15 юли 1997 година. Светът на модата е разтърсен от

15 юли 1997 година. Светът на модата е разтресен от вестта за насилствената гибел на един от най-успешните фешън дизайнери в света. Докато се връща от нормалната си утринна разходка, Джани Версаче е убит смъртоносно на стъпалата пред дома си в Маями Бийч от серийния палач и негов персонален преследвач, Андрю Кънанън.

В покъртителна сцена още в първи епизод на известния сериал от 2018 година “Убийството на Джани Версаче: Американска престъпна история ” виждаме Рики Мартин, облечен в спретнато бяло тенис екипче, да държи в ръцете си отпуснатото, бездиханно тяло на дизайнера. На лицето му са изписани смут и комплициране. Мартин играе Антонио Д’Амико – дългогодишния сътрудник на Версаче, индивидът, който интернационалната преса и всички в родната Италия години се правеха, че не съществува. Само че Антонио беше там. И обичаше Джани с цялото си сърце…цели 15 години.

Едва ли има човек, който да е живял в пещера през последните 30 години и да не знае името Джани Версаче. Марката, имаме поради. Макар че индивидът зад марката си заслужава вниманието и интереса доста повече!

Израснал, заобиколен от креда, карфици, дървени манекени, кройки и дами по долни дрехи, които пробват роклите, ушити от майка му, Джани от дребен се увлича по модата. Отваря първия си бутик през 1978 година и макар че моделите му тогава са въодушевени от класиката, явно е, че имат собствен, несравним, съвременен образ. Мнението на стилните критици в тези години варира фрапантно по ска̀лата от “кичозни ” до “новаторски ”. Оказва се обаче, че отрицателните мнения, също колкото и позитивните такива, ще спомогнат за изстрелването на новоизпечения дизайнер в парадайса на богатите и известните.

Джани съумява да притегли доста известни лица в близкия си другарски кръг и се възползва тактически гениално от този факт. Той е измежду първите дизайнери, които държат известни персони да седят на първия ред по време на ревютата им. Тази нова тактичност печели на марката още по-голяма известност. Хората желаят да носят това, което са видели, че Джей Ло или Елизабет Хърли са облекли на следващата церемония!

В началото на 90-те името Версаче е в устатата на всички. Пресата умира да написа за него и да отразява всеки един аспект от живота му. С едно фрапиращо изключение. Мъжете, с които си ляга. Въпреки че Джани в никакъв случай не е криел хомосексуалността си, времената към момента са такива, че да си гей се смята за сериозен минус. Особено пък в случай че си VIP! Затова и на любовника Антонио му се постанова да движи, като че ли е нахлупил шапка-невидимка. Но нещата скоро ще се трансформират. С едно историческо изявление.

Допреди да стартира вторият сезон на престъпната антология на FX, която споменахме нагоре, необятната общност на процедура няма концепция кой е бил мъжът до Версаче безусловно до последния му мирис. Всъщност обликът му се появява за малко и в документалната драма от 1998 година “Убийството на Версаче ”, само че там не прави изключително усещане. Покрай ролята на Рики Мартин обаче, Антонио Д’Амико става прочут. Както и около великодушното завещание, което Джани му оставя, само че което извънредно разгневява сестрата Донатела и останалите от клана Версаче.

Д’Амико се ражда преди 61 години в градче в италианската провинция Бриндизи. По специалност също е дизайнер – кариера, която сполучливо развива освен във, само че и отвън марката Versace.

През лятото на 1995 година дизайнерът уговаря изявление с Брендън Лемън, публицист в известното списание The Advocate, под предлог, че ще приказват за новоизлязлата му книга с фотографии “Мъже без (врато)връзки ” (Men Without Ties) и която, апропо, носи посвещението “На тримата Антониовци в живота ми ”.

Когато Лемън идва на уговореното място, първокласен апартамент в манхатънския хотел “Реджис ”, заварва Версаче в компанията на хубав, към 35-годишен широкоплещест мъж със средиземноморски черти. Първият въпрос на журналиста е кои са тримата Антониовци, упоменати в посвещението на книгата. И тогава Версаче без всякакво съмнение назовава седящия до него Д’Амико “моя сътрудник ” и удостоверява, че точно той е третият Антонио наред с татко му и племенника му.

В публикацията, която излиза в юлския брой на списанието, Лемън разказва Д’Амико като човек “на висока позиция ” освен в стилната империя на Версаче, само че и в живота му. По-нататък създателят цитира Ричард Мартин, куратор в ню-йорксия музей Metropolitan

Такова чувство изпитва Антонио, когато, до момента в който си пие кафето на верандата на имението на Ocean Drive, чува изстрелите в ранната заран на 15-и юли.

“От прозорците с иконома можехме да забележим какво се случва на стъпалата пред къщата. Втурнахме се на открито. Видях Джани да лежи на стълбите, целият затрупан с кръв. В този миг ми се стъмни пред очите. Някой ме дръпна настрани, всичко беше потънало в мрак… ”

Само няколко дни преди ненормалникът Кънанън да простреля Версаче в гърдите, той и Антонио честват сполучливото показване на новата му сбирка в Париж. Трупът на 27-годишния палач, който преди дизайнера се допуска, че е умъртвил най-малко още четирима души, е открит осем дни по-късно в къща-лодка в Маями. Всички доказателства сочат, че Кънанън се е самоубил.

Трагедията, сполетяла обичания мъж, хвърля Д’Амико в дълбока и продължителна меланхолия, от която излиза не без доживотна душевна контузия.

Една от фамозните реплики на Джани Версаче, която постоянно обичал да повтаря, е “Никога не падам. Винаги се боря. ” Уви, от отвъдното той не може да се придържа към тази житейска философия, а единствено да гледа по какъв начин последователно всичко, за което се трудил с възторг и невероятна отдаденост, отиват по дяволите. Вярно, сестра му Донатела поема бизнеса в качеството на основен дизайнер незабавно след ненавременната му гибел и от този момент го управлява с твърда ръка и артистична визия в синхрон с тази на брат си, само че в последно време нещата не вървят по този начин, както Джани би си ги показал.

През септември 2018-а Донатела прави договорката на годината като продава компанията на Майкъл Корс за два милиарда $. Феновете на марката недоволстват – съгласно тях в този момент в ръцете на Корс Versace ще стартира да шие парцалки, които човек си купува на летището, в случай че са му изгубили багажа. Но какво може да се направи!

Що се отнася до Д’Амико, той въпреки всичко съумява да преодолее тежката меланхолия. Когато си задава въпроса дали желае всичко да завърши един път вечно или да продължи да живее, любовта към живота надвива над суицидните мисли. През 2005 година към този момент се усеща задоволително добре и даже още веднъж открива сърцето си за любовта. Понастоящем той и сътрудникът му живеят непретенциозно в северната италианска провинция.

Малко хора знаят, че месеци преди да бъде погубен от откачения си стокър, Версаче към този момент е знаел, че страда от тежка болест, постепенно корозивна тялото му. Дали става дума за вируса на СПИН или за нещо друго, и до ден сегашен се спекулира. Факт е обаче, че дизайнерът, бидейки изцяло наясно по отношение на неподходящата диагноза, взема решение да направи наследство.

В него той оставя месечна прехрана в размер на 50 млн. лири, както и правото да населява която и да е от къщите му в Италия и Съединени американски щати, на колегата си Антонио. Но защото парцелите на Джани де юре не принадлежат на него, а на компанията, след гибелта му те минават в ръцете на директните му наследници – сестрата Донатела, брата Санто и обичаната му племенница Алегра. След къса, само че продуктивна за семейство Версаче среща с юристи, Д’Амико остава съвсем с празни ръце.

Донатела в никакъв случай не е криела неприязънта си към Антонио. Години наред го е търпяла единствено от кумова срама, само че в този момент, когато Джани към този момент го няма, може свободно да изкаже мнението си за връзката им. И тя го прави на висок глас: “Отношението ми към Антонио през днешния ден е същото, каквото беше, когато бяха дружно с Джани. Уважавах го, единствено тъй като беше гадже на брат ми, само че единствено толкоз. Като човек въобще не го одобрявам. ”

Напоследък Антонио Д’Амико още веднъж се изявява като дизайнер, пускайки на пазара авторска сбирка от спортно облекло, носеща неговото име.

P.S. Относно сцената, която споменахме първоначално – тази, наподобяваща по драматичност “Пиета ” на Микеланджело, Антонио твърди, че в никакъв случай не се е случила в този тип и че въобще доста случки, по този начин, както са показани в сериала на FX, са изцяло неправдоподобни и напряко неуместни.

И след това вярвай като споделят, че изкуството копирало живота…