15 жители на Великотърновска област са столетници. Осем от тях

...
15 жители на Великотърновска област са столетници. Осем от тях
Коментари Харесай

15 жители на Великотърновска област са столетници

15 поданици на Великотърновска област са столетници. Осем от тях са дами и седем са мъже. Най-голям е броят им в община Горна Оряховица, където до пределната възраст са достигнали петима души. По двама души закръглили век от рождението си, живеят в общините Велико Търново, Елена, Лясковец и Павликени, а по един в Павликени и Свищов. В общините Златарица и Павликени все още няма нито един столетник. Това сочат данните на работа ГРАО за района.

Рекордьорът по дългоденствие е 105-годишният обущар от еленското село Костел Димитър Авромов. Той навършил забележителната възраст на 1 август 2017 г и е в доста положително здраве и кондиция.

„ Доживях до дълбоки старини, а питат ли ме по какъв начин ще я карам отсега нататък с тази моя глава, която е с чувство за непрекъснато земетресение ”, споделя с фино възприятие за комизъм дядо Митьо.

Понякога кръвното му пада, само че го оправя с чашка кафе всяка заран, обича да си хапва и сладичко. Не се отхвърля от ежедневните разходки из двора. Старецът си има своя рецепта за дълголетието.

„ Трябваше ми на млади години човек, с който да споделя живота си и да го обичам. Тя беше от село, само че възпитана от фамилията жена. Моята Дона бе щерка на селския кмет. С нея дочаках своето столетие след 75 години взаимен живот. Отиде си от този свят преди 3 години ”, реди дълголетникът.

Нерадостно било детството на Димитър Аврамов. Семейството му било най-бедното в Костел. Баща му ходил на гурбет в Америка, с вярата да завоюва пари. Със завръщането си отпътувал на война. Загинал при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едвам стигали за издръжка, а дребният Димитър желал да учи поминък в учебното заведение за сираци от войните във Варна. Помогнал му юрист Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието, и момчето било признато по изключение.

Завърнал се в родното си село, отворил обущарница на центъра и не след дълго се прочул като непостижим занаятчия. С национализацията изгубил всичко и с цел да оцелее, се преселил със фамилията си в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на бойците от танковата бригада. После със брачната половинка си се върнали на село да карат спокойни старини.

Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР