14 години след смъртта на Георги Стоев килърът е загадка
14 години след убийството на писателя Георги Стоев 14 души оферират книгите му в Базар.бг. Особен интерес няма. Славата на така наречен публицист на мутрите си е отишла с него.
А той искаше да продължи да приказва. И търсеше на пожар публицисти, които да му дават естрада. Предчувствие за нещо неприятно? Действията от последния му ден на този свят не приказват за това, само че е бил под напрежение и не е споделял в конкретика даже с жена си Светла какво го тормози.
„ Трябва да се забележим! Спешно е! “. Това малко обръщение насочва Стоев по телефона към 12 и нещо на 7 април 2008 година Няколко минути по-късно той към този момент лежи в локва кръв. А телефонът, на който е позвънил, не съставлява никакъв интерес за проверяващите. Никой не търси един от последните хора, които са чули гласа на убития. За сметка на това медиите изобилстват от версии, че e разговарял за няколко секунди с единия от двамата убийци, които са го издебнали покрай хотел „ Плиска “. И че съгласно проверяващите позвъняването е било засечено по кафези на мобилните телефони на обсъждащите.
Ще кажете: Откъде си толкоз сигурна? Веднага давам отговор – аз разговарях с него. Настояваше за среща, която по този начин и не насрочихме. Никой не ме попита за какво убитият Георги Стоев ми е звънял. Така както никой не ме потърси през 1998 година след хипотетичното самоубийство на Марко Михайлов – Маркос мюзик. Оказа се, че съм му звъняла тъкмо по времето, когато се е прострелял сполучливо с лява ръка. А беше десничар. Но това е друга тематика – за метода, по който текат някои следствия в България. Особено когато експертизата по тях е авансово заложена. Грубата истина е, че огромна част от следствията по огромните убийства у нас се водеха по вестникарски отрязъци. И доказателствата се събираха и съхраняваха по този начин, че съвсем никой да не бъде наказан.
Истина е също по този начин, че не чаках да чуя нещо сензационно от Стоев. В последните месеци, преди да бъде погубен, той търсеше публичност, само че с една единствена цел - с цел да печели от нея. Вече знаех от сътрудници, че предлага платени изявленията – т.е. нещо от вида на книгите му, само че на вестникарска хартия. От няколко места го бяха върнали. Беше решил да се опитва и в седмичника „ Политика “.
Пред общи познати Стоев обясняваше, че основните редактори го режат, тъй като има възбрана за издание. Имаше проблеми и с преиздаването на книгите. А те трябваше да се четат и сред редовете. В някоя от тях в последна сметка бе заровена повода да бъде погубен. Не опиати, не задължения, не рискови разкрития, каквито версии се нароиха, а зле поднесена информация за хора, които са извънредно чувствителни какво се приказва и написа за тях. И са толкоз мощни, че могат да си разрешат да поръчат убийството на индивида, който им е нанесъл по неразумно самоуверен и противен метод засегнатост.
По подигравка на ориста Стоев участва най-малко на един епизод от мутренската история – на личното си ликвидиране. За доста от епизодите в книгите му обаче се знаеше, че са доразвити от неща, които е чул оттук-оттам. Безспорен гений – Стоев можеше да украси и най-незначителния откъс и да го раздуе по този начин, че даже очевидците да не го разпознаят. В някои случаи обаче той споделяше неща, които не трябваше. А опитите му да ги преразкаже с детайлности, влудяваха тези, чиито имена не се посочват. Поли, Женята – момчето от село Миланово, Софийска област, разказваше за емблематични фигури от престъпния преход по този начин, като че ли бе еднакъв с тях. Сякаш е взел участие интензивно в основаването на групировките и е имал такова въздействие, че всички са се допитвали до него. Да, той беше ученик на прословутото учебно заведение „ Олимпийски очаквания “, от което произлязоха някои от водачите на групировките. Но не беше един от тях. И те не му простиха това фамилиарничене. Никога не го признаха за един от тях. А в някои случаи даже му се надсмиваха. Например за ритуалния пръстен, който бил получил от убития сикаджийски необут Поли Пантев, който назоваха ментак. Казваха, че историите му са съчинени по отрязъци от вестници и подправени със клюки. Или че са купени за стотинки от наркомани. Но Стоев изглеждаше като душеприказчик на мутрите и имаше своето място в самобитната им просвета. И може би през днешния ден щеше да следи с бащинска горделивост щерка си Жаклин, в случай че не беше прекрачил границата на положителния звук. Нещо, което писателят Христо Калчев в никакъв случай не си разреши. И не, Георги Стоев не бе негов осведомител. Но това бе стилът му – да се закачи за някоя известна персона. Така както след гибелта му направи Венета Райкова в поредност от сензационни изявленията с него, записани приживе, в които той не сподели нищо от това, което го умъртви.
На 7 април 2008 година Георги Стоев постави финалната точка на своя пръв и финален документален разказ. При всичките теории на конспирацията, които раздухваше, че разполага с информация, която ще докара до земетресения в подземния свят, Стоев не пожела да стане скришен очевидец. Навярно знаеше, че няма подправена идентичност, която да го опази. А имаше и семейство, за което да се грижи. Стоев не се пазеше. И се предовери на информаторите си, които го подхлъзнаха с жълтини за хора, които ревностно пазеха репутацията си. Казват, че има най-малко три сюжета, въпреки и в резюме разказани, които са можели да подпишат смъртната му присъда. Към 17 ч. на 7 април 2008 година сърцето на Стоев спря. На 35 години той се трансформира в Писателя на мутрите. Но славата му беше посмъртна. И къса.
“Куршумите не са поради написаните книги. Георги се боеше за живота си още преди да напише и ред ”, сподели след убийството неговият редактор Владо Даверов. Съавторство на книгите му се опита да си припише Петър Христозов. Адвокатът Добрин Додев също се писа негов съавтор – редели дружно последния ръкопис, главите в него били разхвърляни, дописвали думи и фрази. Пред Нова телевизия, малко след убийството на неговия другар, Додов описа, че Стоев му диктувал, а той пишел на компютъра. Даже в деня на убийството чакали писателя Румен Леонидов, с цел да пренаредят последния ръкопис.
След гибелта на Стоев със свои версии, освен това много разнообразни, излязоха вдовицата му и майка му. Веднага след убийството хванаха двама обвинени. После ги пуснаха. После заловиха в ЮАР единия от тях – Марио Васев, като участник в интернационален наркоканал. Няколко години по-късно се ревизираше версия за групата на Валентин Янев - Вальо Бореца. Но в никакъв случай през годините проверяващите не стигнаха до поръчителя или по-точно – не направиха връзка с него. Някои споделят, че без друго към този момент е късно. А истината продължава да е някъде там – заровена в книгите, с които момчето от село Миланово Георги Стоев искаше да стане топмафиот.
Източчник: " Телеграф "
А той искаше да продължи да приказва. И търсеше на пожар публицисти, които да му дават естрада. Предчувствие за нещо неприятно? Действията от последния му ден на този свят не приказват за това, само че е бил под напрежение и не е споделял в конкретика даже с жена си Светла какво го тормози.
„ Трябва да се забележим! Спешно е! “. Това малко обръщение насочва Стоев по телефона към 12 и нещо на 7 април 2008 година Няколко минути по-късно той към този момент лежи в локва кръв. А телефонът, на който е позвънил, не съставлява никакъв интерес за проверяващите. Никой не търси един от последните хора, които са чули гласа на убития. За сметка на това медиите изобилстват от версии, че e разговарял за няколко секунди с единия от двамата убийци, които са го издебнали покрай хотел „ Плиска “. И че съгласно проверяващите позвъняването е било засечено по кафези на мобилните телефони на обсъждащите.
Ще кажете: Откъде си толкоз сигурна? Веднага давам отговор – аз разговарях с него. Настояваше за среща, която по този начин и не насрочихме. Никой не ме попита за какво убитият Георги Стоев ми е звънял. Така както никой не ме потърси през 1998 година след хипотетичното самоубийство на Марко Михайлов – Маркос мюзик. Оказа се, че съм му звъняла тъкмо по времето, когато се е прострелял сполучливо с лява ръка. А беше десничар. Но това е друга тематика – за метода, по който текат някои следствия в България. Особено когато експертизата по тях е авансово заложена. Грубата истина е, че огромна част от следствията по огромните убийства у нас се водеха по вестникарски отрязъци. И доказателствата се събираха и съхраняваха по този начин, че съвсем никой да не бъде наказан.
Истина е също по този начин, че не чаках да чуя нещо сензационно от Стоев. В последните месеци, преди да бъде погубен, той търсеше публичност, само че с една единствена цел - с цел да печели от нея. Вече знаех от сътрудници, че предлага платени изявленията – т.е. нещо от вида на книгите му, само че на вестникарска хартия. От няколко места го бяха върнали. Беше решил да се опитва и в седмичника „ Политика “.
Пред общи познати Стоев обясняваше, че основните редактори го режат, тъй като има възбрана за издание. Имаше проблеми и с преиздаването на книгите. А те трябваше да се четат и сред редовете. В някоя от тях в последна сметка бе заровена повода да бъде погубен. Не опиати, не задължения, не рискови разкрития, каквито версии се нароиха, а зле поднесена информация за хора, които са извънредно чувствителни какво се приказва и написа за тях. И са толкоз мощни, че могат да си разрешат да поръчат убийството на индивида, който им е нанесъл по неразумно самоуверен и противен метод засегнатост.
По подигравка на ориста Стоев участва най-малко на един епизод от мутренската история – на личното си ликвидиране. За доста от епизодите в книгите му обаче се знаеше, че са доразвити от неща, които е чул оттук-оттам. Безспорен гений – Стоев можеше да украси и най-незначителния откъс и да го раздуе по този начин, че даже очевидците да не го разпознаят. В някои случаи обаче той споделяше неща, които не трябваше. А опитите му да ги преразкаже с детайлности, влудяваха тези, чиито имена не се посочват. Поли, Женята – момчето от село Миланово, Софийска област, разказваше за емблематични фигури от престъпния преход по този начин, като че ли бе еднакъв с тях. Сякаш е взел участие интензивно в основаването на групировките и е имал такова въздействие, че всички са се допитвали до него. Да, той беше ученик на прословутото учебно заведение „ Олимпийски очаквания “, от което произлязоха някои от водачите на групировките. Но не беше един от тях. И те не му простиха това фамилиарничене. Никога не го признаха за един от тях. А в някои случаи даже му се надсмиваха. Например за ритуалния пръстен, който бил получил от убития сикаджийски необут Поли Пантев, който назоваха ментак. Казваха, че историите му са съчинени по отрязъци от вестници и подправени със клюки. Или че са купени за стотинки от наркомани. Но Стоев изглеждаше като душеприказчик на мутрите и имаше своето място в самобитната им просвета. И може би през днешния ден щеше да следи с бащинска горделивост щерка си Жаклин, в случай че не беше прекрачил границата на положителния звук. Нещо, което писателят Христо Калчев в никакъв случай не си разреши. И не, Георги Стоев не бе негов осведомител. Но това бе стилът му – да се закачи за някоя известна персона. Така както след гибелта му направи Венета Райкова в поредност от сензационни изявленията с него, записани приживе, в които той не сподели нищо от това, което го умъртви.
На 7 април 2008 година Георги Стоев постави финалната точка на своя пръв и финален документален разказ. При всичките теории на конспирацията, които раздухваше, че разполага с информация, която ще докара до земетресения в подземния свят, Стоев не пожела да стане скришен очевидец. Навярно знаеше, че няма подправена идентичност, която да го опази. А имаше и семейство, за което да се грижи. Стоев не се пазеше. И се предовери на информаторите си, които го подхлъзнаха с жълтини за хора, които ревностно пазеха репутацията си. Казват, че има най-малко три сюжета, въпреки и в резюме разказани, които са можели да подпишат смъртната му присъда. Към 17 ч. на 7 април 2008 година сърцето на Стоев спря. На 35 години той се трансформира в Писателя на мутрите. Но славата му беше посмъртна. И къса.
“Куршумите не са поради написаните книги. Георги се боеше за живота си още преди да напише и ред ”, сподели след убийството неговият редактор Владо Даверов. Съавторство на книгите му се опита да си припише Петър Христозов. Адвокатът Добрин Додев също се писа негов съавтор – редели дружно последния ръкопис, главите в него били разхвърляни, дописвали думи и фрази. Пред Нова телевизия, малко след убийството на неговия другар, Додов описа, че Стоев му диктувал, а той пишел на компютъра. Даже в деня на убийството чакали писателя Румен Леонидов, с цел да пренаредят последния ръкопис.
След гибелта на Стоев със свои версии, освен това много разнообразни, излязоха вдовицата му и майка му. Веднага след убийството хванаха двама обвинени. После ги пуснаха. После заловиха в ЮАР единия от тях – Марио Васев, като участник в интернационален наркоканал. Няколко години по-късно се ревизираше версия за групата на Валентин Янев - Вальо Бореца. Но в никакъв случай през годините проверяващите не стигнаха до поръчителя или по-точно – не направиха връзка с него. Някои споделят, че без друго към този момент е късно. А истината продължава да е някъде там – заровена в книгите, с които момчето от село Миланово Георги Стоев искаше да стане топмафиот.
Източчник: " Телеграф "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ