20% от чуждите студенти у нас са от Гърция, 14% - от Англия
15 737 са задграничните студенти, които учат у нас през 2024 година Това демонстрират данни от Националния център за информация и документи, систематизирани от " Отворено общество " и актуализиращи се годишно в Рейтинговата система на висшите учебни заведения.15 хиляди задгранични студенти съставляват 8,6% от всички настоящи студенти в страната, или съвсем всеки 10-ти студент в България идва от чужбина.
За съпоставяне, този дял се е удовоил за последното десетилетие.
През 2024 година съвсем 9 000 задгранични студенти идват от страни отвън Европейския съюз, а съвсем 7 000 са от страни членки на Европейски Съюз.
Страните, от които са задграничните студенти, учещи в български висши учебни заведения, са най-разнообразни. Най-много непознати студенти идват у нас от Гърция - 3147 на брой (20%), следва Англия - 2221 (14%) и на трето място е Украйна - 1655 души (11%). 9 на 100 са задграничните студенти от Германия, 7 на 100 - от Италия, 5% - от Северна Македония, по 3% - Турция, Индия, Ирландия и Сърбия. Любопитен факт е, че в страната учат задгранични студенти от всички страни в Европейски Съюз, като се изключи Малта.
Има разлика сред професионалните посоки, които учат студенти от Европейски Съюз и тези, които учат студентите от страни отвън Европейски Съюз. По-конкретно, в Топ 5 на направленията, предпочетени от студентите, идващи от Европейски Съюз, са най-престижните медицински посоки: Медицина, Стоматология, Ветеринарна медицина и Фармация. Всеки двама от трима задгранични студенти от страни в Европейски Съюз се записват да учат Медицина и това направление е безспорен любимец с съвсем 4 500 непознати студенти. Освен медицински посоки, студентите от страни в Европейски Съюз учат и специалности от Транспорт, мореплаване и авиация.
По-голямо многообразие от професионални посоки демонстрират данните за студентите от страни, които се намират отвън Европейски Съюз. При тях още веднъж любимецът е Медицина, като един от трима студенти от страни отвън Европейски Съюз учи това направление (около 3200). Второто място още веднъж е за Стоматологията, като и за тази група студенти 10% избират зъболекарската специалност, както и за студентите от Европейски Съюз.
Разликата сред двете групи студенти се вижда в направленията, подредени на идващите места. Студентите от страни отвън Европейски Съюз, с изключение на за медици, учат за админи и икономисти (14%), както и за компютърни експерти (9%).
Градовете в България, в които има най-вече задгранични студенти, значително повтарят градовете, в които има най-вече студенти изобщо и това са София, Пловдив и Варна. Поради изявените желания на задграничните студенти към медицинските специалности обаче, след тях се подреждат Стара Загора и Плевен, където има медицински университети. Град със доста количество непознати студенти е и Благоевград, където се намира Американският университет и Колежът по туризъм.
Почти всички студенти от страни в Европейски Съюз учат в държавни висши учебни заведения (98%), като този дял е с 10% по-малък при студентите от страни отвън Европейски Съюз, от които малко над 1 000 души учат в частни университети.
Чуждестранните студенти у нас учат най-вече във висшите учебни заведения, които преподават медицина, като 80% от чужденците са съсредоточени в 10 университета.
В синхрон с желанията на непознатите студенти за изучавана компетентност, тези от тях, които идват от Европейски Съюз и записват главно медицински науки, учат най-вече за магистри, директно след приблизително обучение (83%). Докато студентите от страни отвън Европейски Съюз, които с изключение на за медици, следват и за икономисти и компютърни експерти, в не дребна степен се записват и в бакалавърски стратегии (42%), само че в същото време 1/2 от тях също учат за магистри след приблизително обучение, което е доста повече от съответния дял за българските студенти.
Сред българските студенти делът на учащите в магистърски стратегии след висше обучение е доста по-голям (16%) спрямо този, при задграничните студенти (6%), без значение от коя част на света идват те. При задграничните студенти делът на мъжете е по-голям от този при българските студенти, като при студентите от страни отвън Европейски Съюз дяловете мъже-жени са изравнени.
Докато у нас над половината от студентите по медицина са чужденци, в Европейски Съюз стопанската система притегля всеобщо интереса на задграничните студенти. Това значи, че страната ни има капацитет да притегля повече задгранични студенти, в случай че разнообрази континентите, от които притегля младежи, и в случай че стартира да предлага и други посоки за образование на непознат език, с изключение на медицината, която към този момент изчерпва опциите си.
" България е задгранична дестинация номер едно за образование на английски студенти по медицина. Страната обаче има огромен необработен капацитет за привличане на повече задгранични студенти, изключително на такива от трети страни, в това число от други континенти. Ако този капацитет бъде вярно употребен, до няколко години броят на задграничните студенти в България може да надвиши този на българските студенти в чужбина ", счита Георги Стойчев от " Отворено общество ". По неофициални данни родните студенти, последващи зад граница, са към 20 хиляди души.
По думите му тематиката е от изключително значение, изключително за по-малки градове, като да вземем за пример Плевен. Градът разчита доста на своя медицински университет, който е измежду главните мотори на локалното развиване. В университета се образоват към 3000 студенти, близо половината от които са чужденци. Това е близо 4% от цялото население на града.
За съпоставяне, този дял се е удовоил за последното десетилетие.
През 2024 година съвсем 9 000 задгранични студенти идват от страни отвън Европейския съюз, а съвсем 7 000 са от страни членки на Европейски Съюз.
Страните, от които са задграничните студенти, учещи в български висши учебни заведения, са най-разнообразни. Най-много непознати студенти идват у нас от Гърция - 3147 на брой (20%), следва Англия - 2221 (14%) и на трето място е Украйна - 1655 души (11%). 9 на 100 са задграничните студенти от Германия, 7 на 100 - от Италия, 5% - от Северна Македония, по 3% - Турция, Индия, Ирландия и Сърбия. Любопитен факт е, че в страната учат задгранични студенти от всички страни в Европейски Съюз, като се изключи Малта.
Има разлика сред професионалните посоки, които учат студенти от Европейски Съюз и тези, които учат студентите от страни отвън Европейски Съюз. По-конкретно, в Топ 5 на направленията, предпочетени от студентите, идващи от Европейски Съюз, са най-престижните медицински посоки: Медицина, Стоматология, Ветеринарна медицина и Фармация. Всеки двама от трима задгранични студенти от страни в Европейски Съюз се записват да учат Медицина и това направление е безспорен любимец с съвсем 4 500 непознати студенти. Освен медицински посоки, студентите от страни в Европейски Съюз учат и специалности от Транспорт, мореплаване и авиация.
По-голямо многообразие от професионални посоки демонстрират данните за студентите от страни, които се намират отвън Европейски Съюз. При тях още веднъж любимецът е Медицина, като един от трима студенти от страни отвън Европейски Съюз учи това направление (около 3200). Второто място още веднъж е за Стоматологията, като и за тази група студенти 10% избират зъболекарската специалност, както и за студентите от Европейски Съюз.
Разликата сред двете групи студенти се вижда в направленията, подредени на идващите места. Студентите от страни отвън Европейски Съюз, с изключение на за медици, учат за админи и икономисти (14%), както и за компютърни експерти (9%).
Градовете в България, в които има най-вече задгранични студенти, значително повтарят градовете, в които има най-вече студенти изобщо и това са София, Пловдив и Варна. Поради изявените желания на задграничните студенти към медицинските специалности обаче, след тях се подреждат Стара Загора и Плевен, където има медицински университети. Град със доста количество непознати студенти е и Благоевград, където се намира Американският университет и Колежът по туризъм.
Почти всички студенти от страни в Европейски Съюз учат в държавни висши учебни заведения (98%), като този дял е с 10% по-малък при студентите от страни отвън Европейски Съюз, от които малко над 1 000 души учат в частни университети.
Чуждестранните студенти у нас учат най-вече във висшите учебни заведения, които преподават медицина, като 80% от чужденците са съсредоточени в 10 университета.
В синхрон с желанията на непознатите студенти за изучавана компетентност, тези от тях, които идват от Европейски Съюз и записват главно медицински науки, учат най-вече за магистри, директно след приблизително обучение (83%). Докато студентите от страни отвън Европейски Съюз, които с изключение на за медици, следват и за икономисти и компютърни експерти, в не дребна степен се записват и в бакалавърски стратегии (42%), само че в същото време 1/2 от тях също учат за магистри след приблизително обучение, което е доста повече от съответния дял за българските студенти.
Сред българските студенти делът на учащите в магистърски стратегии след висше обучение е доста по-голям (16%) спрямо този, при задграничните студенти (6%), без значение от коя част на света идват те. При задграничните студенти делът на мъжете е по-голям от този при българските студенти, като при студентите от страни отвън Европейски Съюз дяловете мъже-жени са изравнени.
Докато у нас над половината от студентите по медицина са чужденци, в Европейски Съюз стопанската система притегля всеобщо интереса на задграничните студенти. Това значи, че страната ни има капацитет да притегля повече задгранични студенти, в случай че разнообрази континентите, от които притегля младежи, и в случай че стартира да предлага и други посоки за образование на непознат език, с изключение на медицината, която към този момент изчерпва опциите си.
" България е задгранична дестинация номер едно за образование на английски студенти по медицина. Страната обаче има огромен необработен капацитет за привличане на повече задгранични студенти, изключително на такива от трети страни, в това число от други континенти. Ако този капацитет бъде вярно употребен, до няколко години броят на задграничните студенти в България може да надвиши този на българските студенти в чужбина ", счита Георги Стойчев от " Отворено общество ". По неофициални данни родните студенти, последващи зад граница, са към 20 хиляди души.
По думите му тематиката е от изключително значение, изключително за по-малки градове, като да вземем за пример Плевен. Градът разчита доста на своя медицински университет, който е измежду главните мотори на локалното развиване. В университета се образоват към 3000 студенти, близо половината от които са чужденци. Това е близо 4% от цялото население на града.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ