145 години стигат! Освобождението ни е българско дело, платено с кръв и хиляди животи!
145 години от този момент. 145 години се прекланяме пред съветските освободители и издигаме монументи, кръщаваме улици и селища на тяхно име.
Но истината е напълно друга. Признателността ще я има и би трябвало да я има. Но не в великодушните размери, с които възхваляваме Русия, за сметка на нашите лични заслуги за българската независимост.
200 хиляди съветски воини са напоили с кръвта си българската земя, загивайки за свободата на България. Това са думи на съветската посланичка в София Елеонора Митрофанова във връзка миналогодишния 3 март. Това не просто е погрешно, това е умишлена неистина. Тя е повтаряна десетилетия наред и е заела несправедливо място в съзнанието на доста хора. Такава е задачата на руската/съветската агитация. Да бъдем признателни во веки веков и подвластни също во веки веков.
Фактите приказват друго.
В Уикипедията на съветски език доста ясно е записано, че жертвите през така наречен Освободителна война са 15 567 души. На територията на България умират 11 905 индивида, а на Кавказкия фронт – 3662 души.
Подобни са данните, които са публично разказани от медицинските служби на съветската войска. Дори се разяснява, че на доста места даже не са разгръщани военни лечебни заведения и лазарети, което води до гибелта на доста ранени след водените сражения.
По данни на съветските консули на българска територия след Руско-турската война от 1828-1829 година над 120 хиляди българи са дали живота си в предходните войни на Русия с Турция. Това са българи, които са се включвали непринудено в съветските военни акции – към 10 на брой преди да пристигна ред на „ нашата война “, приключила със Санстефанския контракт. В тези войни самостоятелност извоюват/получават Гърция, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина и прочие Но и България. Това би трябвало да се знае и помни.
Както и че българското население не е чакало смирено някой да му сервира свободата на тепсия. Въстанията – преди Априлското – се редуват едно след друго. Нещо повече: от отчети на съветски дипломати и военни съгледвачи през 1830-те години, в България е готвено огромно въстание, което е трябвало да избухне в Стара Загора, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Видин, Враца и други региони. По разпореждане на външно министерство при императорския съветски двор, съветските пратеници по нашите земи са възпрели експлоадирането на протеста с претекста, че моментът е несъответствуващ и Русия няма желание да поддържа сходна всеобща военна изява… Всичко това е разказано в отчетите на съветските представители в различни вилаети на Османската империя.
Априлско въстание! Българската величествена, трагична и кървава епопея.
За по-малко от месец на напредък към независимост и люти борби с турски войски умират към 30 000 души. При население по това време към 3,5 милиона.
За съпоставяне в Гражданската война в Съединени американски щати, известна още като войната сред Севера и Юга от 12 април 1861 – 9 април 1865 година, общо 4 години, умират 68 хиляди души. По това време популацията на Щатите наброява над 30 милиона.
Общо през интервала на Февруарската и Октомврийската революции (определяни през днешния ден от доста историци като преврати…) от 1917 година са дадени към 4000 жертви. Много, доста повече са избитите през последвалата революция, като най-смъртоносна е жътвата по време на „ аления гнет “ и „ белия гнет “… Но в тази ситуация приказваме за война, в която руснаци убиват руснаци.
Роден съм и съм израснал в Плевен, именуван от мнозина и до през днешния ден " град на българо-руската бойна дружба ". Клише е, само че истината е, че и аз като останалите плевенчани изпитвам човешка благодарност към всички, които са починали в боевете за Плевен, Гривица, Долни Дъбник и прочие Родът ми е обвързван с този интервал от войната. И това ще се помни - най-малко още едно-две генерации. Макар да не съм напълно уверен. Но патетиката, напомпаните речи и обети за безконечна дружба и прочие ми идват допълнително. А и не ми е прелестно непрестанно да ми повтарят, че би трябвало да бъда признателен и това да се вменява като някакво обвързване или даденост. Благодарността е светоусещане и осъзнато възприятие.
Българското Възраждане е може би най-светлият, само че и най-трагичният интервал в цялата ни история. Изключвам рухването на България под османско господство, плод на голям брой условия, не всички в интерес на управлявалите тогавашна България.
Целият 19 век – а и преди този момент – българите не са били смирено племе, примирило се с трагичната си орис. Съпротивата е избухвала в разнообразни краища, в села и градове, в Балкана и под дърво и камък още. Хиляди българи са починали в освободителните придвижвания на Крит, Гърция, Сърбия, Босна и на още десетки места. Воювали са като тигри в състава на съветски елементи против турската войска в не една и две войни. Дори не знаем за всички тях, да не приказваме за имената им.
Те са напоили с кръвта си българската независимост. Няма да изреждам най-големите от тях – знаете ги, уповавам се! И въпреки всичко: Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Караджата… Не знаем даже къде са костите на доста от тях.
И няма техен монумент, мавзолей в българската столица! Край тях да минават всички българи, чужденци и политиците ни, когато отиват в постройката на най-висшия орган на страната – Народното събрание. Децата от дребни да знаят къде са великите българи. Вместо това, откъдето и да минем през София, Пловдив, Варна и други градове, непроменяемо сме обкръжени от улици и монументи с руски/съветски имена. Да простите, само че това е някаква извратена благодарност.
По тази тематика занапред ще приказваме, спорим и демонстрираме премълчавани до неотдавна доказателства.
3 март. Важна дата, само че не е нашият празник. Свободата е начената в десетките протести и въстания и издигната във висинето с байрака и величавия надпис: Свобода или гибел! Те освободиха България! ТЕ!
Всичко друго са непознати сметки, договаряния, сделки и ползи. Затова в нито една друга балканска страна няма народен празник, отдаден на някоя от руско-турските войни.
Затова ще напомня за следващ път думите на Караджата, когато той е четниците са обградени от всички страни: Една кръв ни остана, и една земя да я попие!...
145 години стигат!
Огнян Стефанов
Но истината е напълно друга. Признателността ще я има и би трябвало да я има. Но не в великодушните размери, с които възхваляваме Русия, за сметка на нашите лични заслуги за българската независимост.
200 хиляди съветски воини са напоили с кръвта си българската земя, загивайки за свободата на България. Това са думи на съветската посланичка в София Елеонора Митрофанова във връзка миналогодишния 3 март. Това не просто е погрешно, това е умишлена неистина. Тя е повтаряна десетилетия наред и е заела несправедливо място в съзнанието на доста хора. Такава е задачата на руската/съветската агитация. Да бъдем признателни во веки веков и подвластни също во веки веков.
Фактите приказват друго.
В Уикипедията на съветски език доста ясно е записано, че жертвите през така наречен Освободителна война са 15 567 души. На територията на България умират 11 905 индивида, а на Кавказкия фронт – 3662 души.
Подобни са данните, които са публично разказани от медицинските служби на съветската войска. Дори се разяснява, че на доста места даже не са разгръщани военни лечебни заведения и лазарети, което води до гибелта на доста ранени след водените сражения.
По данни на съветските консули на българска територия след Руско-турската война от 1828-1829 година над 120 хиляди българи са дали живота си в предходните войни на Русия с Турция. Това са българи, които са се включвали непринудено в съветските военни акции – към 10 на брой преди да пристигна ред на „ нашата война “, приключила със Санстефанския контракт. В тези войни самостоятелност извоюват/получават Гърция, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина и прочие Но и България. Това би трябвало да се знае и помни.
Както и че българското население не е чакало смирено някой да му сервира свободата на тепсия. Въстанията – преди Априлското – се редуват едно след друго. Нещо повече: от отчети на съветски дипломати и военни съгледвачи през 1830-те години, в България е готвено огромно въстание, което е трябвало да избухне в Стара Загора, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Видин, Враца и други региони. По разпореждане на външно министерство при императорския съветски двор, съветските пратеници по нашите земи са възпрели експлоадирането на протеста с претекста, че моментът е несъответствуващ и Русия няма желание да поддържа сходна всеобща военна изява… Всичко това е разказано в отчетите на съветските представители в различни вилаети на Османската империя.
Априлско въстание! Българската величествена, трагична и кървава епопея.
За по-малко от месец на напредък към независимост и люти борби с турски войски умират към 30 000 души. При население по това време към 3,5 милиона.
За съпоставяне в Гражданската война в Съединени американски щати, известна още като войната сред Севера и Юга от 12 април 1861 – 9 април 1865 година, общо 4 години, умират 68 хиляди души. По това време популацията на Щатите наброява над 30 милиона.
Общо през интервала на Февруарската и Октомврийската революции (определяни през днешния ден от доста историци като преврати…) от 1917 година са дадени към 4000 жертви. Много, доста повече са избитите през последвалата революция, като най-смъртоносна е жътвата по време на „ аления гнет “ и „ белия гнет “… Но в тази ситуация приказваме за война, в която руснаци убиват руснаци.
Роден съм и съм израснал в Плевен, именуван от мнозина и до през днешния ден " град на българо-руската бойна дружба ". Клише е, само че истината е, че и аз като останалите плевенчани изпитвам човешка благодарност към всички, които са починали в боевете за Плевен, Гривица, Долни Дъбник и прочие Родът ми е обвързван с този интервал от войната. И това ще се помни - най-малко още едно-две генерации. Макар да не съм напълно уверен. Но патетиката, напомпаните речи и обети за безконечна дружба и прочие ми идват допълнително. А и не ми е прелестно непрестанно да ми повтарят, че би трябвало да бъда признателен и това да се вменява като някакво обвързване или даденост. Благодарността е светоусещане и осъзнато възприятие.
Българското Възраждане е може би най-светлият, само че и най-трагичният интервал в цялата ни история. Изключвам рухването на България под османско господство, плод на голям брой условия, не всички в интерес на управлявалите тогавашна България.
Целият 19 век – а и преди този момент – българите не са били смирено племе, примирило се с трагичната си орис. Съпротивата е избухвала в разнообразни краища, в села и градове, в Балкана и под дърво и камък още. Хиляди българи са починали в освободителните придвижвания на Крит, Гърция, Сърбия, Босна и на още десетки места. Воювали са като тигри в състава на съветски елементи против турската войска в не една и две войни. Дори не знаем за всички тях, да не приказваме за имената им.
Те са напоили с кръвта си българската независимост. Няма да изреждам най-големите от тях – знаете ги, уповавам се! И въпреки всичко: Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Караджата… Не знаем даже къде са костите на доста от тях.
И няма техен монумент, мавзолей в българската столица! Край тях да минават всички българи, чужденци и политиците ни, когато отиват в постройката на най-висшия орган на страната – Народното събрание. Децата от дребни да знаят къде са великите българи. Вместо това, откъдето и да минем през София, Пловдив, Варна и други градове, непроменяемо сме обкръжени от улици и монументи с руски/съветски имена. Да простите, само че това е някаква извратена благодарност.
По тази тематика занапред ще приказваме, спорим и демонстрираме премълчавани до неотдавна доказателства.
3 март. Важна дата, само че не е нашият празник. Свободата е начената в десетките протести и въстания и издигната във висинето с байрака и величавия надпис: Свобода или гибел! Те освободиха България! ТЕ!
Всичко друго са непознати сметки, договаряния, сделки и ползи. Затова в нито една друга балканска страна няма народен празник, отдаден на някоя от руско-турските войни.
Затова ще напомня за следващ път думите на Караджата, когато той е четниците са обградени от всички страни: Една кръв ни остана, и една земя да я попие!...
145 години стигат!
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ