145 години от създаването на Българската стенографска система на словенеца

145 години от основаването на Българската стенографска система на словенеца Антон Безеншек се означават през днешния ден. Създадена за потребностите на новата българска страна, тя обслужва в началото Народното събрание, след което се популяризира в цялата страна, напомня Moreto.net.

Във Варна първите сведения за въвеждането й като избираем предмет са за 1907 година, в Мъжката гимназия, по-късно в Девическата и Търговската. През 1925-28 година варненските възпитаници от трите гимназии издават неповторимо за времето си списание " Млад стенограф ". От 1959 година стартира професионалното образование на стенографи, машинописци, механически секретари в Икономическия колеж, дн. Търговска гимназия. За тези 50 години Гимназията основава фрагменти, търсени в органите на държавната администрация, правосъдната система, десетките компании, организации, институции.

Антон Безеншек - Автор на българската бързопис

15 април 1854 - 11 декември 1915

Антон Тома Безеншек е словенски лингвист, журналист, експерт по бързопис и преподавател, работил през по-голямата част от живота си в България.

Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.

Антон Безеншек се записва в Гимназия на 12-годишна възраст и приключва с отличие. През 1873 година е определен за ръководител на студентската организация и научава хърватския вид на Габелсбергеровата стенографска система. По-късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български езици във Философския факултет. Курс по бързопис, посетен от 236 души за пет години, е четен от него като студент.

След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава позволение за преподаване и стартира да работи като основен стенограф в Народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки от 1890 година той показва концепциите си за обща южнославянска система за скоропис: „ Би било от изгода за разпространяването на стенографията сред южните славяни да се сътвори Югославянски стенографски съюз, сходно на Немския или на Северния стенографски съюз, да има той собствен орган и годишно да състоява собствен конгрес ту в Загреб, ту в Бялград, ту в София или Любляна. “

По покана на българското държавно управление, откакто е бил предложен от своя сътрудник Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Царство през 1879 година и стартира работа като основен стенограф в Народното Събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като учител. На 25 септември (стар стил) 1879 година организира първия курс по бързопис в България.

През 1884 година, по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, само че вместо да одобри предложенията за връщане в Словения и Хърватска, взема решение да се реалокира в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 година работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета нравственос в образователния проект и прилагайки модерни методики за преподаване на непознати езици — да вземем за пример неговото „ Ново практическо управление за елементарно проучване на немския език “.

Безеншек се връща в София през 1906 година Продължава да бъде деен академик, издава доста изявления и преводи и преподава в Софийския университет от 1911 година и остава там до гибелта си през 1915 г.