14юни 2004 г. , слънцето пече като гореща лампа над

14юни 2004 година, слънцето пече като гореща лампа над квартал „ Лагера “. Клиентите на хипермаркет „ Билла “ търсят промоции, до момента в който Петър Илиев – прочут като Кучето – излиза от магазина с торба цялостна с покупки. В идната секунда два силуета изскачат от черен „ Фолксваген Голф “ – патроните се ръсят като дъжд върху асфалта.

„ Мамо, за какво той е на земята? “, пита малко момиченце, до момента в който кръвта се смесва с праха на паркинга. Служители на защитата замръзват, само че не смеят да се приближат. „ Не е за нас! “, шепне един, слисан. Петър е прострелян повече от двадесет пъти – патрони в гърдите, краката, ръцете. Торбата с покупки пада до него, а няколко бутилки вода се търкалят като очевидци на кошмара.

Кучето е 36-годишен бургазлия с известност на безмилостен охранител и „ чистач “ в наркосредите на София. Личният гард на Антон Милтенов – Клюна, той е част от мрежа, която управлява морските канали за дрога по Черноморието. След убийството на Самоковеца Кучето наследява отговорности, които включват тонове контрабанда, и се трансформира в цел на съперници, жадни за власт.

 НА ЧЕРНОТО ПАЗАРИЩЕ: ДРОГА, КОНТРАБАНДА И КУРШУМИ

Сутринта преди гибелта си, Кучето се среща с хора от подземния свят – Митьо Очите, Йордан Тонов и „ хората на Варна “. Според клюки, той разисква прехвърлянето на килограми хероин и кокаин, и към този момент има информация, че съперници готвят офанзива.

„ Той в никакъв случай не се опасяваше. Знаеше, че някой ден ще го настигне това, само че мислеше, че ще е по-тихо “, спомня си някогашен охранител на Кучето. Контрабандата е строго проведена: всеки кг дрога минава през тествани канали, защитавани от полиция и граничари с двойнствено мислене. Но както постоянно се случва, парите носят и патрони – а в този ден – и обществена гибел на паркинга.

Кучето е напуснал Бургас преди 10-ина години. Хора от подземните среди описват, че постоянно се е прибирал в морския град. След убийството на Константин Димитров – Косьо Самоковеца в края на 2003 година в Холандия Кучето е траял да работи за Антон Милтенов-Клюна, разгласен за негов правоприемник от Министерство на вътрешните работи. По предписание на Клюна в края на май Кучето се е появил в Бургас и потърсил контакт с Митьо Очите Той е обяснил, че е пратен от Милтенов да сътвори мрежа за няколко съответни поръчки, загатнал, че става дума за опиати. Според участвали на срещата на Кучето било обяснено, че по Южното Черноморие е невероятно да се провежда нова наркомрежа. Дрогата от половин година се разпространявала монополно от поделение на някогашната ВИС, което било подчинено на Митьо Очите, а той желал да играе соло.

Любопитното: преди да бъде разстрелян, Кучето е видян да се смее с сътрудници, пие кафе и майтапи за скорошна договорка с задгранични сътрудници. Някои даже настояват, че носи прикрит револвер в джоба на якето, само че никой не чака, че гибелта ще го застигне толкоз бързо и обществено.

КЛИЕНТИ ПАЗАРУВАТ, ДЕЦА ИГРАЯТ: ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ВЪПРЕКИ КУРШУМИТЕ

На място идва екип на Министерство на вътрешните работи, а Главният секретар Бойко Борисов следи сцена на безпорядък и не има вяра на очите си, че магазина продължава да си работи. Деца сочат тялото, възрастни се скриват зад колички с покупки, а кръвта се стича по асфалта като алена река, която няма да се изтрие от паметта на квартала.

Година по-късно и шефът на Кучето – Клюна – също е погубен. Около Клюна стартира да се шуми нездравословно, когато намиращият се под домакински арест Илиян Варсанов се оплаква, че против него е бил проведен опит за ликвидиране. И непосредствено упрекна за това някогашния си най-хубав другар Антон Милтенов. По-късно пред Съда той ще подчертае, че това са единствено негови персонални догатки.

Ако сте пропуснали историята от рубриката на SafeNews „ СТУДЕНИ ДОСИЕТА “ за Антон Милтенов – Клюна, може да си я припомните тук.

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: ХАОС в подземния свят, търси се правоприемник на Самоковеца

След гибелта на Кучето, слуховете се умножават: кой ще поеме надзор над Южното Черноморие, кой ще стане идната жертва. А в подземния свят, където милостта е непозната дума, гибелта е част от играта – нещо, което всички чакат, само че никой не желае да преживее.

Кръвта продължава да тече в сенките на ъндърграунда, а части от пазара се разпределят като премия за смелите и безмилостните. Така ще бъде още няколко години напред…

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

 

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News