140 години се навършват днес от рождението на един от

140 години се навършват през днешния ден от рождението на един от най-великите български поети Пейо Яворов. Чирпан ще означи датата тържествено с гала пред паметника на поета, с което ще даде и началото на проведените за 50-ти път Яворови дни

Безплатен ще е през днешния ден входът за къщата музей на Пейо Яворов на столичната улица „ Раковски “. От 11 и 30 до 13 часа в двора на къщата  студенти-поети от Софийския университет ще показват свои произведения, отдадени на Яворов. Ще бъдат раздавани флаери с негови творби, а стиховете му ще четат актрисата Силвия Лулчева и украинската поетеса Анна Багряна. В програмата ще взе участие и актрисата Йоана Буковска-Давидова.

Включваме се и ние с прекрастъ поетични фрагменти от негови творби

* * *

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти магьосница мълчи.

- Из " Вълшебница "

* * *

Ден денувам – кътища потайни
нощ преспивам – пътища незнайни;
няма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
 Море черно
цариградско вино.

С зложелател врагувам – мяра съгласно мяра,
с мил благувам – религия зарад вяра;
 нямам братец, ни сестрица –
 братец да ме хвали,
 а сестра да жали...
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

Бог богува – дано си богува,
цар цари – века ли цари?
Нямам либе, първа любов –
мене да чака
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска госпожица.

- Из " Хайдушки песни "

* * *

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; – музика – лъчи

Не желаят и не дават обещание те…

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

- Из " Две хубави очи "

* * *

Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на мрачевина нестресвана от сън за ден,
без нявга завчас негде да застана,
напред самотно устремен…

- Из " Песента на индивида "

* * *

Сънувах те и тая нощ, о блага,

сънувах те - бленуваща до мен,

глава на рамото ми прислонила.

Тъмите бяха блестящо огряни:

очите ти - през погледа ми мъгляв -

горяха, в бъдещето устремени...

Тъй нявга бе, - то бяха дни честити! -

додето ти рационално се смири,

додето ти на всичко се насити.

Пробудих се и в мрака неук

заплаках аз - и роних сълзи до зори

за твоя край и моя дял нещастен...

- " Сън "

* * *

Те чакат милост… Но да знам,
че някой господ всевластен там
стои над всичко студен фен,
извикал бих отдън гърди
към тоя мрачен промислител:
о, господи, прокълнат бъди!

- Из " Бежанци "

* * *

Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен –
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.

- Из " Арменци "

* * *

Да, плебей е той, народа, и спи надълбоко, гробно,

в апатия нехайна, в безмълвие беззлобно

 на обичаен покой:

окови тежки влачи и така преклонен умира,

че щастието като че ли в неволята намира,

 да, брате, плебей е той.

Но хулна тирада не казвай, недей го кле грубо,

че сякаш не виждал злото, когато по-дълбоко

забива нокти то -

и смучи, и досмуква последната остала

живителна кръв капка в снагата, всичко дала:

за какво грешиш, за какво?

Аз зная, ти го любиш, неволника древен,

и с болежка го ругаеш в копнежа си синовен,

знам твоите фантазии...

Че раснал си при него, че залък корав и черен,

делил си нявга с него; но кажи, наследник правилен,

познаваш ли го ти?

- Из " На един черноглед "

* * *

Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орис!

- Из " На равнищата "

* * *

Вас слънце ви не вижда - полъх,

зефирен полъх ви не допира;

измежду тръни, скромни и без мирис,

даже пчела ви не намира -

печални бледни теменуги.

Печални, чакате ръка,

сънувате и пръсти нежни.

Напразно чакате!... Така,

в вяра безшумно безнадеждни,

вий мрете - заболели теменуги.

Вий мрете - в шубраци и трън

от първи ден чела навели...

Желания в живот немил,

фантазии неволни и несмели -

вий чезнете едни след други.

О бледни, заболели теменуги!

- " Теменуги "

* * *