150 хиляди младежи в България нито учат, нито работятБлизо 150

150 хиляди младежи в България нито учат, нито работят
Близо 150 хиляди млади българи нито работят, нито учат, нито се образоват, сочат данните на специалисти. Наричани в интернационалната статистика NEET (Not in Education, Employment or Training), тези младежи на възраст сред 16 и 29 години съставляват
съществено предизвикателство както за българския трудов пазар, по този начин и за стопанската система като цяло.
„ Като цяло има спад на заетите хора генерално в страната, освен измежду младите, поради негативен демографски приръст, имиграция и други фактори “, казва Пламен Робов от Българската конфедерация по заетостта.
Според специалиста аргументите за растящия брой младежи,
които заобикалят обичайна претовареност, са сложни. Една от основните трендове е намаляващият интерес към класическата работа на трудов контракт.
„ Има и характерни аргументи, присъщи за тази съответна група.
Една от тях, може би, която е по-интересна, е спадът на интереса у младите да работят на трудов контракт. Новите генерации са доста по-слонни към гъвкави форми на работа – фриленс, цивилен контракти, планов принцип и прочие При младите този тип работа става все по-популярен
и назад – класическата работа на трудов контракт е все по-малко атрактивна “, разяснява Робов.
Друг значим фактор, който оказва въздействие върху статистиката, е сивият бранш на стопанската система. „ Да кажем, че сред 120 и 150 хиляди варира цифрата на хора до 29 години, които ги няма на никое място публично, т.е. те нито учат, нито работят. Естествено, друга огромна причина, която оказва въздействие, това е сивият пазар. Немалка част от тези младежи работят по някакъв метод,
само че това не е отразено публично, т.е. те са в сивия бранш “, изяснява специалистът.
В по-широк мащаб, данните сочат, че към един милион неучещи и неработещи българи, които имат право да работят, не способстват публично за стопанската система.
Днес все по-малко млади българи избират занаятчийски специалности или работа,
която изисква непрекъснато физическо наличие – във фабриката, офиса или на обекта. Стандартният работен ден от 9 до 18 часа към този момент не е прелъстителен за новото потомство.
Вместо това, атрактивни стават специалности, които разрешават еластичност
и работа от разстояние – IT секторът, аутсорсингът, цифровият маркетинг и основаването на онлайн наличие. Според Пламен Робов за решаването на казуса са нужни старания както от страна на работодателите, по този начин и от страна на младежите.
„ Аз считам, че от двете страни има доста какво да се направи в посока да проработи процесът
по-добре. От позиция на работодателите – вътрешно да създадат своята конструкция ефикасна, тъй че да могат да предложат задоволително атрактивни заплати, а работният развой – задоволително гъвкъв, тъй че да привлекат младите “, споделя специалистът.
В същото време той приканва младежите да имат по-реалистични упования:
„ От друга страна, младежите през днешния ден постоянно имат много нереалистични упования. Онлайн наличието ги залива с блестящи и високопарни облици на кариери, които наподобяват супер лесни и добре платени. В действителността обаче, в случай че си на 20–23 години, дипломата и британският не са гаранция за огромна заплата. За да се стигне до нея, би трябвало време, старания и процедура, а освен академични познания. Затова е значимо тези хора да се приземят малко – да са по-търпеливи, да влагат в себе си и да гледат дълготрайно на кариерата и връзките си с работодателите “, заключава Робов.