14 октомври 2000 г. Черно море гостува на Ботев Пловдив,

14 октомври 2000 година Черно море гостува на Ботев Пловдив, а в тимовия лист на тогавашния треньор Божил Колев се появява името на 19-годишно момче, което не приказва съвсем нищо и на най-запалените последователи на моряците. Името е Георги Илиев. „ В седмицата преди мача играхме една контрола със Светкавица. Треньорът ме хареса и ме взе в групата. Изобщо не чаках да играя и бях учуден като разбрах, че съм титуляр “, споделя капитанът на Черно море пред „ Тема Спорт “. Жоро обаче изнася 90-те минути на стадион „ Христо Ботев “ като състезател, който е врял и кипял по футболните терени. На идната седмица бележи за триумф с 3:2 над Литекс и по този начин си проправя пътя към професионалния футбол.

18 години по-късно Георги Илиев към този момент има зад тила си 500 борби на клубно равнище! Достигна цифрата в събота, още веднъж в Пловдив, само че на другия стадион – „ Локомотив “. „ Мечтата на това момче, което дебютира през 2000 година се извърши на 200%. Тогава желаех просто да бъда професионален футболист и да нося екипа на Черно море. Е, несъмнено, през годините си поставяш все нови и нови цели и фантазии, по този начин е организиран човек “, споделя сърцатият халф. А на въпрос каква е в този момент фантазията на 36-годишния Георги Илиев, той дава отговор: „ Искам доста да реализира нещо с Черно море. Това ми е предпочитание към този момент от много години. Надявам се в края на кариерата нещо да стане, само че е много мъчно. Може пък и да не е било писано да се получи “.

С трофей или без обаче, полузащитникът към този момент има непокътнато вечно място в сърцата на зелено-белите почитатели. Въпреки сериозната си възраст бе един от най-хубавите в състава и през тази акция в Първа лига. Записа повече от 3000 игрови минути и осъществя 6 гола. „ Всичко е до режима. След избрана възраст би трябвало да обърнеш по-голямо внимание на това по какъв начин живееш, с какво се храниш и с какво се занимаваш в всекидневието си. Аз съм се фокусирал върху тези неща от много години “, изяснява ни Илиев. Ветеранът разкрива, че тръпката от футбола към момента е мощна и би бил благополучен да получи нова опция за изява в евротурнирите, където игра за последно през 2010 година Поредната му фантазия е прекомерно допустимо да се осъществя, в случай че Черно море победи в баража. „ Това са мачове, които всеки ги търси и всеки ги желае. Условията, тръпката, атмосферата. За това играем – за мачовете от евротурнирите, за мачовете с националния тим. Много по-различно е от нашето състезание, където има много негативизъм “, споделя още някогашният национал.

Засега той към момента не счита да стопира с футбола, само че е внимателен по тематиката, защото му предстоят диалози с управлението и треньорския щаб. „ Чувствам се добре и към този момент считам, че съм потребен на тима. Зависи обаче каква визия има в клуба, дали старши треньора има потребност от мен и така нататък Аз не съм човек, който ще се натрапва. В последна сметка, аз мога да кажа, че се усещам добре, само че в случай че преча на другите момчета и на тима, то тогава какъв ще бъде смисъла. Ще забележим. Дори и да остана, игровите минути може би към този момент ще са много по-малко, а и най-вероятно идната година ще е последната, в която ще бъда на терена “, разкрива проектите си опитният халф.

Със своите 409 участия в елитното ни състезание, той се подрежда сега на 6-ото място във безконечната класация, като от върха на Марин Бакалов (б.а. 454) го разделят единствено 45 мача. „ Честно казано, не мисля, че тази цифра може да бъде усъвършенствана. За тези мачове би трябвало да играя повече от една година, а в случай че е единствено за върха, то просто няма смисъл. За мен има много по-важни неща от това да съм в някаква ранглиста на първо, второ или трето място “, приключва Илиев.