147 100 млади българи не работят и не учат, но харчат месечно до 2300 лв.
147 100 български младежи на възраст сред 15 и 29 години не учат и не работят, демонстрират данните на Национален статистически институт за заетостта за четвъртото тримесечие на 2023 г.
Цифрата е основна част от трудовата мощ на България, в която по същото време заети са били 2,9 млн. души. Тези младежи са на процедура 15,1% от всички българи в тази възрастова група и към 5% от цялото трудоспособно население. През обособените тримесечия на 2023 година,например, броят им е бил сред 155 500 и 162 400, с цел да падне в края на годината до въпросните 147 100. Данните на Евростат демонстрират, че за последното десетилетие те въпреки всичко сензитивно са намалели у нас – с към 10 процентни пункта.
Оказва се, че основна част от тях мъчно биха могли да попаднат в графата “бедни ”, тъй като получават месечна прехрана, достигаща до 2300 лева, т.е. постоянно разполагат с повече пари от техните работещи връстници, разкрива проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) въз основа на данните на Евростат.
Около 20 хиляди от тези български младежи, които не учат и не работят, получават от околните си – най-често родителите, месечна прехрана в границите на 500-600 лева, а други 30 хиляди – сред 600 и 700 лева Това обаче е най-нискодоходната група измежду тях.
Има други към 18 хиляди, които разполагат с сред 700 и 1100 лева месечно, и още към десетина хиляди, които имат джобни до 1700 лева. Т
Профилът на неработещите български младежи, които са и отвън системата на образованието, е очебийно женски, демонстрира изследването на ИПИ. Най-често срещана измежду тях е жена сред 25 и 29 години, която живее в Пловдив или в областите Кърджали, Пазарджик, Смолян или Хасково.
FaceBookTwitterPinterest




