1897 година
В Дунавската флотилия служи в Портовата рота, на параходите „ Крум ” „ Александър I ” и „ Симеон Велики ”, на ветрохода „ Асен “, като завеждащ Артилерийската част, завеждащ Минната част и портови капитан.
На 9 октомври 1899 година е наведен на работа във Варна, където е назначен на образователния крайцера „ Надежда “ – изначало като младши, а по-късно като старши офицер. С кораба плава неведнъж до Одеса и Севастопол.
В интервала 1903 – 1904 година се образова в артилерийския офицерски клас в Кронщат, Русия. Там го заварва избухналата Руско-японската война (1904 – 1905 г.). Добрев взе участие във войната като доброволец на крайцера „ Дмитрий Донски ” в състава на Втора тихоокеанска ескадра на съветския флот. С кораба прави осеммесечен преход от Балтийско до Японско море през нос Добра Надежда и взе участие в боевете при Цушима на 14 май 1905 година, както и при остров Дажалет (Улиндо) на 15 май. Тежко разваленият крайцер потъва на идната заран, а оживелите от екипажа се отдръпват на острова, където са пленени от японците. След шест месеца в плен Добрев се връща в България. За присъединяване си в Руско-японската война получава съветския медал „ Св. Владимир ” ІV степен и български медал „ Св. Александър ” ІV степен с мечове.
След завръщането си в родината капитан-лейтенант Добрев е шеф на Машинното учебно заведение при флота (от 16 март 1906 година до 27 октомври 1908 г.), като и преподава по химия, история и география. През идващите години е шеф на Морската минна защита (до 22 февруари 1910 г.) и пълководец на образователния крайцер „ Надежда “ (от 12 февруари 1910 година до уволнението му през март 1911 г.). Преди да премине в запаса капитан ІІ сан Димитър Добрев за малко е пълководец на флота.
В навечерието на Балканската война през септември 1912 година е мобилизиран и причислен към Щаба на флота като офицер за особени поръчки. Възложено му е организирането на Семафорната работа. За една седмица той съумява да подбере фрагменти, да образува 11 семафорни поста и да напише първата директива за тяхната активност. След това е назначен за плац-комендант на Варненския гарнизон.
Безспорно най-значими са дейностите му като шеф на Подвижната защита. В началото на ноември 1912 година той поема командването на отряда от торпедоносци и крайцера „ Надежда ”. Главните задания са спирането на немските доставки за турската войска през румънското пристанище Кюстенджа и премахване на заканите от турско нахлуване против Варна и другите крайбрежни градове откъм морето.
Под негова команда в нощта на 7 против 8 ноември 1912 година отрядът от български торпедоносци нападна турския крайцер „ Хамидие ”. Вражеският транспортен съд е изумен от торпедото на „ Дръзки ”. За сполучливата офанзива Добрев е награден с медал „ За смелост ” III степен.
По време на несполучливата за България Междусъюзническа война по заповед на Главната квартира откарва крайцера „ Надежда “ и шестте торпедоносеца до Севастопол. Съгласно интернационалните правила е заставен да разоръжи корабите. След среща с императора издейства позволение за въоръжаването на отряда и го връща във Варна. През 1913 година е създаден в чин капитан I сан.
След войната Димитър Добрев работи като юрист. Едновременно с това е деен деятел в морското публично придвижване.
Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново. Погребан е във Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ