14 години след убийството на писателя Георги Стоев 14 души

14 години след убийството на писателя Георги Стоев 14 души оферират книгите му в Базар.бг. Особен интерес няма. Славата на така наречен публицист на мутрите си е отишла с него, написа "Телераф ".

А той искаше да продължи да приказва. И търсеше на пожар публицисти, които да му дават естрада. Предчувствие за нещо неприятно ? Действията от последния му ден на този свят не приказват за това, само че е бил под напрежение и не е споделял в конкретика даже с жена си Светла какво го тормози.

„ Трябва да се забележим! Спешно е! “. Това малко обръщение насочва Стоев по телефона към 12 и нещо на 7 април 2008 година Няколко минути по-късно той към този момент лежи в локва кръв .

А телефонът, на който е позвънил, не съставлява никакъв интерес за проверяващите. Никой не търси един от последните хора, които са чули гласа на убития.

За сметка на това медиите изобилстват от версии, че e разговарял за няколко секунди с единия от двамата убийци, които са го издебнали покрай хотел „ Плиска “. И че съгласно проверяващите позвъняването е било засечено по кафези на мобилните телефони на обсъждащите.

Ще кажете: Откъде си толкоз сигурна? Веднага давам отговор – аз разговарях с него. Настояваше за среща, която по този начин и не насрочихме. Никой не ме попита за какво убитият Георги Стоев ми е звънял. Така както никой не ме потърси през 1998 година след хипотетичното самоубийство на Марко Михайлов – Маркос мюзик.

Оказа се, че съм му звъняла тъкмо по времето, когато се е прострелял сполучливо с лява ръка. А беше десничар. Но това е друга тематика – за метода, по който текат някои следствия в България.

Особено когато експертизата по тях е авансово заложена. Грубата истина е, че огромна част от следствията по огромните убийства у нас се водеха по вестникарски отрязъци. И доказателствата се събираха и съхраняваха по този начин, че съвсем никой да не бъде наказан.

Истина е също по този начин, че не чаках да чуя нещо сензационно от Стоев. В последните месеци, преди да бъде погубен, той търсеше публичност, само че с една единствена цел - с цел да печели от нея. Вече знаех от сътрудници, че предлага платени изявленията – т.е. нещо от вида на книгите му, само че на вестникарска хартия. От няколко места го бяха върнали. Беше решил да се опитва и в седмичника „ Политика “.

Пред общи познати Стоев обясняваше, че основните редактори го режат, тъй като има възбрана за издание. Имаше проблеми и с преиздаването на книгите. А те трябваше да се четат и сред редовете. В някоя от тях в последна сметка бе заровена повода да бъде погубен . Не опиати, не задължения, не рискови разкрития, каквито версии се нароиха, а зле поднесена информация за хора, които са извънредно чувствителни какво се приказва и написа за тях. И са толкоз мощни, че могат да си разрешат да поръчат убийството на индивида, който им е нанесъл по неразумно самоуверен и противен метод засегнатост.

По подигравка на ориста Стоев участва най-малко на един епизод от мутренската история – на личното си ликвидиране . За доста от епизодите в книгите му обаче се знаеше, че са доразвити от неща, които е чул оттук-оттам. Безспорен гений – Стоев можеше да украси и най-незначителния откъс и да го раздуе по този начин, че даже очевидците да не го разпознаят.

В някои случаи обаче той споделяше неща, които не трябваше. А опитите му да ги преразкаже с детайлности, влудяваха тези, чиито имена не се посочват.

Поли, Женята – момчето от село Миланово, Софийска област, разказваше за емблематични фигури от престъпния преход по този начин, като че ли бе еднакъв с тях. Сякаш е взел участие интензивно в основаването на групировките и е имал такова въздействие, че всички са се допитвали до него.

Да, той беше ученик на прословутото учебно заведение „ Олимпийски очаквания “, от което произлязоха някои от водачите на групировките. Но не беше един от тях. И те не му простиха това фамилиарничене. Никога не го признаха за един от тях.

А в някои случаи даже му се надсмиваха. Например за ритуалния пръстен, който бил получил от убития сикаджийски необут Поли Пантев , който назоваха ментак. Казваха, че историите му са съчинени по отрязъци от вестници и подправени със клюки. Или че са купени за стотинки от наркомани.

Но Стоев изглеждаше като душеприказчик на мутрите и имаше своето място в самобитната им просвета. И може би през днешния ден щеше да следи с бащинска горделивост щерка си Жаклин, в случай че не беше прекрачил границата на положителния звук.

Нещо, което писателят Христо Калчев в никакъв случай не си разреши. И не, Георги Стоев не бе негов осведомител. Но това бе стилът му – да се закачи за някоя известна персона. Така както след гибелта му направи Венета Райкова в поредност от сензационни изявленията с него, записани приживе, в които той не сподели нищо от това, което го умъртви.

На 7 април 2008 година Георги Стоев постави финалната точка на своя пръв и финален документален разказ. При всичките теории на конспирацията, които раздухваше, че разполага с информация, която ще докара до земетресения в подземния свят, Стоев не пожела да стане скришен очевидец . Навярно знаеше, че няма подправена идентичност, която да го опази. А имаше и семейство, за което да се грижи.

Стоев не се пазеше. И се предовери на информаторите си, които го подхлъзнаха с жълтини за хора, които ревностно пазеха репутацията си.

Казват, че има най-малко три сюжета, въпреки и в резюме разказани, които са можели да подпишат смъртната му присъда . Към 17 ч. на 7 април 2008 година сърцето на Стоев спря. На 35 години той се трансформира в Писателя на мутрите . Но славата му беше посмъртна. И къса.

“Куршумите не са поради написаните книги. Георги се боеше за живота си още преди да напише и ред”, сподели след убийството неговият редактор Владо Даверов. Съавторство на книгите му се опита да си припише Петър Христозов. Адвокатът Добрин Додев също се писа негов съавтор – редели дружно последния ръкопис, главите в него били разхвърляни, дописвали думи и фрази.

Пред Нова телевизия, малко след убийството на неговия другар, Додов описа, че Стоев му диктувал, а той пишел на компютъра. Даже в деня на убийството чакали писателя Румен Леонидов, с цел да пренаредят последния ръкопис.

След гибелта на Стоев със свои версии, освен това много разнообразни, излязоха вдовицата му и майка му .

Веднага след убийството хванаха двама обвинени. После ги пуснаха. После заловиха в ЮАР единия от тях – Марио Васев, като участник в интернационален наркоканал. Няколко години по-късно се ревизираше версия за групата на Валентин Янев - Вальо Бореца. Но в никакъв случай през годините проверяващите не стигнаха до поръчителя или по-точно – не направиха връзка с него.

Някои споделят, че без друго към този момент е късно. А истината продължава да е някъде там – заровена в книгите , с които момчето от село Миланово Георги Стоев искаше да стане топмафиот./блиц.бг