145 години по-късно: България се прощава с лева
„ 145 години след основаването му, България се готви да се раздели с лв.. Но зад числата и валутния курс стои надалеч по-дълбок въпрос – дали губим част от себе си. “
Така стартира последният разбор на политическия анализатор, който продължава по следния метод:
„ Преди 145 години Второто Обикновено Народно заседание приема Закона за основаване на – паричната единица, която ще стане основа на финансовата еднаквост на новата българска страна. Решението тогава е практично: левът заменя френския франк, само че съотношението сред тях е едно към едно. В тези години френският франк е знак на непоклатимост в Европа, а България с този ход подсигурява доверие и конвертируемост още в зората на своето развиване.
Сега, 145 години по-късно, страната се приготвя за нов преход – този път от лв. към еврото. Решението не е единствено техническо. Нито е единствено икономическо. Това е въпрос за паметта, за границите на принадлежността и за чувството за дом.
Левът като културен код
За някои българинът губи пари. За други – губи нещо по-голямо: признака на своята национална страна. Левът не е просто разплащателно средство. Той е историческо име, вплетено в идентичността ни – от „ левски “ пари до „ твърда валута “, през години на инфлации, девалвации и стопански турболенции.
И все пак, левът оцеля. Досега.
Цените, заемите, спекулата: битовата паника
Преходът към еврото повдига напълно действителни въпроси:
• Какво ще стане с цените?
• Ще нарастнат ли стоките?
• Ще се усилят ли лихвите?
• Ще се ускори ли спекулата?
Икономистите плануват някои „ земетресения “, само че не трагични. Истинската загуба обаче не е в портфейла, а в логиката на психиката на държавността. В епохата на европейска интеграция и независимост на придвижване, от ден на ден гласове питат: на каква цена губим „ българското “?
Европа: повече благоприятни условия или по-студен свят?
Европейският съюз предлага правила, които звучат несъмнено: свободно придвижване, достъп до пазари, сигурност и съдействие. Но зад демократичния модел на общественост се крие и нещо друго – размиване на родовата и националната памет. Бавно, съвсем незабележимо, персоналната история се разтваря в обединен формат.
„ Може и да станем част от Европейски Съединени Щати, само че ще бъдем ли по-щастливи, въпреки и по-сити, без нашето, българското? “ – пита се в обществото.
Юридически – закъсняхме. Исторически – още не е късно.
Юридически митингите и концепциите за референдум през днешния ден са отвън времето. Подписването и утвърждението на Договора за присъединение към Европейски Съюз от дълго време са факт. България към този момент е поела ангажимент .
Но публичният диалог не би трябвало да се изчерпва с формалности. Защото същинският спор закъсня – само че не е изгубен.
Финалният въпрос
Левът си отива. Еврозоната идва. Но в последните дни на националната ни валута въпросът не е какъв брой ще коства хлябът, а какъв брой коства паметта?
Ще се приспособяваме – без подозрение. Ще бъдем част от европейския модел – въпрос на време. Но ще съумеем ли да запазим топлината на България в един по-богат, само че леден свят? “
Проф. Тодор Галунов е част от състава на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Професор по политология от 2011 година . Преподавател по политически науки в катедра „ Политология, социология и културология “ при Философски факултет.
Присъединете се към нашия
Спекула с цените? Не и при еврото – страната дава обещание корав надзор
