145 години от гибелта на подполковник КалитинВсеки има свой път,

145 години от гибелта на подполковник Калитин

Всеки има собствен път, своя цел и собствен край…

„ Братя, това свято знаме, наша горделивост и чест, ние не ще дадем на врага даже и когато един остане жив; що се отнася до мене, заклевам се пред вас, че под него ще умра, само че не ще го предам. “

Тези думи изрича командирът на ІІІ опълченска тайфа подполковник Калитин, поемайки Самарското знаме край Плоещ на 17 април 1877 година

Гравюра в „ The Illustrated London News ” от 28 май/9 юни 1877 година

Генерал Стлетов, подполковник Калитин и знаменосецът унтерофицер Антон Марчин коленичат пред Главнокомандващия, който им връчва Самарското знаме,

Думите му се оказват оракулски: В багра при Стара Загора на 19 (31) юли 1877 година, турците гневно атакували. Знаменната рота попада под насрещен неприятелски огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични старания и цената на живота си съумява да избави знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след яростен ръкопашен пердах от непринудено формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и други
Стефан Кисьов, тръбачът на 1-а рота в 3-а опълченска тайфа след това написа: “В най-решителния миг дружинният пълководец Павел Калитин дойде на полесраженето с коня си и виждайки, че знаменосецът Стефан Минков пада погубен, извиква: “Давайте, давайте мне знамя! ” Като пое знамето, за бързо да отнесе и резервира знамето, изкомандува: „ След меня, юнацы! ” и дръпна да възвие коня си. В този момент два патрона го смъкнаха от коня. Ний с командира на трета рота Попов бяхме току до него. Когато го вдигнахме той към този момент издъхваше. Всички до дъно бяхме потресени и изумени!… ”