14 кв.м. за 13 души - толкова голям е бункерът

14 кв.м. за 13 души - толкоз огромен е бункерът на семейство Цуркинден от Фрибург. В Швейцария съвсем всяка къща, строена след Втората международна война, е оборудвана с персонален бункер.

Вход към бункер в частен дом в Швейцария

В дома на семейство Цуркинден покрай Фрибург царува идилия. Лилиан Цуркинден прави кафе и си играе с пудела Мерлин.. " Тук е бронираната врата, която тежи съвсем звук ", изяснява той. " Тя се инсталира по време на градежа, само че първоначално е единствено стоманена рамка, в която по-късно се излива и бетон ", изяснява той.

Бронираната врата се затваря с два тежки лоста. Към нея са прикачени един огромен жълт гаечен ключ и едно устройство, с чиято помощ вратата би трябвало да може да се отвори сантиметър по сантиметър - в случай че парчета блокират изхода след офанзива, изяснява Цуркинден.

Бункерът на семейство Цуркинден е огромен към 14 кв.м. и побира 13 души, които при потребност могат да прекарат там до две седмици. Освен многоетажни лагерни кревати, швейцарският закон изисква във всеки бункер да има и тоалетна и вентилация.

Доскоро в бункера са складирали картофи

Бункери като този на семейство Цуркинден има в съвсем всички швейцарски къщи, строени след Втората международна война. Преди е било наложително да се строят, без значение какъв брой огромен е парцелът. Убежищата са предопределени да пазят хората - от всевъзможни оръжия, в това число от биологични. В страната има над 9 милиона бункера - повече в сравнение с са жителите на Швейцария.

Днес частните семейства са задължени да възнамеряват бункери единствено в по-големи нови здания - в случай че в района няма задоволително бункери. Специални компании постоянно ревизират дали бомбоубежищата към момента действат, изяснява Кристоф Флюри, заместник-директор на Федералната работа за гражданска отбрана.  " Хората, които не са длъжни да строят бункер и нямат персонален подобен, заплащат вместо това специфична такса за място в бомбоубежище, която се употребява за поддръжката на бункерите. "

Това, че швейцарците използват бункерите си като изби, в които складират вино, мармалад или ски съоръжение не е никакъв проблем, казва Флюри. " Правилото гласи: бункерът би трябвало да може да бъде изпразнен и квалифициран в границите на 5 дни - с местата за спане и всичко друго, от което има потребност. "

Подземието като място за живеене

Историчката Силвия Бергер Зиаудин от Университета в Берн също има детски мемоари за бункера като складово помещение: тя към момента си спомня по какъв начин майка ѝ постоянно я изпращала до бункера през 1980-те години, с цел да вземе оттова сладко или картофи. Често си задавала въпроса какво ли би било,ако се наложи да иде в убежището при положение на нуклеарна война.

" Тези бомбоубежища са свързани през цялото време с опита ни и разбиранията ни, които са построени по време на Втората международна война и след нея ", споделя тя.

Бергер Зиаудин изяснява, че за доста швейцарци слизането подземен в софтуерно отношение е нещо изцяло естествено - не на последно място и заради включването на тунели в гражданското строителство. " Подземията тук са пригодени като нормално място за престояване. "

" Надявам се да не ми е необходим ”

Строежът и поддръжката на бункерите са скъпи, по тази причина и през последните десетилетия доста швейцарци се чудеха има ли смисъл за ги запазят. Мнозина си задаваха въпроса: какъв е смисълът да преживея нуклеарна злополука в бункер, щом светът, в който желая да пребивавам, ще е липсващ?

От началото на войната в Украйна обаче доста швейцарци са щастливи, че имат бункер. 87-годишната Лилиан Цуркинден също е удовлетворена, че в случай че се случи най-лошото, ще може да потърси леговище в персоналния си бункер. " Надявам се да не ми се постанова да го употребявам. Но знам, че имам сигурно място, на което мога да се скрия. ".

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Заради страха от нуклеарен удар: в Швейцария всеки си има бункер